На 3 май Реджеп Ердоган пристига в Сочи за преговори с Владимир Путин. Макар двамата лидери да се срещаха съвсем скоро, преди по-малко от два месеца, също на руска територия, но в Москва.

В дипломацията подобни чести срещи говорят или за безпрецедентно доверие, или за наличието на сериозни противоречия. В случая с Турция подобна двойнственост явно е налице.

Което не е изненада, Ердоган лавира, за да може да запази своите интереси, но и да не се лиши от съюзници. Както от страна на Запада, така и от страна на Изтока.

Важният партньор, военен съюзник и дори кандидат за геополитическо обединение — Европейският съюз за изминалите години се превърна в яростен критик на Анкара.

Европейците не одобряват нито държавната система на управление на Турция, нито миграционната политика, нито социално-икономическите въпроси на турското общество.

Стигна се до това, че на 17 април външният министър на Австрия Себастиан Курц, коментирайки референдума в Турция, да каже, че «повече не трябва да обещаваме на турците влизане в ЕС», защото Анкара е изгубила шанса си.

Впрочем, за президента Ердоган това не е гръм от ясно небе.

Той отдавна е разочарован от обещанията на ЕС, а в края на март си позволи дори да заплаши личната безопасност на европейците в отговор на забраната на турските митинги в Германия и Холандия.

 

Но Турция има един още по-могъщ съюзник — САЩ.

Но и задокеанските колеги на Еродагн вече не му вярват.

И имат твърде основателна причина.

През лятото на миналата година в Турция бе предотвратен опит за държавен преврат. Традиционно движещата сила на бунтовниците бяха военните, хиляди от които сега са в затворите и очакват присъдата си. Но турският президент е уверен, че истинският вдъхновител на пуча е бил ислямисткият проповеднник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ. Ердоган поиска от американците да му предадат Гюлен, но без резултат.

Което без съмнение предизвика раздразнението на Ердоган. Той подозира Белия дом в опит да го отстрани от власт.F-16

Не е изненада, че целият турски истаблишмънт беше крайно възбуден, когато в пресата се появи информация, че и Русия е изпратила свои военни инструктори при кюрдите в градчето Африн в северна Сирия.

За това на 20 март съобщи кюрдският спътников телевизионен канал Rudaw, позовавайки се на официален представител на Силите на народната самоотбрана (СНС).

Новината се оказа фалшива, в същия ден руското Министерство на отбраната я опроверга.

Но дори хипотетичната вероятност от такова развитие на събитията е страшен сън за Анкара.

Вече не едно десетилетие кюрдите с оръжие в ръка се опитват да си извоюват правото да имат своя държава.

Тлеещата партизанска война в източна Турция, плененият през 1999 г. лидер на кюрдите Оджалан, всъщност напълно автономната кюрдска територия в Ирак…Това е не тлеещ, а голям огън за Ердоган.

А сега пък и американците, които подкрепят сирийските кюрди. Въпросът е, може ли Турция да допусне кюрдите да бъдат подкрепени И от Москва. Хипотетичен въпрос.

И президентът Ердоган, и неговото правителство правят много, за да подобрят отношенията си с Русия. Да, имаше огромна криза през есента на 2015 г., когато турците свалиха руския бомбардировач в Сирия. Но през август турският лидер поднесе извиненията си, бяха проведени редица преговори, бе възстановено икономическото сътрудничество и доверието. През март Владимир Путин заяви, че «отношенията с Турция уверено се връщат в нормалното взаимоизгодно русло».

Руският лидер подчерта също, че в Москва знаят и високо оценяват ролята на Анкара за прекратяването на бойните действия между войските на правителството и въоръжената опозиция в Сирия.

Президент России Владимир Путин и президент Турции Реджеп Тайип Эрдоган

 

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;