Това, че съвременният свят е потънал в хаос, е ,така да се каже, медицински факт. На този факт се придава различно съдържание : безредие, нелогичност, кошмар и т.н. Но внимателно вглеждане в хаоса веднага открива две характерни за него черти : (1), той е управляем ; (2), това управлeние има ясно поставена цел, т.е. то е детерминирано.

И тази цел е унищожаването на Русия, като главно препятствие пред реализация на Глобалния проект.

С други думи, при интерпретация на хаоса се сблъскваме с дейността на Глобалния предиктор (ГП), изразител на волята на Световната конспирация за пълна доминация над всякаква политическа дейност в услуга на народите, за края на историята, за неограничена власт на англосаксонството, за успеха на библейския завет. Само от такъв базис може да се търси разбиране и осмисляне на ставащото по света.

Материализирането на управляемия хаос върху „Голямата шахматна дъска” в момента става в два геополитически акцента : в Украйна и в Сирия.

Ще съсредоточим вниманието върху ставащото в Украйна, защото то е най-тясно свързано с България и с нейната съдба.

Проблемът „Украйна”, по разбираеми съображения, е станал водещ обществен проблем в Русия до степен на обсебване. По всяка вероятност то изразява конвулсиите на увредения руски разум от ужасяващия исторически грях на самите руснаци – колективното участие в разрушаването на собствената си родина — СССР. Подобно престъпление не е лесно да се признае и не може да се прости – то е без срок за давност.

Това вътрешно глозгане в съвкупния разум като начало ражда параноя и, ако не бъде прекратено в близко време, може да доведе до пълен национален ментален срив съпровождан с окончателно разпадане на държавата и погиване на руския етнос. Защото такива индикации има.

Първото, коета направиха руснаците след елементарното осъзнаване на своята историческа слепота, беше да потърсат причината и причините на станалото. И, за да оневинят себе си, подобно на малките деца ги намериха в неблагодарните съюзници-предатели. Този рефрен и до сега звучи и целенасочено се втълпява на подрастващите поколения.

И този процес не е толкова невинен, колкото изглежда. Той не е само детинщина. Той е отказ от покаяние на най-„православния” народ, както се самотитуловат руснаците. И не е само и единствено вътрешноруски въпрос.

Когато става дума за съдбините на 100 000 000 души по света, това не е локален проблем, проблем само на една държава, на една партия и един народ.

В индонезийския геноцид от 1965 година загинаха 2,5 милиона комунисти и техните семейства.

Предателството на съветските комунисти има ли отношение към тяхната памет или не чак толкова ? От друга страна самото самоубийство е непростителен християнски грях, да не говорим с други термини и друг контекст (в наши дни не е прието да се помни и споменава как специалните органи на СССР, по личното разпореждане на М.Горбачов, готвеха „демократични” държавни преврати в съюзните държави от Варшавския договор).

Познатите ни империи – Римска, Византийска, Османска, Австро-унгарска бяха разгромени от външни сили. Саморазпадаха се само варварските империи (Чингис хан, Атила, Тамерлан).  Варварска империя ли беше Съветския съюз създаден по най-модерние европейски проект ?

След като обозначиха „виновниците” за своето грехопадение, руснаците се нахвърлиха върху тях обвинявайки ги за собственото си историческо престъпление.

В практиката този проблем се нарича антирусизъм (понятието русофобия не е най-точното). Антирусизмът не е нито етнически, нито културен проблем. Антирусизмът е отказ да бъдеш руснак, отказ да участващ в руския цивилизационно-исторически процес. Антирусистите са убедени, че оставайки в руската цивилизация, те няма да могат да съградят своята съдба. Затова украинският въпрос не трябва да се свежда само до противопоставянето САЩ-Русия или Запад (Европа) – Изток (Русия). Но такова противопоставяне съществува и съществува много отдавна. По всяка вероятност то ще просъществува докато съществуват Русия и Западна Европа в сегашния си вид. В различните исторически епохи това противопоставяне само е обличало различни дрехи.

За съжаление, има нещо по-неприятно от антирусизма на Украйна. Оказва се, че този антирусизъм е обхванал почити всички бивши съветски републики.

В средата на април 2017 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев обяви, че се подготвя преминаването на страната към латинска азбука. Ето обосновката:

«Има дълбока логика преминаването към латинската писменост. То е свързано със съвременните технологии, с планетарната комуникационна среда и с особеностите на образователния процес и на науката през ХХІ век. Още при основното образование нашите деца учат английски език и затова пред  младото поколение не трябва да поставят  никакви прегради»..(«stoletie.ru” — 12.04.2017 г).

Това е явен намек, че Казахстан завива към друг цивилизационен проект (арабско-турски) и изгражда културологична бариера (дистанция) между казахската и руската култура, и че бъдещето на казахстанския народ се свързва със Западния свят.

На постсъветското пространство само в Белорусия руския език има статуса на държавен език.

В Киргизия, Казахстан и Южна Осетия е официален език, В Украйна – език за междунационално общуване, в Грузия и Армения статуса на руския език не е определен, но фактически той се смята за чужд език.

И какво излиза ? Руският свят непрекъснато се свива и ментално с Русия останаха май само «братушките-предатели» !?

Интересно се получава, но в Русия никой не го забелязва. Руснаците ги тревожи само украинския антирусизъм.

Антирусизмът  започва с формирането и институционализирането на Русия на прага на Адската врата между Европа и Азия.

Това е пространството между южния край на уралските планини и северния бряг на Каспийско море.

През тази врата минавали голяма част от потоците на Великото преселение на народите. Минавали са и варварите на Чингис хан, Атила и Тамерлан, които са носили в Европа хаос, потисничество и смърт (Атила стигна до Атлантическия океан). Тези премеждия и страдания са се запечатали на генетично равнище у западняците и те и до сега възприемат всички живеещи около Адската врата като варвари. А варварите са и езичници и ето ти другата разграничителна линия.

От пространствена гледна точка има несъмнена корелация между историческите съдби на България и Русия.

Работата е там, че славяно-българската държава беше създадена на прага на Втората врата между Европа и Азия през Босфора и Дарданелите. Тази врата функционираше много преди северната врата, но и в обратна посока.

Нещата се усложниха с появата на турските мохамедански пълчища и тяхното устремяване към Европа.

Те нямаха успехите на Атила, но и това, което постигнаха се оказа достатъчно за разгрома на Византия и петвековното поробване на България. Русия избегна подобна съдба, макар, че 300 години (1240-1480 г.) беше васал на монголските орди.

Със своята удивителна историческа съдба тя затвори Адската врата и с това оказа помощ на Европа, за която помощ западняците не обичат да си спомнят.

         Така или иначе, разпадането на Съветския съюз отключи действието на геополитическия закон за отпадане на територии.

Според този закон, ако от съществуваща държавна се отдели съществена територия и населението на тази територия създаде своя държавност, първата задача на тази държава е да се самоидентифицира исторически и ментално. И ако обективно подобни основания няма, започва да краде основания от държавата-донор, т.е. да краде история и менталност.

         Така стана и с Украйна (и с Македония). Държавата Украйна няма история, няма и самостоятелна менталност. Дори няма и украйнски език – има малоруско наречие. Украйна беше покрайнина на Руската империя и, значи, част от Руския свят. Като държава Украйна се състоя като Украйнска Съветска социалистическа Република (УССР), създадена със съвсем други цели, със съвсем други основания, в съвсем друга мирогледна матрица. Със смърта на СССР умря и УССР. Това, което наблюдаваме е реанимиране на мъртвец в услуга на глобалния капиталистически проект. И една от първите геополитически грешки на новата Руска Федерация беше легитимизиране (признаване) на този факт.

Какви са руските претенции към новата Украйна ?

  1. Че Украйна напусна Руския свят ;
  2. че властта в Украйна е незаконна, възникнала след преврат ;
  3. че тази власт е олигархична, бандитска, с нацистки и антинародни елементи ;
  4. че тази власт извършва геноцид върху част от своя народ, който не е изгубил своето руска съзнание ;
  5. че краде и преписва общоруската история, събаря паметници,, преименува градове и улици, осквернява гробища и не признава права на граждани, каквито самата тя използва и пропагандира ;
  6. че се поставя в услуга на чужди държави — недоброжелатели на Русия и предоставя територията си на чужди войски застрашаващи руската национална сигурност.

Това са сериозни обвинения.

Проф. Гиндев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;