На 12 август 2000 г. стана една от най-големите трагедии от началото на третото хилядолетие. По време на учение в Баренцово море потъна руската атомна подводница К-141 «Курск». Без да знае за това, светът се оказа на прага на трета световна война, която щеше да е ядрена.

«Курск», която беше една от най-новите, най-надеждни и най-въоръжени атомни подводници на планетата, се намираше на полигона на бойната подготовка на Северния флот, за да изпълни учебна торпедна стрелба по отряд бойни кораби. В стрелбата трябваше да бъдат демонстрирани и уникалните морски торпеда «Шквал».

На 12 август 2000 г. в определеното време «Курск» обаче не излезе на връзка.

На 14 август командването на руския флот направи първите изявления, че «Курск» лежи на дъното.

При огледа на подводницата от спускаемите апарати стана ясно, че «Курск» се е забила в дъното под ъгъл 40 градуса и в нея е разкъсана носовата част и е унищожена изплуващата спасителна камера.

На 15 август Главният щаб на морския флот официално съобщи за началото на спасителната операция. На 19 август на мястото на аварията на руската подводница пристигна норвежкия кораб Normand Pioneer с британската мини-спасителна подводница LR-5. Започна нова международна фаза на операцията по спасяване на екипажа на «Курск». Норвежкият спасителен кораб Seaway Eagle с дълбоководни водолази на борда, се приближи към района на катастрофата на следващия ден. След допълнително съгласуване започна вторият етап на операцията, който се характеризираше с взаимодействие на спасителните сили и средства на Северния флот с норвежките и британски спасители. Но опитите за спасяване на «Курск» и екипажа се оказаха напразни. Загинаха 118 руски подводничари и офицери.

На 21 август в 17 часа началник-щаба на Северния флот официално потвърди гибелта на екипажа на «Курск». На 22 август 2000 г. президентът на Русия Владимир Путин с указ обяви 23 август за ден на траур.

Операцията за изваждане на телата на загиналите моряци започна на 25 октомври 2000 г. и завърши на 7 ноември 2000 г. Операцията за изваждане на самата подводница от дъното на Баренцово море започна на 7 октомври 2001 г. На 10 октомври тя завърши успешно и останките на «Курск» бяха откарани в Росляковския корабостроителен завод. От подводницата бяха извадени и разпознати 115 от 118 загинали подводничари.

Още в първите часове след трагедията се появиха множество хипотези и версии. От тях комисията на разследване на гибелта на «Курск» остави само една версия за трагедията — взрив на собствено торпедо.

Но тя беше най-лъжливата. Другите версии бяха по-достоверни. Те гласяха, че «Курск» загина от сблъсък или подводна битка с чуждестранна подводница (подводници), най-вероятно на САЩ и Англия.

През онези часове и дни светът, без да знае, висеше на косъм над пропастта на ядрен апокалипсис и пълномащабна ядрена война между Русия и САЩ.

Версията на торпедната атака срещу «Курск» започна да си пробива път чак през 2005 г. от френски и канадски телевизионни журналисти. Но авторите им по различен начин използваха достъпната информация, по-конкретно за ролята на американските подводници в гибелта на «Курск». Те бяха съгласни в едно — че руснаците са знаели от самото начало за военните кораби на САЩ и Англия, наблюдаващи ученията. Руснаците веднага след трагедията вдигнаха във въздуха две ескадрили самолети за унищожение на вражеските подводници, като заповедта да не се унищожават е дошла лично от Владимир Путин, който още от първите минути след атаката срещу «Курск» водеше безпрецедентни консултации с американския президент Бил Клинтън.

След трагедията публикациите за нея не бяха много. Няколко се появиха и в руски издания, една от които във «Версия». Но показателно беше, че тези вестници веднага бяха подложени на строга проверка от страна на руската ФСБ, като в случая с «Версия» бяха иззети компютрите и снимките от космическото разузнаване, на които се виждаше една американска подводница, влязла за ремонт в норвежки док веднага след гибелта на «Курск» с много сериозни повреди. Същевременно от направените от канадски водолази снимки на десния борд на «Курск» ясно се виждаше кръгло входно отверстие от американска торпеда МК-48. Въпреки опитите за ембарго на информацията постепенно ставаше ясно, че на 12 август 2000 г. светът по чудо избегна ядрения конфликт между двете свръхдържави Русия и САЩ. А ето и алтернативната версия на събитията.

… В събота вечер в Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Русия атмосферата беше крайно напрегната. Там вече знаеха, че «Курск» е потънала и че това беше суперсекретна информация. Не знаеха подробностите. Но знаеха, че адмирал Попов от крайцера «Петър Първи», участващ в ученията в Баренцово море, направи първия доклад и говореше за сблъсък на «Курск» с чуждестранна подводница. В ГРУ знаеха, че ученията в Баренцово море се водеха под внимателното наблюдение на чуждите разузнавания.

Руската малка подводница Ас-15 бързо откри «Курск» след катастрофата. Но нямаше никакво решение за спасителна операция, въпреки, че на борда имаше водолази, които можеха да работят на дълбочина до 200 метра. «Курск» лежеше на 108 метра.

В ГРУ предполагаха, че екипажът е загинал. Нямаше никакви контакти с него. Началникът на ГРУ Валентин Корабелников получи позвъняване по телефона. Пребледня:

«Беда в едно мигновение. Тези американски лайна потопиха наш кораб. Разбирате ли. Ще има война, мамицата му, ще има война. Първият (тоест Путин) е пристигнал от Сочи. Пристигнал е и шефът на ЦРУ. Ако някой разкаже за това, лично ще го разстрелям».

Че Тенет е в Москва вече беше официално съобщено. Но че Путин е прекъснал отпуската си знаеха само няколко души.

Тенет пристигна в Москва с послание от Бил Клинтън, който вече водеше телефонни разговори с Путин.

Неговата задача беше на всяка цена да не се допусне ескалация. На срещата освен Путин, Тенет и Корабелников участваха главата на Федералната служба за безопасност (ФСБ) Николай Патрущев и министърът на отбраната Игор Сергеев. Беше взето решение — никаква информация за медиите, мълчание и ембарго. Първото съобщение за гибелта на «Курск» беше дадено от ТАСС чак в понеделник.

Официално Путин прекъсна отпуската си чак пет дни след аварията — на 17 август. Но механизмът на дезинформацията продължава да действа все по-усилено. Всякакви предположения за американската следа бяха торпилирани или категорично отричани от вицепремиера Иля Клебанов, който оглави правителствената комисия за разследване на катастрофата. И така, вече с висока степен на сигурност, могат да бъдат пресъздадени събитията от 12 август 2000 г.

В 8 часа и 51 минути на 12 август капитанът на «Курск» Генадий Лячин докладва на адмирал Попов, намиращ се на «Петър Първи» за готовността за изстрелване в рамките на ученията на най-новото торпедо Шквал. «Курск» беше на перископна дълбочина от 18 метра. От този момент Лячин даде заповед за тишина в ефира. Той знаеше, че «Курск» следяха две американски подводници — «Мемфис» и «Толедо», и вероятно една английска. Около «Курск» се събираха руски кораби, участващи в ученията, за да осигурят спокойствие на екипажа на подводницата преди пуска на «Шквал».

За руснаците това беше голямо събитие. Торпедата «Шквал» трябваше да бъдат продадени на Китай. Китайски офицери наблюдаваха маневрите от «Петър Първи». За САЩ това щеше да бъде голям удар, тъй като щеше да наруши доминирането им в азиатския район.

«Шквал» беше уникална торпеда с уникална конструкция и характеристики. Двете американски подводници около «Курск» вероятно имаха задача да попречат на изстрелването на «Шквал». Неголямата в сравнение с «Курск» американска подводница «Толедо» маневрираше около руснаците, засланяйки видимостта. «Мемфис» следеше всичко на радара от известно разстояние.

В 11 часа и 28 минути «Курск» беше готова за изстрелване на «Шквал». «Толедо» обаче се приближи до нея на опасно разстояние и в плитките води сонарите на двете подводници се объркаха.

Хидролокаторът на «Мемфис» регистрира отварянето на торпедния люк на «Курск» за изстрелване на торпедата. Вероятно, за да предотврати унищожението на «Толедо», «Мемфис» изстреля по «Курск» торпедата МК-48.

Американската торпеда проби корпуса на «Курск» в задната част на торпедния отсек. Това доведе до взрив и пожар. Огънят стигна до останалите 24 торпеда. Две минути и петнадесет секунди след удара на МК-48 стана огромен взрив в торпедния отсек. «Курск» се удари в дъното под 40 градуса. Силата на взрива беше толкова голяма, че беше фиксирана от норвежките сеизмични станции. Ударната вълна повреди и «Мемфис». Именно тази подводница след това беше заснета от спътниците в норвежкия ремонтен док.

Бягството на «Мемфис» обаче беше маневра, за отвличане на вниманието от «Толедо», която с големи повреди след удара с «Курск» едва се движеше към Англия.

Главата на ГРУ генерал Корабелников даде заповед за издирвателна операция на капитана на подводницата АС-15. Той бързо откри «Курск». Всички бяха убедени, че екипажът не е оцелял. На «Курск» обаче се намираха 23 ядрени ракети П-700 (Гранит).

В Москва и Вашингтон вече знаеха какво се е случило. Бил Клинтън изпрати с тайна мисия шефа на ЦРУ Тенет в Москва. Той призна, че «Мемфис» в паника първа е открила огън. Путин беше принуден да се включи в спиралата на лъжата. Руските власти отначало твърдяха, че «Курск» е загинала в неделя, а не в събота и че на борда на подводницата не е имало ядрено оръжие.

Американската следа беше отстранена от списъка на официалните версии. След визитата на Тенет в Москва САЩ опростиха руския дълг и дадоха на Москва дългосрочен кредит от 10 милиарда долара. Клинтън нареди и спиране на изграждането на противоракетната отбрана ПРО, което беше нарушено от Буш младши.

Путин, отговаряйки на въпрос какво се случи с «Курск», отговори, че тя е «потънала».

Правилен отговор.

Тагове: ; ; ;