parad-pobedi-1945-7297124665267857Преди 72 години в Карлсхорст, около Берлин, беше подписан актът за пълната капитулация на Германия и въоръжените й сили.

Завърши Втората световна война.

Тя продължи 1418 дена и нощи, и отнесе живота на повече от 28 милиона съветски хора. Замислете се над тази страшна цифра – 28 милиона загинали!

В историята на човешката цивилизация няма други примери за толкова огромни човешки загуби. Но, независимо от убитите, съветският народ победи, а над Райхстага се развя червеното Знаме на Победата.

И именно затова Денят на Победата завинаги ще остане в паметта на хората, независимо, че вече има достатъчно много субекти, които се опитват да накарат човечеството да забрави за този свят, велик и едновременно трагичен ден, кито се опитват да принизят неговото значение.

За съжаление, налага се да признаем, че колкото повече се отдалечава от нас 9 май 1945 г., толкова по-агресивни са нападките срещу него. С всяка година се появяват все повече желаещи да развенчаят Победата, все повече са тези, които искат да я засипят с мръсотия и лъжи. А това е несравнима подлост!

Та за всеки нормален човек е ясно, че днес ние сме живи само, защото над 28 милиона граждани на СССР и още милиони антифашисти от целия свят дадоха живота си за тази Победа на човешкия дух.

Да, да, те дадоха живота си за Победата. Това бяха мъже и жени, изгорени живи в Белорусия, това бяха старци, измрели от глад в блокадата на Ленинград… А войниците и офицерите, паднали по време на милионите сражения?

За тези, които смятат, че би било по-добре да е победил Хитлер, защото и до днес сме щели да ядем баварски салами и да пием немска бира, препоръчвам да се запознаят с материалите от т.наречения генерален план “Ост”.

9 май в Киев

Припомням, че по време на Нюрнбергския процес официално беше доказано, че този план предвиждал “принудително изселване” от територията на окупираните области на СССР до 75-85% от населението.

А какво означава терминът “изселване”, надявам се не е нужно да се обяснява? Бабин Яр и другите места за “принудително изселване” са общоизвестни. (бел. ред. Бабин Яр (на руски: Бабий Яр, на украински: Бабин Яр) е пролом край Киев в Украйна, където нацистите извършват поредица масови избивания на евреи и други цивилни граждани по време на своите военни действия в Съветския съюз. Най-известната и добре документирана е касапницата от 29-30 септември 1941 г., в която са избити 33 771 евреи наведнъж.

Военната операция е извършена от войници от концлагерите, подпомогнати от айнзацгрупи и полицейски батальони на SS. Сред жертвите на касапниците са хиляди съветски военнопленници, комунисти, цигани (роми), украински националисти и цивилни заложници. Предполага се, че допълнително са избити в Бабин Яр между 100 000 и 150 000 души).

От какво са предизвикани опитите да ни лишат от Деня на Победата или да го дискредитират?

Ще ви отговоря: това е опит да се нанесе удар не толкова по самия Ден на Победата, а по целия съветски период в световната история.

За този период се опитват да лъжат, представяйки го като период на безпросветен ужас, деградация и упадък. Борците със социалистическото минало се опитват да докажат, че съветските хора и всички антифашисти от целия свят са победили случайно, просто руснаците били уж толкова много, че затрупали врага с труповете на съветските войници.

Опитват се да ни втълпят, че победата се превърнала в победа въпреки ръководството на Сталин, а не благодарение на него. Опитват се да ни втълпят, че червеноармейците са тръгвали на атака само защото отзад имало насочени пушки и автомати на НКВД. Според историческите реваншисти, победата се превърнала в победа само и изключително благодарение на страха от политкомисарите.

Но при цялото това ломотене, те премълчават, че победата във Втората световна война най-вече е гарантирана от тези, които по време на 30-те години в СССР реализираха гигантска по мащабите си програма за индустриализация на държавата, която за 10 години превърна изостаналата аграрна страна в една от най-големите световни индустриални държави.

Припомням известната реч на Сталин, който в разгара на първата петилетка казва:

“Да задържим темповете – това означава да изостанем. А изостаналите си бият…Ние заварихме държавата изостанала от водещите страни с 50-100 години. Ние сме длъжни да пробягаме това разстояние за 10 години. Или ще направим това, или ще ни смачкат”.

Обърнете внимание – това било казано през февруари 1931 г., точно десет години преди началото на Втората световна война. И ако СССР не беше успял да пробяга това гигантско разстояние в икономическото си и военно развитие – него не само щяха да го смажат, но биха го сравнили със земята.

Да, Сталин допусна много грешки в подготовката за войната и в първия етап от Втората световна, но трябва да признаем, че ръководството му тогава изигра изключително важна и благоприятна роля за победата над фашизма. Да, наред със субективните грешки на Сталин имаше и една главна причина за пораженията по време на началния период на войната.

Съветските хора не успяха по силата на редица причини да завършат процеса на индустриализацията на страната (на СССР не му достигнаха буквално 2 години) и, съответно, не успяха да завършат превъоръжаването на Червената армия до 22 юни 1941 г.

Но в хода на войната беше извършено чудо – под ръководството на най-талантливите ръководители от промишлеността стотиците и хиляди предприятия бяха евакуирани на изток и в най-кратки срокове започнаха производство на новите места, доставяйки на войската необходимата бойна техника и въоръжение.

Към края на 1942 г. това все повече нарастващо въоръжаване се превърна в поток и започна да достига до фронта, което доведе до коренния прелом във войната. Най-удивителното е, че в същото време Германия превъзхожда по главните икономически показатели СССР, произвеждайки повече стомана и други метали, произвеждайки повече електроенергия и други материали за производство на бойна техника. Но СССР произвежда повече танкове, самолети, стрелково оръжие и други видове въоръжение.

И именно това икономическо чудо позволи да се обезпечи Червената армия с всичко необходимо, за да постигне тя Победа във войната. Сталинският икономически модел от онова време се оказа най-ефективен от всички съществуващи в онези години, а неговите народни комисари се оказаха най-ефективните мениджъри в света.

Но най-основното, в резултат на което беше постигната победата във Втората световна война, бяха съветските хора. Хитлер наричаше СССР колос на глинени крака и предполагаше, че след първите поражения той ще се разпадне на национален принцип и няма да има кой да защити социалистическата държава.

Но съветските хора “не оправдаха” очакванията на фюрера. Те застанаха рамо до рамо в защита на държавата си. И ненапразно тази война я наричат в Русия и СССР Велика отечествена война. Това беше наистина така. Та съветските хора защитаваха не само социализма, а и Отечеството си, общото си отечество, общо за всички етноси в СССР.

Масовият героизъм, демонстриран от съветските хора на фронтовете на Великата Отечествена война под лозунга: “За Родину! За Сталина!”, както и в тила, на заводите под лозунгите; “Все для фронта! Все за победы!” (“Всичко за фронта! Всичко за победата!”) доведе до разгрома на германския фашизъм.

67857-1Погледнете лицата на тези войници от горната снимка. Това са същите тези войници, които влязоха в Берлин, оставяйки зад гърба си разрушените от немците съветски градове и сели. Това са същите тези войници, които изгубиха по време на тази вселенска убийствена сеч своите роднини и бойни другари. Това са тези съветски хора, които унищожиха най-мощната и света военна машина на хитлеристка Германия. Това са Победителите! Погледнете ги! Вижте с какво тържество, с каква сигурност в силите си гледат към Берлин, столицата на победения от тях враг.

А сега погледнете снимката от 1941 г.

Как поразително силно се различават лицата, нали?! Защото 1941 г. беше година на безкрайни поражения и отстъпление на Червената армия на всички фронтове.

Година, в която в безкрайните “котли” загинаха стотици хиляди червеноармейци, а в немски плен попаднаха стотици хиляди съветски войници и командири.

Година, в която съдбата на съветската държава висеше на косъм. Да, на лицата на тези моряци е изписана тревога. И в същото време се вижда твърда решимост да се сражават за Съветската Родина. А ако се наложи, да се умре за нея. Което те и направиха в далечната 1941 г.

Без тези моряци от 41-а година, нямаше да има войници в опожарения Берлин през 1945-а. Наблюдавайки тези помръкнали, но пълни с решимост лица, се опитвам да си представя, какво ли би се случило, ако пред очите ни се осъществи чудо и тези неизвестни моряци възкръснат в наши дни? И им предложат да послушат откровенията на “борците с проклетото комунистическо минало”, а и да го заклеймят…

Ако подобно чудо би се случило, сигурни сме, че без съмнение щеше да има жертви. И те нямаше да бъдат съветските матроси.

Но, за щастие, политическите пигмеи, опитващи се да изтласкат и задраскат великата Победа, са все по- показателно малцинство. За цялото нормално човечество Денят на Победата беше и си остава свят ден.

Наш дълг е да предадем на поколенията това чувство!

Благодарим ви за Победата!

Честит празник, хора!

Ура!

Петя Паликрушева за News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;