В периода 1990-1991 г. се промени и позицията на САЩ (единствената планетарна свръхсила) както към Ирак, така и към талибаните в Афганистан, които от средата на 90-те години бяха пълновластни господари в страната.

Дотогава позицията на САЩ в двойния сблъсък в Централна Азия през 90-те години налагаше обща линия на противоречие (от една страна, подкрепа на комунистите в Афганистан, а от друга, на Саддам срещу ислямистите на Хомейни).

Последва обаче пълно американско противопоставяне и враждебност както към режима на Саддам, така и към ислямския фактор в района.

Предвид възхода на Ирак и разцвета на ислямския дух в същия период на промяна на политиката на САЩ, вулканът не закъсня да избухне.

Тук в никакъв случай не трябва да се пренебрегва съществуването на още една конфликтна реалност в същия район и през същия период, която е налице и през 21-ви век.

Става дума за противопоставянето на две страни – притежателки на ядрено оръжие – Пакистан и Индия, които по повод спора за господство над Кашмир са в състояние на постоянна враждебност.

В края на 80-те и началото на 90-те години районът на Централна Азия попадна в нови състояния на нестабилност. Нахлуването на Ирак в Кувейт през лятото на 1990 г. с опита на Саддам за демонстрация на сила доведе до невиждана активизация на почти цялата световна общност.

Като че ли предстоеше да се случи нещо изключително, като че ли Ирак бе притежател на някаква странна сила, на някакво свръхоръжие, както се мълвеше тогава, което излизаше наяве по повод войната в Персийския залив. Американци, европейци, евреи и т.н. обединиха за първи път в съвременната история усилията си, за да осуетят плановете на Саддам.

В крайна сметка редът бе възстановен през пролетта на 1991 г. след първата война в Залива. В нейните анали бе записана възможността Саддам да бъде всесилен само вътре в страната. Очакваното от мнозина сваляне на режима през 1991 г. закъсня с цели дванайсет години: наложи се през 2003 г. да избухне втората война в Персийския залив, за да бъде свален най-после Саддам Хюсейн.

Екзекутирането му чрез обесване в края на 2006 г. сложи окончателен край на усилията на един независим фактор в евразийкото пространство, опитващ се да регулира в някаква степен развитието в геополитическото сърце на планетата.

Това бе краят на още един контрапункт на Запада и на Америка.

След свалянето и вероятното отравяне на Милошевич, и двамата останаха жива легенда за милиони противници на неолибералния нов световен ред…

Исая Константинидис

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;