Къде се позиционира в този привиден и управляван хаос България?

Корумпирана държава.

Дискредитирана власт.

Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите.

Няма общонационален лидер.

Липсва общонационална идея.

Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам.

Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията.

Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защищават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ?

Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите.

Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и  политически чистки.

Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защищава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си.

Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на които са изложени нашата страна и нашият живот.

Спецификата на българския капитализъм е, че олигархата не е буржоазия.

Олигархите не са бизнесмени или предприемачи.

Те са рентиери.

Те са квазифеодални магнати, получили собственост чрез сговор с корумпирани чиновници.

Те са мародери.

Съюз на олигархата и криминалните чиновници винаги е готов на най-престъпни постъпки за запазване на своята рента.

Толкова повече, че в България няма национална буржоазия.

Това, което наблюдаваме е компрадорска, наднационална група на глобалния Фининтерн.

Тази група няма понятия като „своя страна”, „свой народ”, „своя култура”.

Тя се отнася с презрение към българския народ и към българската култура.

Тя е абсолютно равнодушна към съдбата на България.

Или както алигорично може да се изразим :

„Мечтахме за едно, получихме друго и го сравнихме с трето. Оказа се, че не прилича на четвъртото, да не говорим за петото, макар че шестото напомняше за нещо, което се намира до седмото”.

         Съвсем оправдано възниква сакрален въпрос : как българския народ бил векове месиански народ, може да избира да го ръководят политици, които са негодни да ръководят и вестникарска лавка ?

И не само ги избира, но и ги търпи.

Проф. Евгений Гиндев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;