„Ислямска държава“ (ИД) пое отговорността за атаката край концертна зала в Манчестър, при която бяха убити 22 души и 59 бяха ранени. Британската полиция сега се опитва да установи дали е имало помощници на човека, който взриви самоделно взривно устройство (СВУ), или той е действал сам.

Сложността, която идва с изграждането на СВУ от този тип, заедно с ареста на 23-годишен мъж във връзка с нападението, предполагат първото, но в този момент не можем да направим много повече, отколкото да спекулираме.

Едно нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че тази атака разкрива двойствената природа на ИД — тя е политическа единица, но също е и идеологическо движение.

И като идеологическо движение използва терористични атаки, за да вкара още повече светът в конфликтите в Близкия изток.

Два основни елемента ИД има два ключови компонента.

Първият е очевиден само като погледнем официалното й име.

Това е ислямска държава, политическо и военно образувание, което контролира територии в Сирия и Ирак.

Тази държава предоставя услуги, контролира образованието, събира данъци и поддържа собственото си религиозно, тоталитарно чувство за законност и ред. Нейните военни сили са едни от най-способните в региона и са показвали отново и отново способността да се оттеглят и да се прегрупират, когато се сблъскват с по-големи военни сили, без да губят морал.

Вторият компонент е по-аморфен.

ИД е идеологическо движение, което проповядва преданост към радикалния фундаменталистки прочит на ислямските текстове.

Тази идеология застъпва световния джихад срещу неверниците, където и да живеят, но основната й цел е западният свят: Ариана Гранде и тийнейджърките, които присъстваха на концерта в Манчестър, се считат за пълномощници на кръстоносците.

Тази идеология е еднакво враждебна спрямо Русия, Китай и други страни с мюсюлманско население, което ИД се надява да радикализира. В идеологическата си функция ИД е децентрализирана и осигурява само достатъчно ресурси, за да насърчи и да научи индивиди или клетки от хора да извършват атаки като тази в Манчестър. ИД иска от света да вижда глобални събития през нейните очи, като битка на цивилизациите между исляма и неговите врагове

Геополитически първият от тези два компонента носи в себе си далеч по-големи потенциални последици от втория.

Радикализираната, сунитска арабска сила, която е настървена за регионалното господство, би могла да застраши баланса на силите в Близкия изток, особено ако може да обедини сунитския арабски свят под един знаме.

Може да звучи фантастично да си представим, че ИД може да се превърне в такава сила, но тогава би било фантастично да си представим, че неграмотен търговец, родом от Арабския полуостров, би могъл да роди религия и империя, които доминират в Близкия изток от векове.

САЩ искат да запазят баланса между близкоизточните сили, така че САЩ не трябва да се намесват в конфликтите в региона и ИД е заплаха за този баланс.

В Запада обаче идеологическият компонент на ИД има по-голямо лично въздействие върху отделните хора, защото се използва за вдъхновяване на терористични атаки, които се намират в близост до дома.

ИД прави това по необходимост, защото тя е слаб актьор, за който всичките четири регионални сили в Близкия изток — Турция, Израел, Иран и Саудитска Арабия – имат интерес да предотвратят да стане по-силен.

САЩ, Русия и редица други големи страни споделят този интерес и, въпреки политическата реторика от всички страни, си сътрудничат до известна степен, за да запазят ИД слаба и сдържана.

Тероризмът винаги е бил използван от онези, които нямат силата да реализират своите политически цели по конвенционален начин, а ИД не е изключение.

Проблемът е, че идеологическият компонент също прави много по-трудно унищожаването на ИД.

Дори ако враговете й успеят да разрушат нейния самопровъзгласен халифат, поддръжниците на идеологията на ИД трудно могат да бъдат идентифицирани и не са ограничени до определено местоположение.

Войната срещу такова образувание става като играта „набутай къртицата в дупката“, в която някои членове и поддръжници могат да бъдат отстранени, но самата група не може да бъде напълно изкоренена.

Терористичните атаки, извършени от ИД, не са толкова геополитически значими, колкото нейните операции в Близкия изток. Но битките в пустините в Близкия изток и политическото здраве на правителствата в Йордания и Саудитска Арабия не са част от ежедневието на американци, британци или руснаци. Вместо това те изпитват последиците от бежански потоци и терористични атаки. Но този износ на ИД на свой ред създава силни политически реакции в страните, които той засяга. Тези реакции карат враговете на ИД да искат да затворят границите си, да не се доверяват на собственото си мюсюлманско население и да се борят с ИД на собствената си територия.

Параграф 22

Ето какво иска ИД.

Тя иска от света да вижда глобални събития през нейните очи, като битка на цивилизациите между исляма и неговите врагове.

Тя иска да въвлече света по-нататък в конфликт, в който ИД смята, че има едно ключово предимство: издръжливост. ИД се възползва от неизбежните негативни ефекти на войната; Това помага на ИД да привлича нови новобранци и да освободи територия, в която ИД може да намери убежище. Това създава параграф 22 за враговете на ИД.

Страни като САЩ и Великобритания не могат да пренебрегнат заплахата, която ИД представлява като радикализирана сунитска арабска сила в сърцето на Близкия изток, но те също трябва да се справят с реалността, че намесата в региона укрепва идеологическия компонент на ИД. Това създава също и дилема за западните страни във вътрешен план.

Видът на наблюдението и прилагането на закона, които ще са необходими за предотвратяване на терористични атаки, ще играе в полза на ИД. На Запад някои критикуват тези мерки, като твърдят, че те посягат на гражданските свободи, от което ИД може да се възползва.

А в страни като Русия сблъскването с терористична дейност в региони като Чечня рискува да радикализира местните мюсюлмански популации. ИД от своя страна предлага достатъчно средства за обучение и подпомагане на потенциални привърженици на това движение да се преминат от използването на малки оръжия или ножове до устройства като използваното в Манчестър. Огромното мнозинство от мюсюлманите са невинни, но е невъзможно да се отделят невинните от виновните просто като ги погледнеш и така цикълът продължава.

Това може да звучи мрачно, но в някои отношения то е. Тероризмът е тактика, която много векове се използва от много групи и нейната издръжливост като тактика е доказателство за нейната ефективност.

Атаките като тази в Манчестър са особено гротескни, защото се насочват към истински беззащитни. Децата и младите тийнейджъри бяха главната аудитория на концерта, когато нападението беше извършено, което означава, че децата не са просто съпътстващи щети, а основна цел. Но въпреки опасността на тероризъм от страна на ИД, той няма право да постига крайните си цели. Терористични атаки като тази в Манчестър насърчават страха, истерията и отчаянието и е невъзможно да не се чувстват тези дълбоки реакции вследствие на атака. Възможно е обаче хората да не бъдат управлявани от тези страсти и да се вземат решения въз основа на това, което най-добре ще навреди на врага.

През 1986 г. Роналд Рейгън каза следното по радиото: «Историята вероятно ще отбележи, че 1986 г. беше годината, в която най-после светът се справи с чумата на тероризма.»

Предишната година религиозни или светски терористични организации бяха извършили множество атаки срещу цивилни цели: полет 847 на TWA , италиански круизен кораб и летищата във Виена и Рим. През 1986 г. режимът на Муамар Кадафи в Либия спонсорира атака в заведение в Западен Берлин, на което САЩ отговориха с въздушни удари.

Рейгън грешеше, че светът най-накрая се е справил с чумата на тероризма.

Невъзможно е да се справиш с тактика. Възможно е само да се победят враговете и да защитиш себе си. Атаката в Манчестър показва едновременно колко трудно би било да се изкорени напълно ИД и колко слаба е ИД в действителност. В тази истина има малко утеха, но въпреки това е вярно.

Източник БГНЕС

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;