Американски войник разглежда складирани откраднати от нацистите произведения на изкуството

В момента, в който станал канцлер на Германия през 1933 година, Хитлер организирал конфискацията на държавната културна собственост. Неговата цел била да създаде чиста германска култура като премахне напълно онова, което наричал „изродено“ изкуство и го замени с германски творби. В началото натоварените с извършването на конфискации служители не били наясно кое точно да считат за морално и културно приемливо.

Първоначално всякакви модерни или недовършени произведения на изкуството под формата на музика, книги, архитектура, скулптури и картини трябвало да бъдат считани за дегенерирали. По-късно критериите се разширили до личната собственост, което включвало всяка творба, създадена от евреи или комунисти. Но дефиницията на „изродеността“ в крайна сметка обхванала всяко произведение, което не покривало нацисткия идеал. Цялото изкуство, което Хитлер обявявал за неуместно и морално грешно, било конфискувано.

Освен това, за да бъде предотвратено бъдещо създаване на изродено изкуство, художниците, композиторите, писателите и търговците на произведения на изкуството били подложени на строги проверки и регулации от страна на нацистките организации. Онези, които не се съобразявали с нацисткия идеал, били лишавани от работа, отказвал им се достъп до материали, унижавали ги публично и често ги арестували. В резултат на това много творци напуснали Германия в търсене на свобода на изразяване.

Хитлер разглежда откраднатите нови придобивки

Първата нацистка кампания, която предприема опит за контролиране на културната собственост, започнала през 1937 година. Нацистите организирали изложба, на която изложили на показ онова, което считали за неприемливо изкуство. Неуместните творби нарочно били подредени по небрежен и разхвърлян начин. Според книгата на Лин Никълъс „Изнасилването на Европа“, картините висели лошо окачени, често без рамки и с етикети с цени от периода с най-висока инфлация след Депресията. Освен това по стените около картините и скулпторите били написани груби политически и морални коментари.

„Изродената“ изложба привлякла приблизително три милиона посетители. Те разглеждали творбите на художници като Пикасо, Матис и Шагал. Макар мнозина да дошли да видят изложбата, за да разберат какво се счита за неуместно, вероятно много повече са я посетили, за да се насладят на любимите си творби за последен път.

Хитлер, Гьобелс и Адолф Циглер разглеждат изложба на "изродено" изкуство

Хитлер, Гьобелс и Адолф Циглер разглеждат изложба на «изродено» изкуство

Недалеч от „лошата“ изложба се намирал Музеят за германско изкуство, в който били изложени по-уместните и чисти произведения. Посетителите имали шанса да видят творбите на такива германски величия като Дюрер, Кранах и Холбайн, лични фаворити на Хитлер. Изложбата отворила врати с пищна церемония и парад по улиците, в чест на германското изкуство и култура. Но, въпреки празничната атмосфера заобикаляща музея, изложбата привлякла значително по-малко хора от „лошия“ си конкурент.

През следващата година нацистите концентрирали усилията си към абсолютно пречистване на останалата част от страната. Организирани били комисии по конфискациите, чиято работа била да изпразнят музеите от неприемливите творби, да ги съберат на едно място и да ги преместят в най-различни складове из цялата страна. Всичко на всичко били конфискувани приблизително 16 000 колекции. Германските музеи били обявени за пречистени.

Творбите, изпратени по складовете, били откраднати, продадени или заменени с германски произведения. Останалото неизползвано изкуство било унищожено в огромни клади, запалени от пожарните команди. Германия не била единствената страна, която решила да изчисти „изроденото“ изкуство.

През март 1938 година Хитлер превел германската армия през границата с родната му Австрия. Почти незабавно след анексирането на Австрия, известно като Аншлус, започнал ловът на „лошо“ изкуство. Този път нацистите проявили особен интерес към притежаваните от евреи творби. Те били конфискувани не само от музеите, но и от домовете и магазините на евреите.

В резултат на това много австрийски евреи напуснали страната, а други се самоубили в отчаянието си. Останалите били унижавани публично, лишавани от работа, малтретирани физически, огрбвани от имуществото си и често убивани. Творбите, иззети от евреите, били струпани в складове, за да бъдат използвани по-късно, продадени или унищожени. Много ценни за Райха произведения били складирани в град Линц, който Хитлер наричал свое родно място, или в Берлин.

Евакуация и защита

Осъзнавайки, че подобна съдба чака и тях, европейските страни се приготвили за най-лошото. Хиляди музеи, художествени галерии, търговци, собственици на частни колекции, църкви и синагоги събрали най-ценните си творби и ги скрили. Стотици хиляди хора работели неуморно, понякога с месеци, за да опаковат и подготвят скъпоценните произведения за евакуация.

Безброй предмети били разпръснати из цяла Европа и по света. Много от изкуството на Франция, включително и прочутата „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, „Робите“ на Микеланджело и статуята на Венера Милоска били складирани в замъците в западната и източна част на страната. Британия евакуирала много от своите културни съкровища в кариерите в Уелс, както и в различни музеи в Съединените Щати и Канада. В Холандия някои от музеите натоварили своите най-ценни творби в шлепове и ги изпратили на север по каналите и в бункери по цялата страна. Всяка държава разполагала с тайно местенце за своите съкровища. Въпреки това, много от скривалищата не останали тайна за дълго.

След окупацията на Австрия Полша имала много малко време да се приготви за нахлуването на германската армия, което се случило през септември 1939 година. Веднага след пристигането си нацистите подели незабавна кампания за унищожение. Голяма част от армията насочила усилията си към задържането на евреи и други политически дисиденти, в разрушаването на паметници, произведения на изкуството, сгради и всеки и всичко, което се сметнело за посредствено и безполезно.

Но други по-малки организирани подразделения на армията се фокусирали главно към конфискуването на произведения на изкуството, съкровища и лична собственост. Чрез това систематично ограбване Херман Гьоринг се сдобива със значителни културни придобивки.

Само във Варшава били конфискувани общо 13 512 картини и 1 379 скулптури, заедно с десетки хиляди други предмети. Сред ограбените, загубени или унищожени произведения е прочутата картина „Портрет на един млад мъж“ от Рафаел, както и безброй книги и редки ръкописи, които били изгорени, когато нацистите подпалили библиотеката „Красински“ във Варшава.

Мащабните грабежи се случвали не само в Австрия и Полша, а в много други европейски страни, завладени от нацистите. През следващите години Холандия, Люксембург, Белгия, Франция и Италия, както и много други, били окупирани от вражеските сили и лишени от културните си артефакти.

Много от тях никога не са възстановени.

Американски военни в края на Втората световна война откриват складове с откраднато изкуство

Тагове: ; ; ; ; ; ;