СПЕЦИАЛНО в Балканския регион България граничи с остатъците от Югославия, които в перспектива трябва да влязат и в ЕС, и в НАТО. В пространствено отношение България се простира само на Балканския полуостров без свободна морска комуникация. В сравнение със своите съседи, тя споделя най-много предимствата и недостатъците на Балканския полуостров и е най-балканската държава. През нашата страна минава само един международно важен път – това е диагоналният път от Централна Европа (Виена) към Багдад и Индия. Проектираният меридианен път от Северна Европа и Скандинавия към Солун (т. нар. коридор № 4) в момента е изместен от меридианният път през Белград и Скопие.

Другият меридианен път Букурещ-Русе (от Русия и Украйна) свършва до южната граница на България и е военностратегически път от времето на Студената война. Съществува проект за пряк път от Албания през Македония към Кюстендил и Бургас (т. нар. коридор № 8 към Кавказ и Централна Азия), но той още е само проект и също е изместен от древния римски път „Виа Игнация” (Вльора – Скопие – Солун – Александруполис – Истанбул). Това е причината да предупреждаваме, че България не е център на Балканите.

Ако погледнем без предубеждения и излишен патриотизъм към Балканския полуостров (прочутия кръстопът) откъм мъгливия Албион, с просто око се вижда, че Гърция е по-симпатична, Румъния – по-голяма, а Турция – по-важна от България. Това и най-големият български патриот няма да отрече. Защо един англичанин, норвежец или холандец трябва да си затваря очите за това? От алтруизъм? Няма никаква причина гледната точка на Париж, Брюксел, Амстердам да е различна.

Ако към тази кратка географска екскурзия добавим и ценностни съображения, нещата добиват завършен геополитически смисъл.

Към момента България е с обременени исторически отношения с всичките си съседи. Със Сърбия имаме сметки от времето на Симеон Велики, гърците ни смятат за варвари, македонците – за татари, а румънците – за неспособни да се управляваме сами. Дори има отдавнашно предложение да бъдем окупирани от „доблестната” румънска армия – Occupamiunea Bulgariei de la armata nostra (Окупация на България от нашите войски).

Звучи изненадващо и необичайно, но най-добро отношение към българите на битово равнище има в Турция. Така беше по време на Сръбско-българската война (1886 г.), така беше и по време на Световното футболно първенство през 1994 г. Това проличава и в официално приетите национални идеали на нашите съседи: „Мегали идея” на Гърция отпреди 170 години; „Начертанието” (1844 г.) и „Меморандумът” (1885 г.) на Сърбия; „Велика Румъния” (1918 г.); „Звездата на Вергина” (1994 г. ) на Македония; „Мир в страната, мир в света” на Турция (1925 г.).

Подобен подход не е изненада и в сегашна Европа. За по-„демократично” западните страни хитро са заменили националните идеали с цивилизационната идентичност. И ако има някаква особеност, тя е, че като че ли напук на всякаква глобализация и бъдещо планетарно единство, повечето народи и държави са се втурнали да търсят своите исторически корени и идентичност. Англичаните са втренчени в Стоунхендж, латиноамериканците – в маите и ацтеките, албанците – в илирите, евреите – в Библията, шведите – във викингите, румънците – в даките, македонците – в Александър Велики, гърците – в елините, италианците – в троянците, унгарците – в Чингис хан, поляците – в себе си, турците – в селджуците.

През ХVІІ в. шведът Олф Рудбек “доказва”, че елините и римляните са шведи и че дори библейският Ной е швед. През ХVІІІ в. друг швед, Ернст Гайер, сменя “посоката” и обявява шведите за готи (германски племена).

През ХІХ в. на базата на безумната идея на Монтескьо, че климатът е главният фактор за развитието на човечеството и че студеният климат формира изобретателни, предприемчиви и силни хора, възниква теорията за викингите. Тя става толкова популярна в Западна Европа, че всяка народност бърза да се обяви за потомък на викингите. На първо място са норвежците, следват ги шведите. Англичаните обявяват кралица Виктория за потомка на викингите. Тогава се намесват германците и доказват, че те са пó викинги от англичаните. В края на краищата, от тази понемчена теория произлиза нацизмът, а идеята за викингите и до днес е жива в Англия.

Не изоставаме и ние, българите. В България съществуват много подобни теории: че прабългарите са най-великият народ на света, че траките са елини, стари египтяни и др.

Модна тенденция сред част от научните среди и интелигенцията е новият прочит. Тази тенденция се отнася до история, география, литература, изкуство и т.н. Отново се “прочитат” исторически факти и детски приказки, фолклор и традиции, произхода на Човека и на Вселената, т. е. всичко, което попадне под ръка.

Подобно мятане из историята не е толкова безобидно, колкото изглежда.

Волно или неволно, то обслужва известни интереси.

Точно такова „мятане” ни доведе до днешния ни хал — от изброените балкански страни в най-тежко и неизгодно положение през годините се оказа България.

От нея всички крадяха територия (по-рано) и история (сега).

Такова беше положението преди присъединяването на България към ЕС и НАТО, такова е и сега.

Нищо съществено не се е променило освен вътрешното идеологическо настъпление на съвременните „демократи” и либерали, които ни уверяват вече 20 години, че в ЕС ще паднат всички национални граници и тогава нашите проблеми, завещани от векове автоматично ще получат решение в единната европейска нация.

Разбира се, никаква единна европейска нация не се задава на хоризонта.

Ето как ни съветва виден политик от близкото минало (Филип Боков – шеф на канцеларията на министър-председателя Сергей Станишев) по този въпрос:

В света има една супердържава и това е САЩ. Нейната цивилизационна идентичност ще бъде световната цивилизационна идентичност. Ако искаме да оцелеем и да сме горе-долу добре, трябва да се превърнем в подобие на американското гражданско общество, трябва да се „откупим”, жертвайки националното за сметка на наднационалното, трябва да забравим, че сме народ. Ако пък много искаме да останем и народ, може да станем „скрита” народност като евреите.

Само ще отбележим мимоходом, че подобен финикийски начин за защита на рода е познат много отдавна и е пробван без успех от някои български владетели преди 600 години (по времето на Иван Шишман).

Понякога е ефективен, в повечето случаи – не.

Това особено пролича при холокоста – преди да се осигуриш чрез откупване, може да станеш на сапун.

Проф. Евгений Гиндев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;