24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история.

Денят на Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.

Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий — през 810г., а брат му Кирил — през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука — глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.

В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Учениците
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.

Глаголица и Кирилица
Думата «азбука» произлиза от имената на първите две букви от глаголицата — азъ и боукы. Английската дума за азбука «alphabet» пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука — алфа и бета.

Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил.

Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица.

Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица — светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Върви, народе възродени!
«Върви, народе възродени» е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.
Стихотворението «Върви, народе възродени» е преведено на 21 езика.