Започвайки да пише книгата си, Марк Мазовер поставя пред себе си титанична задача: да изложи в един том историята на Третия Райх. Но тази задача е непосилна за всеки, който се захване за нея. Първо, територията, намираща се под управлението на Германия, била огромна. През 1941 г. немските войници вече били стъпили на пясъчните брегове на Британия, на пшеничните полета в Украйна, в изгорените от слънцето гори на Крит, а и в заснежените равнини към Санкт Петербург.

Намирайки се в зенита на могъществото си, Райхът бил подчинил почти половината от населението на Европа.

Главната беда била в следното: че системата на управление над подчинените територии била пълен бардак. Затова за всеки историк, който се заеме да систематизира периода, ще му бъде крайно трудно, защото бардакът по своята природа е безсистемен.

 

Обещавайки да въведат в империята си «нов ред», немците неволно направили едно от най-комичните изявления за цялата история на войната — защото в тяхната империя нямало никакъв ред. Личният преводач на Хитлер веднъж отбелязал:
«Нацистите обичаха да говорят за хилядолетието на Райха, а самите те не бяха способни да пресметнат ситуацията дори пет минути напред!».

Във Франция, например, те дълго не успели да определят позицията си — да водят политиката на вишисткото правителство или да започнат разстрели на заложниците.

Затова пък в Източна Европа, населена със славяни, нацистите наистина считали местното население за «нечовеци» и се отнасяли към тях съответно.

В сравнение с това тяхното поведение в окупирана Дания можело да се нарече интелигентно.

Но дори ако се отчете разделението на хората на «нечовеци» и «човеци», има разминаване в мнението сред представителите на административната върхушка.

Например, райхминистърът за източните територии Алфред Розенберг считал за необходимо да се дадат на Украйна гаранции за бъдеща независимост, а райхскомисарят на окупирана Украйна Ерих Кох, например, се прославил с признанието, че всеки път, когато срещал надарен с разум украинец, изпитвал непреодолимо желание да го застреля.

Единствената постоянна величина в тази мешеница бил самият Хитлер, който призовавах хората си «да затворят сърцата си за жалостта и да действат жестоко».

Ще добавим, че проектът Холокост се създавал на фона на проекта за устройството на териториите на СССР като източна част на бъдещата Германска империя.

…Същият Кох, губейки своите украински «владения», избягал от Източна Прусия чрез ледоразбивач — успели да го хванат, благодарение на това, че командването на флота отказало да му даде място в подводница, за да избяга в Латинска Америка.

А генерал-губернаторът на окупирана Полша Ханс Франк избягал от Краков заедно със своите приближени, но, когато Мерцедесите им излизали от Вавелския дворец, пияният шофьор се врязал във вратата, а от автомобила се изсипали в калта множество куфари, пълни с храна и цигари… ..Франк се скрил в скромно селце в Бавария и провесил по стените крадени картини, в това число оригинали от Рембранд и Леонардо да Винчи.

Най-интересният материал в книгата е съпоставката на нацистката империя с Британската.

Нацистите се възхищавали от това, че британците били създали перфектна империя.
Розенберг написал: «Струва ни се, че империята им е построени върху расово обосновани претенции за владичество».

Когато ми се налагаше да работя над труда си за нацизма, много бивши нацисти нееднократно ми казваха, че те са считали за «трагедия» това, че се е наложило британците да воюват срещу немците.

Според думите на един бивш офицер от СС, «трябваше да работим заедно — съюз на вашата морска империя и нашата континентална — заедно бихме били непобедими!»

 

А каква е разликата между двете империи?

Мазовер твърди, че главната разлика била в това, че британците обещали «политическа самостоятелност в бъдеще, макар и с редица условия, за своите колонии, а «нацизмът бил доктрина на вечната империя».

Мазовер призава също неприятния факт, че британците за искали «колониално управление за диваците от Африка и Океания за неопределен период».

Към това ще добавим, че от гледна точка на ранните заселници в Австралия, местните аборигени не са били хора, т.е. техните възгледи са били напълно близки до възгледите на нацистите, колонизирали населения със славяни Изток.

Мазовер прави паралели между двете империи и на ниво корупция.

Според твърденията на полски нелегален, «корупцията сред немците е достигнала неописуемо ниво: можеш да си купиш паспорт за чужда държава, да се откупиш от трудова повинност и дори от необходимостта да носиш  на ръкава си знака за евреин».

В Британската империя не е имало нищо подобно.

Защо?

Има ли фундаментална разлика между двете империи?

Мазовер не дава отговор на този въпрос, но не защото не му стига място в книгата.

Автор: Laurence Rees

Превод:  Петя Паликрушева за News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;