През април-май 1944 г. кримско-татарските батальони участват в боевете срещу влязлата в Крим Червена Армия. Евакуираните от Крим части през юни 1944 г. са били включени в Татарския полк на СС в състав от три батальона, изпратен след месец на територията на Унгария в първа Татарска егерска бригада на СС (2500 бойци) под командването на щандартенфюрера от СС Фортенбах.

На 31 декември 1944 г. частта е разформирована и влиза в състава на Източно-тюркското съединение на СС в качеството си на бойна група «Крим» (2 пехотни батальона и 1 конна сотня).

Свидетелства немският фелдмаршал Ерих фон Манщайн:

«…Болшинството татарско население на Крим беше настроено твърде приятелски към нас. Ние успяхме даже да формиране от татарите въоръжени роти за самоотбрана, чиято задача беше охраната на техните съединения от нападенията на скрилите се в горите партизани.

Причината за това, че в Крим от самото начало се разгърна мощно партизанско движение, което ни причиняваше немалко проблеми, се заключаваше в това, че сред населението на Крим, освен татари и други малки национални групи, имаше много руснаци…

Татарите веднага застанаха на наша страна.

През декември 1941 година в Крим бяха създадени мюсюлманските татарски комитети, подкрепящи немската окупационна администрация.

В Симферопол започна работа централният «Кримски мюсюлмански комитет».

Организацията и дейността бе под непосредственото ръководство на СС.

Впоследствие ръководството на комитетите премина към щаба на СД.

През септември 1942 година немската окупационна администрация забрани използването на думата «кримски» и комитетът започна да се нарича «Симферополски мюсюлмански комитет». 

Комитетът се състои от 6 отдела: за борба със съветските партизани, за комплектуване на доброволчески формирования, за предоставяне помощ на семействата на доброволците, за култура и пропаганда, за религия, административно-стопански отдел и канцелария. Местните комитети по своята структура дублират централния. Тяхната дейност е прекратена в края на 1943 година.

Първоначалната програма на комитета предполагала създаването в Крим на държава на кримските татари под протектората на Германия, създаването на собствен парламент и армия, възобновяване дейността на забранената през 1920 година от болшевиките партия Милли Фирка (кримскотат. Milliy Fırqa — национална партия). Но вече през зимата на 1941-42 г. немското командване дало да се разбере, че няма намерение да допуска създаването на каквато и да е държава в Крим.

През декември 1941 година представителите на кримско-татарските общини на Турция Мустафа Едиге Киримал и Мюстеджип Улкюсал посещават Берлин с надеждата да убедят Хитлер в необходимостта от създаването на кримско-татарска държава, но им било отказано.

Дългосрочните планове на нацистите предполагали присъединяването на Крим към Райха в качеството му на имперска земя Хотенланд и заселването на територията с немски колонисти.

През октомври 1941 година започва създаването на доброволчески формирования от представители на кримските татари — роти за самоотбрана, чиято основна задача била борбата с партизаните-комунисти.

До януари 1942 година този процес вървял стихийно, но след като вербуването на доброволци от кримските татари била официално одобрено от Хитлер, решението на проблема преминало под ръководството на айнзатцгрупа D. През януари 1942 година били вербувани над 8 600 доброволци, от тях били избрани 1632 човека за служба в ротите за самоотбрана. Били сформирани 14 роти.

1944 - год образования Татарскго горно-егерскго полка СС. На изображении: Бойцы крымско-татарского батальона СС

Татарските доброволчески отряди са изпълнители на масови разстрели на съветски граждани. По въпросите за наказателните акции им била дадена голяма самостоятелност.

В много от случаите отрядите за самоотбрана в жестокостта и активната си дейност превъзхождали регулярните части на нацистите.

Стигнало се дотам, че спасявайки се от екзекуции, рускоезичните жители на Крим често се обръщали за помощ към немските власти — и получавали защита от тях!

През март 1942 година в ротите за самоотбрана служили вече 4 хиляди човека, а още 5 хиляди човека се намирали в резерва.

После били създадени батальони на спомагателната полиция, които през 1942 година вече били осем (от 147-и до 154-ти).

През 1943 година били създадени още два батальона.

Според данните от най-известния защитник на репресираните народи — Н.Ф.Бугай:

«В подразделенията на немската армия, дислоцирана в Крим, имаше над 20 хиляди кримски татари».

Кримско-татарските части се използвали за охрана на военни и граждански обекти, активно участвали в борбата с партизаните, през 1944 година оказали активна съпротива на Червената армия, която освободила Крим.

Остатъците от кримско-татарските части заедно с германските и румънските войски били евакуирани от Крим по море.

През лятото на 1944 година от остатъците на кримско-татарските части в Унгария бил формиран Татарския егерски полк на СС, който скоро бил преформирован в 1-ва Татарска егерска бригада на СС, която била разформирована на 31 декември 1944 година и преобразувана в бойна група «Крим», а тя се присъединила към Източно-тюркското съединение на СС.

Кримско-татарските доброволци, които не влизали в състава на Татарския егерски полк на СС, били прехвърлени във Франция и включени в състава на запасния батальон на Волжско-татарския легион или били зачислени в състава на спомагателната служба на противовъздушната отбрана.

Иван Салавьов

Превод: Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;