Представете си за минута, че във Втората световна война е загинало половината от населението на Великобритания — цялото население: мъже, жени, деца.

Каква неописуема травма би било това за нацията?

В годините на войната СССР изгуби 27 милиона.

Британия изгуби 0.6 % от населението си, САЩ още по-малко — около 0.3 %.

Тези жертви са резултат, при това страшен, от германското нахлуване в СССР през 1941 г..

Те са резултат от непреклонния стремеж на съветските хора да се съпротивляват на агресора и прогонят немците от своята земя.

Тези почти невъобразими цифри на загубите говорят за истинския мащаб и жестокост на войната на Източния фронт.

Точно този фронт понася основните загуби.

Именно там се е решавал въпросът за победата във войната: ако Червената Армия не бе успяла, въпреки всичко, да спре немското настъпление през 1941 г., а след това през 1943 г., в Сталинградската и Курската битки, да нанесе на вермахта първите тежки поражения, трудно е да си представим по какъв начин западните демокрации — Британия и САЩ — биха прогонили фашистка Германия от завзетите от нея територии.

Разбира се, към 1945 г. съюзниците притежавали материално превъзходство над врага. Но критичната точка във войната е в средата, когато СССР, още преди Сталинградската победа, балансира на границата на разгрома, Ромел стига до Египет, изходът от «битката за Атлантика», съвсем не е бил ясен, а масовата американска армия едва започнала да се създава.

Победата на съюзниците съвсем не била гарантирана.

В тяхна полза работила яростната съпротива на съветските хора.

Трудно, минавайки през сериозни грешки, Съветската армия усвоила уроците, който й преподали немските танкови армии през 1941 г.

Благодарение на ускорените, импровизирани реформи и практически пълната мобилизация на икономиката за производство на въоръжение, което заменило неорганизираната съпротива през 1941 г., вече от лятото на 1943 г. започнали гигантски, щателно планирани операции, в които СССР неизменно побеждавал.

Германската войска била победена не от големия брой (към 1943 г. Червената Армия вече била изгубила един милион войници — убити и пленени, и изпитвала отчаян недостиг на жива сила), а от изобретателната тактика и надеждното въоръжение на нейния противник СССР.

В противен случай хитлеристката армия би продължила да побеждава, а икономическите ресурси на евразийската империя на Хитлер би поставила западните съюзници пред кошмарна стратегическа перспектива.

Разбира се, днес на Запад казват, че съветската победа е имала горчив привкус.

За разлика от западните държави, СССР бил донесъл на Европа не само освобождение, но и всички атрибути на сталинската държава. А започналата след 1945 г. студена война попречила на внедряването в колективната памет на Запада за войната на идеята за огромния принос на съветската страна, и едновременно позволила на съветските власти «да зачертаят» съюзниците от тяхната версия за войната.

Всъщност, съюзниците се нуждаели един от друг.

Усилията на СССР на бойното поле изисквали доставка на ресурси. Самите западни въоръжения били само незначителна част от доставки, които Западът внасял в съветската страна, а съветските войници НЕ оценявали високо качеството на западното въоръжение, но постъпващите в страната суровини, храни и транспортни средства имали важно значение.

Те позволили на съветската промишленост да се съсредоточи върху производството на въоръжения.

Ако не бил ленд-лиза, системата на жп връзките и снабдяването с храни в страната вероятно биха рухнали, както това се случи по време на Първата световна война.

…Единственият въпрос, който вероятно звучи и днес, когато светът с такъв размах отбелязва Деня на Победата, се състои в следното: защо страните, считащи се за носителки на прогреса и цивилизацията, през 1941-45 г. се бухнаха в дивата оргия на войни, братоубийствени конфликти, репресии и геноцид?

За щастие, през 1945 г. тази 30-годишна криза най-накрая завърши, но болезнените въпроси си остават.

Щом това е било възможно тогава, какво може да задържи развитите страни от нов пристъп на безумието на тотална война и държавен терор?

Вероятно 1945 г. ни е послужила за урок, но той следва добро да се разбере и осъзнае.

Защото следващият път многомилионните жертви вероятно ще се наложи да бъдат понесени не само от нашите съюзници-руснаците.

Ричард Овери, писател

Тагове: ; ; ; ; ;