Как може руснаците да ни смятат за «братя», а да ни нахлузят на врата комунистически режим — това ли им е братството?

Александър Йорданов

Паметникът на Съветската армия символизира агресивност и окупаторско самочувствие. Факт е, че тази армия не ни е «освобождавала». Това вече е научно доказано, фактите са го доказали. По време на Втората световна война Царство България и СССР поддържат нормални, приятелски, както е прието да се казва, дипломатически отношения. Съветският посланик си пие ракията в София, постоянно присъствие е по дипломатическите приеми, обикаля красива България с немски автомобил. И всичко е нормално докато на 5 септември 1944 г.

СССР не напада вероломно България

Напада ни така, както през 1939 г. е нападнал Полша, Литва, Латвия и Естония. Изобщо гадна история, антибългарска.
Веднага след окупацията, още на 9-ти септември, местните сътрудници на окупатора – българи, които заради кокала на властта са били готови да продадат страната ни на чуждата държава, започват масови убийства. Избиват хиляди достойни свои сънародници — общественици, политици, предприемачи, земеделски стопани, духовни дейци, управленски кадри, творци на културни ценности. Все хора, които с труда си са направили Царство България силна и авторитетна държава в края на 30-те години и най-важното, не са допуснали българи да загиват по фронтовете на най-страшната война. С други думи, спасили са живота на българския народ. А след убийствата следват т.нар. лагери. Там въдворявали»неудобните», «враговете».

Всички българи се оказват „врагове”

Така комунистите разделят българската нация. Това разделение продължава и до днес. Те и досега си харесват повече държавата на нашите окупатори – Русия, която пак върши военни безобразия като напада съседни държави, окупира техни територии. А ние, българите, искаме само едно – мирен, спокоен, сигурен, европейски живот. И това ни различава от комунистите.
Жертвите на комунистическия терор у нас отдавна са реабилитирани със закон. Самият комунистически режим със закон е обявен за престъпен. Но ако припомним това на някой днешен «социалист» той се дразни, подскача нервно, лошо му става, мисли, че го обиждаш. Ами той сам се е обидил като е станал някога комунист. Ние само можем да му съчувстваме.
Пиша всичко това, не защото си нямам работа, а защото си мисля, че е недопустимо да има у нас паметници на окупаторите. Недопустимо е да се символизира чрез паметник окупаторството на съветската армия. След като политическият режим, наложен у нас след нахлуването на съветската армия, е обявен за «престъпен», при това със закон, за какво «освобождение» може изобщо да става дума.

Къде по света има «освобождение» обявено за «престъпно»?

И Франция е освободена, и Белгия, и Холандия, и Германия, и Италия са „освободени”, но там няма закон, който да казва, че установеното след „освобождението” управление е «престъпно». И то наистина не е било престъпно. Който не вярва да отиде и да види. Такъв закон у нас обаче има. Каква е разликата.
Разликата е в това, че наистина комунистическият режим е престъпен докато демокрацията дошла след войната в споменатите държави не е престъпна. Но има ли държава на света, в която комунистически режим да не е бил престъпен? Всъщност, между демокрация и комунизъм нормалните хора по света са избрали демокрацията. Нима българският народ е ненормален, че е «избрал» комунизма? Не, нормален си е нашият народ, но е бил окупиран, наложено му е със сила това, което той не е искал, не е очаквал. И до днес си теглим последствията от тази окупация. И до днес окупаторът има свои «капии» у нас. Нима не е ясно, че бедността ни идва от тази окупация? Нима не сме забелязали, че всички народи в държави, където комунисти не са управлявали, са живели и живеят по-добре от нас?

Вярно е, че и в други европейски градове има паметници на съветски войници. Но сигурно сте забелязали нещо важно: там те стоят кротко, без оръжие или с автомати «при нозе». У нас окупаторът агресивно размахва над главите на жителите и гостите на столицата ни, автомат. А и с колко още оръжия е накичен този паметник? Той внушава агресивност, въоръжена сила, отправя послание за владеене на покорената територия. А това, спор няма, унизява достойнството и самочувствието на българите, на българските деца. Тревогата ми е за децата, които или трябва да свикнат с комунистическите лъжи за окупаторите или от малки трябва

да намразят и окупаторите, и тяхната родина

А, както лъжата, така и омразата не са добри учители в живота. И не съветвам децата да се учат да мразят.
Но какво пречи тогава т.нар. „Паметник на съветската армия” да бъде натоварен на товарни вагони и изпратен като наш дар в Москва. Там със сигурност ще има кой да му се зарадва. Колко величаво би стоял на Червения площад, например! До мавзолея на Ленин! А може би като го гледат всеки ден московчани ще си зададат и въпроса: защо сме им го дарили? И тогава ще научат, че не са освобождавали България. Ще научат за лошотиите, които тяхната комунистическа система е донесла на други народи. Ще разберат, че и те самите са били жертва на комунистическите лъжи.
Винаги съм недоумявал, как може руснаците да ни смятат за «братя», а да ни нахлузят на врата комунистически режим. Това ли им е братството? Американците след войната без да се братосват с когото и да било помогнаха на народите на Германия, на Франция, на Италия, на цяла Западна Европа, да си стъпят на краката. И през ум не им е минавало да им сменят «системата». Посъветвали са ги само да я развиват още по-демократично тази система. А у нас, обратното, уж «братя» пък ни наложиха тяхната тъпа икономическа и политическа система, от която сами си бяха патили.
Не е ли време, след като СССР се разпадна, Русия да се извини от името на СССР на България за стореното зло преди 70 години. Явно в Москва не загряват, че трябва да направят това. Но нека не им се сърдим. Те по принцип бавно загряват. Това са забелязали още гениите на руската литература Гогол и Достоевски. Та затова си мисля, че трябва да ги подсетим: гара, вагон, паметник, Москва.

Александър Йорданов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;