След серия от паметни победи при Москва, Сталинград, Ленинград и Курск, през пролетта на 1945 г. Съветската армия се изправи през вълчата бърлога на хитлеристкия звяр — Берлин  и започна подготовка за неговото превземане.

По същото време  фюрерът  издаде на 9 март заповед, в която се казва:

На 15 април, Хитлер се обръща  със специално възвание към войниците и офицерите на Източния фронт, в което настоява да бъде спряно на всяка цена настъплението на Съветската армия,  като заплашва да бъде разстрелян всеки  дезертьор и неговото семейство, ако се осмели да отстъпи  без заповед от фронта.

 

Берлин и подстъпите към него са  превърнати в непревземаема крепост. Силите на  немската групировка са съсредоточени в две групи армии “Висла “ и “Център”и наброяват заедно с тези на фолкщурма около 1милион души, 10 хиляди оръдия и минохвъргачки, 1500 танка и щурмови оръдия, 3300 бойни самолета.

Начело на тях са назначени опитни  пълководци, като генерал фелдмаршалите  Шернер и  Хайнриц.  Срещу тях Съветската армия концентрира най-голямата си групировка по време на войната, възлизаща на 2.5 милиона бойци,  41 хиляди оръдия и миномети, 6 хиляди танка и САУ и 7500 бойни самолети.

Въпреки своята мащабност, Берлинската настъпателна  операция на Съветската армия е организирана и подготвена за невероятно кратки срокове от две седмици. Тя е осъществена от войските на Първи украински фронт под командването на маршал Конев,  Втори беларуски фронт под командването на маршал Рокосовски и Първи украински фронт по командването на маршал Жуков.

В помощ на трите фронта е придадена част от Балтийския флот, Днепровската военна флотилия, 18-та въздушна армия за далечно действие, както и Първа и Втора армии на  Полската войска в състав от 185 хиляди бойци.Берлинската  настъпателна операция  стартира на  16 април и условно може да бъде разделена на три етапа. През първият етап от 16-19 април се осъществява форсиране на река Одер и пробив на Одерско-Нейсенския отбранителен рубеж на противника, във втория етап от 19 до 25 април се обкръжава и разчленява  групировката на противника и  през третия етап от 26 април до 8 май — е унищожен  обкръжения противник и е завзета столицата на Райха —  Берлин.

Щурмът на Червената армия започва на 16 април с мощна артилерийска подготовка. Изстреляни са 1 263 000 снаряди, т. е. товара на 2450 жп вагони.

Хитлеристите с отчаяни усилия се опитват да спрат настъплението на съветските воини. На 22 април в имперската канцелария  се провежда  последното оперативно съвещание, на което присъства военното и държавно ръководство на Райха-Хитлер, Кайтел, Йодъл, Борман, Кребс и други държавни дейци. Хитлер  се съгласява   с предложението на Йодъл да се свалят всички  войски от Западния фронт и да се хвърлят срещу руснаците. В тази връзка е заповядано 12-та армия на генерал Венк да напусне отбранителната позиция на река Елба, където се сражава срещу съюзниците  и да  се придвижи към Берлин, за да  се присъедини към отбраняващия се гарнизон .

Тя трябва с цената на  всичко да не допусне русите в столицата. На 25 април съветските  войски завършват пълното обкръжение на Берлинската групировка на противника и достигнаха  река Елба в района на Торгау.

В жестоките сражения за овладяването на Зееловските височини дават 280000  убити. По-късно частите и съединенията на Червената армия  се прехвърлят на  западния бряг на река Елба и се срещат с воините на Първа американска армия, настъпваща от запад към Берлин .

Опитите на 12-та  армия на генерал Венк да пробие  обръча и да се притече на помощ на обсадения гарнизон  се провалят. Битката се пренася  в покрайнините на  Берлин. Берлинският гарнизон наброява 200 хиляди бойци, които  полагат  фанатична клетва за вярност към фюрера . Над двеста батальона “хитлерюгенд” и “фолк щурм” формират  жителите на града.  Завързват се жестоки улични боеве. Хитлеристите се сражават отчаяно за всяка къща, за всяка улица и често боевете преминават в ръкопашни .

Съветските войски формират  щурмови отряди  и групи за превземането на укрепените сгради. На 27 април личната пилотка на Хитлер Хана Рич  каца с  новоназначения командващ на Луфтвафе , фелдмаршал фон Грайм  в обсадения Берлин, за да се срещне с Хитлер.

По време на полета самолета е обстрелян он съветски зенитни оръдия и фелдмаршалът е ранен. Хана каца на автострадата близо до Имперската канцелария край Бранденбургската врата. Докато превързват фон Грайм, Хана разговаря с Хитлер, като го моли или да остане в Берлин и да сподели неговата съдба, или да го спаси, като го изведе със самолета си  от обсадената германска столица .

Фюрерът обаче  й заповядва да откара фелдмаршала при гросадмирал Дьониц край Кил. Тя излита с фон Грайм след полунощ под град от  зенитни снаряди, прихваната от съветските мощни прожектори. Тя проявява високи  професионални качества, като пилот, успява да се изплъзне от масирания обстрел и да се добере благополучно до Рехлин, където се приземява.   На 29 април  берлинският гарнизон е разсечен на три части и започва  бой за овладяването на централния сектор на града. По  заповед на фюрера  са  отпушени  шлюзовете на река Шпрее  и мътните талази на реката наводняват подземията на Берлинското метро, за да спрат настъплението на проникналите там, съветски войни.

Тук се разиграва покъртителна  сцена. Съветските воини се хвърлят да спасяват от придошлите води, давещите се  жени и деца, намерили убежище в метрото. Най-свирепи боеве се водят за овладяването на Райхстага. Неговата величествена сграда в центъра на града е превърната в основен опорен пункт на хитлеристката  отбрана . Подстъпите към сградата  се прикриват от картечни и артилерийски гнезда .

Гарнизонът на Райхстага наброява няколко хиляди души, както и хиляда  моряци от Морската школа в Рощок, десантирали  в Берлин с парашути. Завземането на Райхстага е възложена на 79-и стрелкови корпус от Трета ударна армия на Първи Беларуски фронт, под командването на генерал-майор Перевьорткин. Привлечена е голямокалибрена артилерия за стрелба с право мерене, реактивни гвардейски миномети — „катюши” и самоходни артилерийски установки. На 29 април започва боя за този символ на хитлеристката власт.

Немците се отбраняват  упорито, със  съзнанието на обречени, за чиито  злодеяния  няма пощада. От избухването на ръчните гранати и фауст патроните  пламва  голям пожар в сградата .

При  навлизането на съветските войски в Берлин са ушити в полеви условия 9  знамена от червен плат, които са  раздадени на 9-те дивизии на Трета ударна армия  с цел, която от тях стигне първа до Райхстага, да постави този символ на победата над неговия купол. В сградата са се укрепили елитни есесовски части, които яростно се съпротивляват.

Една от знаменните групи се състои от заместник командира по политическата част на батальон от 150-та дивизия, лейтенант Алексей Берест, сержант Михаил Егоров и младши сержант Мелитон Кантария .

Групата  под град от куршуми влиза в Райхстага  и развяват знамето от един прозорец. Въодушевени от техния подвиг, червеноармейците се вдигат в неудържима атака и проникват  в сградата. Сражават се с немците за всеки етаж, за всяка стая и етажна площадка и боевете  преминават в ръкопашни.  На  30 април 1945 г. в 21.50 ч.  съветските щурмови групи  завземат  зданието на Райхстага. Освен знамето  на Егоров, Кантария и Берест, в Райхстага са издигнати оше3 знамена на Победата . Първото знаме е издигнато същия ден в 22, 30 ч. от щурмовата група на капитан Владимир Маков, старши сержант Гази Загитов, старши сержант Александър Лисименко, сержант Михаил Минин и Алексей Бобров. Второто знаме е издигнато  от групата на майор Михаил Бондар, а третото знам е издигнато от групата на лейтенант Сергей Сорокин.

На 1 май лейтенант Алексей Берест, сержант Михаил Егоров и младши сержант Мелитон Кантария издигат  официалното Знаме на Победата над разрушения  купол на Райхстага и то заплющява на воля в барутното берлинско небе, като символ на Победата на доброто над злото, като справедливо възмездие  за неизброимите свидни жертви , огромните материални разрушения  и смазаните от огнения валяк на войната съдби на милиони хора по света. Знамето на Победата е фотографирано от военния кореспондент Виктор Тьомин и неговата знаменита снимка обиколи световната преса.

На 30 април след като се бракосъчетават в бункера, се  самоубива Хитлер и жена му Ева Браун. На 1 май, след като умъртвява и петте си деца, слага  край на своя живот,  министърът на хитлеристката пропагандата, д-р Гьобелс и неговата съпруга.На 2 май хитлеристкия гарнизон на Берлин спира своята отчаяна съпротива и слага оръжие.  Само за превземането на Берлин, в жестоките улични боеве съветските воини дават 102 хиляди убити.

В чест на  победата е учреден медал”За превземането на Берлин” с който са  наградени над  1 милион бойци и командири. Десетки хиляди бойци са наградени с ордени за храброст. На 187 части и съединения, отличили се при щурма и превземането  на Берлин е присвоено званието “Берлински”. На повече от 600 души е присвоено званието  “Герой на Съветския съюз”. Маршал Георги Константинович Жуков получи трета златна звезда, а 22 души  за втори път са  наградени с най-високото отличие на Съветския съюз.

В хода на операцията са  разгромени 70 пехотни, 12 танкови и 11 моторизирани дивизии на Вермахта.За същия период са унищожени и взети в плен  480 хиляди  души, 1.5 хиляди танка и щурмови оръдия, 4.5 хиляди самолета и 11 хиляди оръдия .

На 8 срещу 9 май в столовата на военноинженерното училище в предградието на Берлин, Карлхорст, фелдмаршал Кайтел подписва  акта за безусловна капитулация на хитлеристка Германия пред представителите на антихитлеристката коалиция.  Днес Девети май се празнува, като Ден на Победата в най-страшната война която е водело човечеството, отнела живота на 55 милиона души. Девети май е Празник на обединена Европа.

На този паметен ден човешката цивилизация бе спасена от чудовищните престъпления на арийските варвари.  На този ден кукурякът проби строшената хитлеристка каска и дръзко поздрави синевата на първата следвоенна Пролет.

За тези драматични дни днес напомня монументалния паметник на съветския воин в Трептов  парк в Берлин, прегънал  дете в скута си и смазал под своя ботуш омразната хитлеристката свастика!

Подполковник от резерва   д-р Петър Ненков

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;