На 16 декември 1991 г. за Балканите и региона се отвори Кутията на Пандора. На тази дата 12-те от тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) признаха разпадането на единна Югославия и де факто и де юре създаване на много и малки нестабилни държавици на мястото на някогашната силна Югославия.

Историята скоро доказа, че решението на ръководителите на ЕИО доведе до разпалването на стари национализми и възникването на нови, отваряйки същевременно апетита на извънбалкански фактори, които се опитаха да използват новите дадености и да нахлуят по различни начини в региона.

Ставаше въпрос за едно драматично развитие, подклаждано, от една страна, от ислямската закономерност, и от друга страна, от невидимата ръка на големите планетарни сили.

Не е случайно, че това решение бе последвано след няколко дни от официалното разпадане на Съветския съюз и месеци след това — от избухването на войната във вече бивша Югославия.

Така неща и ситуации, които само няколко години преди това изглеждаха като научна фантастика, изведнъж се превърнаха в кошмарна действителност.

И така, и в този случай се доказа основната поука от историческата закономерност:

фантазията за пореден път надмина реалността

С течение на времето положението започна да се изяснява, добивайки плът и кръв. Навсякъде, на най-различни места на планетата, започнаха да изникват национализми, локални междуособици, религиозни предразсъдъци и сепаратистки движения. С тези вярвания и страхове за катастрофа с планетарен характер, за особена трета световна война, бе заменена досегашната нежелана перспектива за ядрена гибел вследствие на силен сблъсък на двете свръхсили.

Всичко вече изглеждаше толкова прозаично, толкова сухо, че водеше до депресивната концепция за един нов тип есхатология.

Беше ясно, че установената с хода на времето действителност носи белезите на организиран план за прокарване на геостратегически (и не само) цели. Разбира се, в началото имаше само подозрение за съществуване на завършена амбициозна програма с широк времеви хоризонт.

За нормалния разум изглеждаше доста трудно разбираем фактът, че става въпрос за завършен и компактен план, който е теоретично и практически разработен в лабораториите на разузнавателни служби от планетарно ниво.

Но както винаги се случва в историческата събитийност, времето носеше верния отговор: надеждни източници от задкулисието придадоха на плана цялостен структурен характер, както и име.

Става въпрос за план „Домино”, който се изчерпваше изключително с разбиването на Югославия.

Доминото започна от югославския север с посока на юг и както винаги в подобни случаи на геополитическо раздробяване, имаше свой епицентър, който разбира се, пострада най-много.

Началото на плана „Домино” бе „нежното отцепване” на Словения от останалата Югославия още в юни 1991 г., а краят му – обявяването на независимостта на Косово през февруари 2008 г.

В този период влизат кървавата война в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г., драматичните събития в Косово в периода 1998-1999 г., които имаха за резултат безмилостното бомбардиране на Сърбия от НАТО, както и сблъсъците в БЮРМ между славянския и албанския елемент през 2001 г.

Някогашната силна югославска държава бе разделена на седем държави, всичките малки и пренебрежими – Сърбия (епицентър на плана „Домино” и следователно негова жертва), Хърватия, Словения, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония (БЮРМ).

След независимостта на Косово като следствие и от събитията в БЮРМ, човек би очаквал — според плана „Домино”, че така оформилата се ситуация ще върви към намаляване на напрежението и преминаване на региона в състояние на нормалност, или както някои го наричат евроатлантическа интеграция.

Този начин на размишление не отчита редица параметри, като основен сред тях е мястото на бившето югославско пространство в геополитическата среда на Евразия.

Ако човек погледне реалното измерение на някогашното югославско държавно формирование в този смисъл, със сигурност ще осъзнае, че създадената с разпада на Югославия нестабилност е само предверие, или другояче казано, първата фаза на разгръщането на един друг план за бъдеща реорганизация на района на Балканите и Централна Азия.

И че със сигурност има много по-широки измерения като политическо значение и географски мащаб.

Исая Константинидис

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;