Класическият символ на победата над нацистка Германия е снимката на Евгений Халдей — млад червеноармеец издига съветското знаме над Райстага на фона на горящия Берлин през май 1945 г.

В историята на войната в Европа тази снимка заема същото място, каквото има снимката на Джо Розентал, на която американските морски пехотинци издигат знамето на Иводзима, за историята на война в Тихия океан, затова Халдей го наричат «съветския Робърт Капа».

Ако приживе заслугите на съветския военен фотокореспондент бяха оценени по достойнство, той напълно вероятно щеше да стане световна звезда — не по-малка от Капа.

Но една сега, след смъртта си, Халдей получава заслужено признание: първата мащабна ретроспективна изложба на неговите работи се откри в Музея Мартин Гропиус — в същия този град, където той направи знаменитата си снимка.

За младите жители на Берлин, посетили експозицията, това не е просто фотоизложба — тя ги пренася в един от най-трагичните моменти от историята на родния им град. Има, разбира се, сред посетителите, и недоволни — било им омръзнало постоянното припомняне на миналото.

«Всички сцени са ни познати — казва млад скептик-фотограф. — Всичко това вече сме го виждали хиляди пъти».

Друг оскърбен посетител протестира в книгата за отзиви: «Безобразие! Не бива да се поставят снимки на семействата на нацистите, които са се самоубили!»

Но за подрастващите-ученици (а те влизат в музея с цели класове) изложбата — това е истинско откровение.

Дори след 60 години снимките са напълно разпознаваеми.

«Изплаши ме снимката с нещастната мъртва жена, лежаща на улицата», — казва 13-годишна жителка на Берлин. — Това е снимано в Халешес Уфер в Кройцберг. — Всеки ден минавам покрай това място».

Христоматийната снимка със знамето над Райхстага, обаче, е била режисирана снимка.

Когато съветската войска завзела столицата на Третия Райх, Хайлдей бил в Москва, в щаб-квартирата на ТАСС.

Фотокореспондентът получил заповед «отгоре» — спешно да излети за Берлин и да запамети за историята победата на Червената Армия.

Знамето, което виждате на снимката, е донесено от Халдей от Москва. Преди да се спре на Райхстага, той огледал друга «натура» на летището Темпелхоф, погледнал на Бранденбургската врата.

Всъщност, съветските войници издигнали знамето на своята дивизия само при превземането на Райхстага вечерта на 30 април 1943 г., но тогава нямало фотографи.

На 2 май Хайлдей режисирал «повторно» това събитие. Той избрал 18-годишен редник на име Алексей Ковальов, нееднократно награждаван за храброст, както и двама негови другари. Те се качили на покрива на сградата и издигнали знамето на СССР, донесено от Москва.

Халдей, поглеждайки в своята «Лейка» войниците, направил 36 кадъра.

По-късно оригиналната снимка била ретуширана и дори оцветена.

Тя послужила и служи и днес повече от чудесно за пропаганда — съветска.

Впрочем, постановъчната снимка със знамето над Райхстага напълно се вписва в руслото на хилядите истински, потресаващи черно-бели снимки, направи от Халдей от фронта: от тях около 200 влизат в берлинската експозиция.

Сюжетите отразяват различни етапи от войната — от отбраната на заполярния град Мурманск през 1941 г. до освобождението на Крим, настъпването на Червената Армия на Запад — към Букурещ, София и Белград, и накрая — завземането на Будапеща, Виена и Берлин.

Един от подтекстовете на изложбата — епичният характер на борбата на Източния фронт в годините на Втората световна война, така често недооценяван от Запада.

По задействания човешки ресурс, продължителността, териториалния обхват и загубите тези сражения чети пъти надвишават бойните действия на Западния фронт — започвайки от Нормандия през юни 1944 г.

В нападението над нацистите върху СССР  — операция Барбароба — участвали 3.2 милиона немски войници и 3000 самолети. Дори след като американците и другите съюзници стъпили в Западна Европа, основната част, сили и средства на вермахта продължавали да бъдат на Източния фронт.

Само за времето на войната, по данни на историка Норман Дейвис, СССР изгубил 11 милиона войници.

Една от берлинските снимки е фигурка на възрастна жена, виждаме я в ъгъла на снимката на фона на обкръжаващите я руини на огромните сгради.

А тук е слепец — той стои сред развалините, не вижда мащаба на разрушенията.

А Мурманск — той бил изграден от дървени сгради и за един ден изтрит от лицето на земята от лавината от 350 000 бомби.

Самотната старица тегли сандък през гората, обгорели греди…- това било всичко, което останало от изгорелия град.

Тя гледа в обектива, все едно пита Халдей: «Не те ли е срам да снимаш бедата ни?»

Автор: Джордан Бонфанте

Превод: Петя Паликрушева за News Frront

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;