Конфискуването на имущество по време на Третия райх било регулирано и оправдано чрез един необикновен низ от закони и директиви, базирани на нацистката радикална политическа идеология. Законите, наложени от нацистите, се използвали като инструменти за потискане и сплашване на еврейската култура и на всеки друг, чийто идеи и вярвания се разминавали с техните. Освен това, законите играели ролята на предходник на окончателното решение, а именно – изтребването на евреите от европейския континент.

Кампанията на Хитлер срещу „изроденото“ изкуство от 1937 година е един от неговите първи организирани опити да регулира културната собственост в огромен мащаб. По онова време нацистката машина забранила всякакъв критицизъм и изложби на неуместни творби, които се конфискували. В началото повечето конфискувани предмети били прибирани по германските музеи или в други държавни колекции, но това скоро щяло да се промени.

Повечето от творбите в действителност били конфискувани около една година преди да се появи проектозаконът за изроденото изкуство.

Празните рамки в Лувъра

Празните рамки в Лувъра

Скоро след нахлуването си в Австрия нацистите ограбили държавните колекции, както и еврейските домове и магазини. Войниците грабели произведения на изкуствата, бижута, пари и други лични вещи. Нацистите очевидно искали да проверят докъде могат да стигнат с техните радикални практики. Преди Австрия грабежи от подобен мащаб не се били случвали на родния фронт.

Последните часове на Хитлер

До април 1938 година вече всички евреи били принудени да регистрират личната си собственост. Регистрираните предмети се описвали и се преценявали внимателно от нацистите. Този Указ за Регистрация на еврейска собственост буквално осигурил на нацистите подробен шопинг лист с предмети, които можели да конфискуват, когато си поискат. Макар по-късно Хитлер да въвежда закон, който му давал върховна власт над конфискуваните предмети, мнозина не го зачитали и прибирали ценностите в джоба си.

Два закона, одобрени от Хитлер през зимата на 1938 година, позволили на властите да арианизират еврейските бизнеси и да изземват еврейско имущество. Тези закони са известни като Указ за Запор над собствеността на враговете на държавата и Указ за Използване на еврейската собственост. Те били първите законови мерки, взети за регулиране на личната собственост на евреите, и били наложени в много от окупираните територии. Законите били само малка част от няколкостотин други мерки, въведени за улесняване на отнемането на собственост от евреите.

През 1940 година министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс създал един проект, чиято цел била да възстанови всички произведения от германски произход, изнесени от чужденците през последните четири века.

Възстановяване

Германците са победени през лятото на 1945 година след шест години война. До края на войната загиват милиони, милиони остават без покрив над главата си и хиляди градове и села се превръщат в руини.

Някъде под тези отломки лежали безброй скрити съкровища и произведения на изкуството. Нацистите положили огромни усилия да скрият конфискуваните с години предмети. С края на войната настъпило време хората да започнат да изграждат наново живота си. Сред онези, които помогнали за възстановяването на културната собственост в разрушената от войната Европа, бил Отделът за паметници, изящни изкуства и архиви (MFA&A) на американските и британски армии, често наричан „Паметните мъже“.

След пристигането си в Европа MFA&A започва да търси местата, на които германците са скрили културните съкровища. Тяхната мисия била да възстановят и да опазят откраднатите и укрити от нацистите артефакти, да документират находките си и да съберат доказателства за осъждането на виновните.

Претърсвайки териториите, някога окупирани от нацистите, MFA&A открива някои от най-ценните културни съкровища на Европа, скрити на най-необичайни места. Всевъзможни творби били откривани във ферми, солни мини, празни вагони, бункери и под матраци.

Свещените римски регалии

Свещените римски регалии

Скъпоценната колекцията на Гьоринг била открита в Берхтесгаден Германия. Служителите на MFA&A организирали претърсване и в Нюрнберг и в бункерите под замъка Кайзербург открили една от най-големите си находки след колекцията на Гьоринг. Поставени в специално изработени медни сандъци били Свещените римски регалии, сред които мечът на свети Мавриций, скиптър и императорски глобус.

Стотици хиляди открити творби били евакуирани за съхранение в така наречените „Събирателни пунктове“. С времето събирателните пунктове се увеличили, за да приютят нарастващия брой новооткрити съкровища. В действителност, те заприличали повече на музеи, отколкото на складове.

Хитлер пред една от новите му откраднати придобивки

Предшественикът на ЦРУ – Управлението на стратегическите служби на САЩ, изпратил специален екип, наречен Отдел за разследване на присвоено изкуство, да разпита нацистките служители и да анализира техните записки, за да може да издири истинските собственици на произведенията. Този процес щял да продължи много десетилетия. В крайна сметка около 3 милиона творби на изкуството били върнати на техните собственици.

Въпреки усилията на MFA&A и на Съюзническите сили, безброй безценни творби, като Кехлибарената стая, никога не били открити. Много произведения и съкровища били унищожени, загубени или преместени неизвестно къде. Вероятността те да бъдат открити намалява с времето. Много от тях навярно са изгубени завинаги.

Путин и Шрьодер откриват новата Кехлибарена стая

Путин и Шрьодер откриват новата Кехлибарена стая

През 1979 година започнал проект по създаването на реплика на Кехлибарената стая, който приключил точно навреме за 300-ата годишнина от основаването на Санкт Петербург през 2003-а. На церемонията по откриването на новата стая присъствали лично президента на Русия Владимир Путин и германският канцлер Герхард Шрьодер.

Малка част от откритите в края на Втората световна война произведения на изкуството, откраднати от нацистите

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;