Бъчварова изглежда се е разшетала.
Като началник на кабинета на Бойко тя със сигурност се чувства далеч по-добре, отколкото като министър на вътрешните работи.
От това й приключение едва ли ще остане някакъв спомен.
Като изключим една срамна следа: лисичата й усмивка, когато пред очите й — и пред телевизионните камери – някакъв нагласен храбрец се опита да нокаутира Волен Сидеров пред НАТФИЗ.
Бъчварова беше видимо щастлива, както и придружаващата я дама — бившата преводачка на американския посланик Уорлик.
***
Сега Бъчварова пак е запретнала ръкави – да осигурява публичната продукция на Бойко.

Колко удачна е тя обаче?
Оплакването му от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло.
И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено.
***
По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.

Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители.
Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино.
Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал.
Ето — това е истинският апартейд.
***
Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова.
Но не го е направила.
Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори.
Изборният „апартейд“ обаче е друга тема.
***
И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят.

Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там.

Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.

За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите.

Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги — дори да продават човешко месо с изтекъл срок.
Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.
***
Пак някой от съветниците на Бойко, който не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент.

На този умник Бойко направо трябва да му отреже главата – зелена е.

Може и да е развалил отношенията си с Божидар Димитров — който щеше да му обясни, че няма никакъв гаф от страна на Путин.

Просто е — Историята трябва да се чете спокойно.
***
А и темата не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани.

Инстинкта му е безподобен в това отношение – но в случая му е изневерил.

А пък съветниците му като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий.
***
Путин не греши фактически – обективните историци вече признаха това.

Нашите малчовци обаче използват репликата му, за да се изпъчат.

Те не могат да разберат едно просто изречение.

Един Господ знае, как се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати.

Вероятно – никак.

Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си.

Нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.
***
Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко.

По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник.

По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ — доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната му агресивност.

Но пък той е специалист — медиевист и може да си го позволи.

***
Само дето не се осмелиха по-рано да дадат миризливеца на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк.

Може и да са го правили от стиснатост – понеже на него трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно.
***
Например:
Когато тайно откара Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан.

Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той позорно си замълча.

Или когато каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне се поправи, че бил зле разбран — бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева.

Или когато се веселеше с актриси и певици в скандални заведения на нощна София.
Или когато български министър /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите:

“Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони. Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.”

Или когато, или когато, или когато…
***
Колко скункса станаха дотук?
Кеворк Кеворкян

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;