На 16 април 2017 г. поданиците на „султан” Реджеп Тайип Ердоган ще се наредят пред урните, за да кажат „не” или „да” на предложените от управляващите промени в конституцията, които целят въвеждане на президентско управление. Понеже представените на Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) предложения не получиха необходимата парламентарна подкрепа от 370 гласа, правителството и президентът решиха да ги прокарат чрез всенародно допитване.

В обстановка на военни действия върху териториите на съседните на Турция страни като Ирак и Сирия, на терористични заплахи вътре в самата нея, на последващи и превантивни антитерористични операции и на продължаващо извънредно положение (OHAL), свободното волеизявление на гражданите е проблематично. Още повече че всяко несъгласие с предложените конституционни промени се квалифицира от управляващите като „подкрепа на терора”.

Съпредседателите на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг, както и десетина депутати от същата партия са хвърлени в затвора. Срещу Кемал Кълъчдароглу — лидера на главната опозиционна сила, Народнорепубликанската партия (НРП), беше извършен неуспешен опит за покушение. Другата парламентарно представена сила – Партията на националистическото действие (ПНД), начело с Девлет Бахчели, се разкъсва от противоречия по повод лидерския пост и отношението към предлаганите от управляващите „реформи”. При това фракцията около председателя Бахчели се е превърнала в истинска „проправителствена опозиция”…

Социологическото проучване на A&G (проведено между 25-и и 27-ми февруари 2017 г.) сред 3027 мъже и жени, живеещи в 7 географски района на Турция, 42 области и 126 махали, градове и села показа, че 87,9 % от турските граждани възнамеряват да участват в референдума. Други проучвания констатираха приблизителен паритет между гласовете „за” и „против” предложените от правителството конституционни промени. Опасявайки се, че кюрдите и привържениците на светските принципи ще бойкотират допитването, или ще гласуват с „не”, Ердоган и министрите от правителството на Бинали Йълдъръм обърнаха специално внимание на турските граждани в страни като Австрия, Германия и Холандия. Смята се, че именно тези 5 милиона двойни граждани, както и колебаещите се вътре в Турция ще определят изхода от референдума. Тук обаче управляващите в Анкара понесоха първите удари, защото и трите страни забраниха да се провеждат митинги за референдума на 16 април на тяхна територия. Нещо повече, австрийският външен министър Себастиан Курц и някои германски депутати обявиха Ердоган за нежелано лице в страните им. А той на свой ред нарече забраните на турските митинги „нацистки практики”. В реч (в центъра „Яхя Кемал Беятлъ” в Истанбул) по повод „Вечер на хората от Токат”, Ердоган изповяда, че „Мислеха, че Ердоган ще отиде в Германия. Аз ако искам, ще отида. И ако не ме пуснат през вратата, ще вдигна света на крак!.. Мислех, че нацизмът в Германия е свършил, а той продължава. Ако вярваш в демокрацията, хем моят министър ще се срещне с твоя, хем там ще проведе една салонна среща. Защо се безпокоиш? Същото се отнася и за другите ми министри. Сега видяхме, че и Холандия е направила същото изявление. Вах, завалиите, вах! Тези не действат по своя воля. Братя мои, сега мислят, че Ердоган е щял да дойде в Германия. Аз ако поискам, утре ще дойда там. Ще дойда, и ако не ме пуснете през вратата и не ми позволите да говоря, ще вдигна света на крак!” Преди това министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу обяви: „Никой не може да прекъсне връзката ни с турците в Европа”.

На министъра на правосъдието Бекир Боздаг не бе позволено от страна на германците да говори на митинги пред гастарбайтерите, обаче Чавушоглу успя да ораторства в Хамбург и във френския град Мец. В Холандия обаче унишението бе нечувано: на самолета с турския министър на външните работи не беше разрешено да кацне в Ротердам, а на министърката на семейството и социалните политики Фатма Бетюл Саян Кая освен че не й разрешиха да говори на митинг пред „сънародниците”, но и не я пуснаха да влезе в генералното консулство на Турция в Ротердам. На въпрос на журналист дали ще се извини на Турция, холандският премиер Марк Рюте отговори с контравъпрос: „Ти луд ли си?”. Лидерът на крайно дясната Партия на свободата Геерт Вилдерс сякаш го допълни: „Това е само началото”.

Последва и отговорът на „протестъри” от турски произход, които се развилняха в Ротердам след слуха, че турската министърка Кая била арестувана. Холандската полиция се „намеси” и хулиганите отнесоха един хубав бой. А техни аналози в Анкара обстрелваха с яйца холандското посолство.  Холандците обаче нищо не са видели още: през 80-те години на 20 век турците поставяха по оградата на българското посолство памуци и кожни обрезки от сюнета (обрязването) на стотици момчета.

В Швеция собственикът на салона в Стокхолм, където за референдума щеше да говори зам.-председателят на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Мехди Екерин, пък се отказа да го даде под наем. В Дания отмениха митинг, на който трябваше да говори турският премиер Бинали Йълдъръм. От турска страна последваха заплахи с отмъщение, а самият

Ердоган обяви, че неговите граждани в съответните европейски страни ще „развалят кроежа” на нацистите и ислямофобите

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан обяви, че се спират евросредствата за Турция по програми, където тя не изпълнява изискванията на ЕК — например програмата за изграждането на правова държава.

Ето така Турция влезе в черна серия на кавги с ЕС и изглежда, се е отказала от еврочленството, щом заплашва да анулира споразумението за реадмисия на бежанците и нелегалните мигранти. А що се отнася до скандалите с агитацията на турски политици за референдума в чужбина, удивително е, че и опозицията се е заела с премахването на законовите пречки пред тази агитация. Депутатът от НРП Сезгин Танръкулу е внесъл в Меджлиса законопроект за отмяна на въведената през януари 2008 г. и разширена (специално за референдума от 16 април, б.пр.) по решение на Висшата избирателна комисия (от 15.02.2017 г.) забрана на предизборна пропаганда в чужбина. В това число на ГКПП и в задграничните дипломатически представителства на Турция. Интересно е защо споменатите европейски държави, а също и българските дипломати не се позовават на член 94/Е-6 от все още действащия в Турция Закон за основните изборни разпоредби и изборните регистри № 298, който забранява всякаква пропаганда извън страната и на ГКПП?

Понеже у нас няма кой да забрани ердоганистката агитация, тя се осъществява пряко или на бартерна основа чрез посредничещи изселнически дружества и „приятелски” коалиции. Анкара насърчаваше изселниците от България с двойно гражданство да гласуват на българските избори в полза на точно определена коалиция, срещу което въпросната коалиция да използва влиянието си сред изселническите дружества в подкрепа на предложените от турските власти конституционни промени.

Въвеждането на президентско управление „от турски тип” в южната ни съседка крие много рискове не само за демокрацията в Турция, а и за Балканите, и по-специално за България. В самата Турция някои го квалифицират като „полудиктатура”, но всъщност май е направо средновековен султанат. Затова нека изясним накратко

последиците от евентуалното „да

на предложените от Ердоган и компания конституционни промени. Според няколко публикации във в. „Джумхуриет” (18.02.2017) самият пакет от конституционни промени съдържа голямо противоречие.

Ако се гледа датата на влизането на промените в сила — 2019 г., дотогава президентът ще бъде хем „неутрален”, хем „партиен”.

Съгласно чл. 101 на сегашната турска Конституция, ако избраният за президент има връзка с някаква партия, трябва да я прекъсне. С приемането на конституционните промени на референдума от 16 април този член ще се обезсили. Обаче влизането в сила на другите промени в чл. 101, предвидени в алинеята „характеристики и неутралност на президента”, е определено за 2019 г. При това положение ще продължи да е в сила и постановката за „неутралността” на президента в чл. 101. Затова пък той се упълномощава самостоятелно да прави бюджета. Съгласно чл. 15 на пакета от промени, законопроектът за бюджета ще се представя на ВНСТ най-малко 75 дни преди началото на финансовата година. Предложението за бюджета ще се разглежда в Бюджетната комисия и текстът, който комисията ще приеме до 55 дни, ще се обсъжда във ВНСТ и до началото на финансовата година ще се обвърже с решение. Ако законът за бюджета не може да влезе в сила в определения срок, ще се приеме временен закон за бюджета.

С чл.17 на пакета с конституционни промени към Конституцията се добавя един временен чл. 21, според който на 3 ноември 2019 г. ще се проведат едновременно общи парламентарни и президентски избори. Дотогава депутатите и президентът ще продължават да изпълняват задачите си. Но ако Меджлисът вземе решение за провеждане на общи парламентарни избори на друга дата, те пак ще се проведат заедно с президентските. Тоест, изтеглянето им по-напред от датата 3 ноември 2019 г. ще стане с решение на Меджлиса. Това ще бъде едно от малкото запазени пълномощия на ВНСТ, което с предвидените промени ще се превърне в придатък на изпълнителната власт.

Ще се промени и вътрешният правилник на парламента

Най-късно до 6 месеца от публикуването на пакета, ВНСТ ще направи изискваните от въведените с този закон конституционни промени във вътрешния си правилник и други законови поправки. Очаква се в правилника да се въведат членове, които да заглушат гласа на опозицията. А промените, за които се посочва, че ще се уредят с указ на президента, ще се уредят от него най-късно до 6 месеца от датата на встъпването му в длъжност.

Съгласно временния член, разпореждането на чл. 67 от Конституцията, че „Промените, извършени в изборните закони, няма да се прилагат към изборите, които ще се проведат до една година от влизането в сила на тези промени”, няма да се прилага към първите след влизането в сила на този закон и едновременно провеждани парламентарни и президентски избори. Това разкрива, че след референдума властта възнамерява да направи промени и в изборните закони.

С 18-ия, тоест с последния член на пакета, се урежда датата на влизане на промените в сила. Голяма част от поправките, въведени с конституционния пакет, ще влязат в сила на датата, на която ще поеме поста президентът след едновременно проведените общи парламентарни и президентски избори. А датата на влизането в сила на чл. 101, регламентиращ „кандидатстването” и „избора” на президента, ще бъде тази, на която започва календарът на президентските избори. Обаче изразът в последната алинея на чл. 101 — „Ако избраният за президент има връзка с партия, тя се прекъсва”, ще отпадне в деня, когато бъдат публикувани резултатите от референдума. Значи алинеята в чл. 101 на сега действащата Конституция относно „характеристиките” и „неутралността” на президента, с изключение на „партийната” част, ще остане в сила до 2019 г. При това положение, съгласно Конституцията,

президентът ще бъде хем „неутрален”, хем „партиен”

Какво още се променя с конституционната промяна?

Ако конституционната промяна се прокара в живота, пише Алиджан Улудаг (в. „Джумхуриет”, 12.02.2017), периодът на „пазарлък” и „съюзяване” при избора на членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите” ще свърши и директно ще се формира една система, при която влиятелен ще бъде президентът, заел позицията на „единствен”. Ако от референдума за промяна на Конституцията на 16 април излезе „да”, преди Турската република ще се промени формата на управление на правосъдието. С пакета, веднага след референдума, ще се „прочистят” наличните членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите и на мястото им до 30 дни ще се назначат нови, които лично президентът Тайип Ердоган ще посочи. Освен това преди назначенията ще свърши конституционната „неутралностна Ердоган и той ще придобие качеството „партиен президент”. Като партиен президент Ердоган ще формира новия Висш съдебен и прокурорски съвет (ВСПС). Членовете на Върховния касационен съд и Държавния съвет, които трябва да бъдат „независими” и „неутрални”, ще интригантстват из партийните коридори за членовете, които ВНСТ ще избере. В края на 30-ия ден съдът ще се „политизира” и ще започне нов период, в който ще бъде подчинен на Сарая”.

В условията на извънредно положение, когато се нарушават редица членове на Европейската харта за правата на човека,

Турция отива на 16 април до урните, за да промени Конституцията

Атмосферата е мрачна и неприветлива: опозиционните на властта слоеве са накарани да замлъкнат; десетки журналисти, учени и политици са хвърлени в затвора; сложена е ръка върху много опозиционни вестници и телевизии, а десетки журналисти са безработни; забранено е да се излиза на улицата и да се провеждат акции; в условията на икономическа криза доларът се разменя за 4 турски лири, а безработицата достигна рекордно ниво; коренните учреждения на Републиката и Фондът за интеграция се разграбват; десетки хора губят живота си при станалите рутинни бомбени нападения, а проблемът за сигурността е изострен до край; броят на загиналите при операцията на Турските въоръжени сили „Ефратски щит” наближава 70 и не е известно кога Турция ще се измъкне от сирийското блато.

Защо Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която 15 години управлява страната самостоятелно, въпреки мнозинството, което й позволява да прави всичко, което пожелае, иска да премине към президентска система, променяйки Конституцията? Позоваването на президентските управления в САЩ, Франция или Русия е неуместно:

никъде президентите нямат пълномощия, както замислените с конституционните промени в Турция

На практика едно „да” на референдума от 16 април ще превърне Ердоган в доживотен, избран с всеобщо гласуване падишах. Защото му гарантира още 15 години салтанат (царуване). На него ще бъдат подчинени и трите власти. Той ще може да обявява извънредно положение и да управлява с укази, които не подлежат на парламентарен и съдебен контрол. При това ще бъде и премиер, и партиен лидер, и главен кадровик на съдебната власт.

С чл. 14 от името на Висшия съдебен и прокурорски съвет бе изваден изразът „висш”, броят на отделите в Съвета се намалява от 3 на 2, а този на членовете от 22 на 13. Министърът на правосъдието ще продължи да председателства този орган, а съветникът на президента ще фигурира като „естествен член” на Съвета. Останалите 11 членове на Съвета ще се определят с назначаване: четиримата ще се назначават директно от президента (трима от средите на съдиите и прокурорите, а един – от административния съд), седем ще бъдат избират от ВНСТ. От тях 3-има — от ВКС, 1 от Държавния съвет, а 3-има ще се определят измежду преподавателите по право и адвокатите.

Главното е, че президентът Ердоган ще сложи сарайския печат върху основния ръководен орган на правосъдието. Остава само да се провъзгласи за главен кадия и халиф.

Едно е сигурно,

голямата чистка в правосъдието предстои

В Съвета на съдиите и прокурорите, който вече ще ръководи правосъдието, ще служат само членове, избрани от президента и ВНСТ. Ако конституционната промяна се прокара в живота, ще свърши времето на „пазарлъка” и „съюза” при избора на членове на Съвета. Съдът, за който в Конституцията се посочва, че ще е „независим и безпристрастен”, ще мине под ръководството на президент, който не е неутрален. Ако от референдума излезе „да”, с публикуването на официалните резултати в „Ресми газете”, Ердоган ще спечели правото да бъде партиен президент. От тази фаза нататък „формата на управление на съда” ще се промени из основи.

С чл. 17 на пакета ще приключи мисията на 22-мата члена на сегашния ВСПС. С новата система, най-късно до 30 дни, ще се изберат 11 членове, без министъра на правосъдието и съветника. Кандидатите за седемте членове, които ВНСТ ще избере, ще подадат молби до Председателството на ВНСТ и за тази цел ще се сформира Смесена комисия. Кандидатите, които ще посочи Комисията, ще се изберат от Общото събрание на Меджлиса. За да бъдат избрани в Съвета, членовете на ВКС и Държавния съвет ще бъдат принудени, отивайки в Меджлиса и в Главния център на ПСР, да лобират из коридорите.

Ще започне периодът на политизирания съд

Новите членове на Съвета ще встъпят в длъжност в първия работен ден след изтичането на 40 дни от влизането на закона в сила. Членовете, чиято мисия е приключила и не са били преизбрани, ако поискат, ще бъдат назначени като членове на ВКС и Държавния съвет. Очаква се първият указ на новосформирания Съвет да излезе през юни. Твърди се, че с новосформирания от Сарая съвет, ще се направи нов дизайн на съда. Започва периодът на „Партийния Висш съдебен и прокурорски съвет”.

Що се отнася до новите, разширени пълномощия на президента, те ще останат и след завършването на извънредното положение. Ако от референдума излезе „да”, той ще събере в ръцете си всички пълномощия на Министерския съвет (МС) и същевременно ще използва атрибутите на „председател на партия”, „глава на изпълнителната власт”, „държавен глава” и „главнокомандващ”. Тоест, ще има извънредни пълномощия. Издавайки когато поиска президентски укази по въпроси от компетенцията на изпълнителната власт, самостоятелно ще ръководи страната. Посредством Държавния контролен съвет президентът ще може да проверява Турските въоръжени сили. В замяна на всички тези неща

президентът ще бъде неконтролируем

Посочвайки, че се учредява „една отворена за диктатурата система”, бившият вицепремиер Абдюллятиф Шенер предупреди, че са положени основите на “система, свързана с полудиктатура”.

Според новите условия за избиране, президентът ще се избира пряко от народа измежду турските граждани, навършили 40 години, с висше образование, имащи право да бъдат избирани за депутати. Мандатът му ще е 5 години. Един човек ще може да бъде избиран за президент най-много два пъти.

С предложението за конституционна промяна се премахва и разпореждането в действащата Конституция, изискващо писмено предложение от 20 депутати за посочване на кандидат за президент. Променя се и разпореждането общ кандидат да могат да издигат политически партии, които на последните парламентарни избори са получили над 10 % от общия брой на пресметнатите валидни гласове. Кандидати за поста президент ще могат да издигат политически партии и групи, които самостоятелно или заедно са получили 5 % от валидните гласове на последните общи избори, и най-малко 100 000 избиратели са гласували за тях.

Но ако „партийният” кандидат спечели президентските избори, а партията му не получи мнозинство във ВНСТ при едновременното провеждане на двата избора, той ще изпадне в комичното положение на „опозиционен лидер”. Тогава в Меджлиса може да се разрази криза между президента и партията, която е получила мнозинство. Меджлисът може да обезсили със закон указите, които ще издаде президентът. А президентът, за да се отърве от тази ситуация, може да вземе решение за предсрочни избори и да отведе парламента и себе си на избори.

В. „Джумхуриет” (от 13, 15 и 16 февруари) резюмира ясно последиците от приемането на предложените от властта конституционни промени със следните заглавия: „Какво носи промяната в Конституцията: Пълномощия на Хитлер при извънредно положение”; „Меджлис без пълномощия”; „Възможност за 15-годишно царуване на Ердоган”. И пояснява, че срещу издадените в условията на извънредно положение президентски укази няма да могат да се завеждат дела в Конституционния съд. Затова пък с пакета от промени се премахва чл. 122 на действащата Конституция, който регламентира въвеждането на военно положение. Изразът „военно положение” се изважда и от всички други членове, в които се използваше досега. Това май е единственото положително нововъведение. Макар че „военните намеси” в политиката, както в Турция наричат военните преврати, никога не са се съобразявали с конституционните разпоредби, а са се оправдавали със Закона за вътрешната служба, който упълномощава въоръжените сили да отстояват принципите на Ататюрк.

Далеч преди референдума на 16 април пакетът с предложените промени беше използван от руската делегация на преговорите за мир в Сирия, проведени в столицата на Казахстан Астана. Тогава Ахмет Такан написа във в. „Йени чагъ”, че когато турските представители възразили срещу широките пълномощия, които предвижда за Башар Асад подготвеният от Москва проект за нова конституция на Сирия, руснаците ги посъветвали да видят приетия от ВНСТ конституционен пакет, предвиждащ въвеждането на президентско управление… „В проекта, продължава Такан, е включен и един кюрдски автономен район в Северна Сирия. От нашето външно министерство – ни гък, ни мък!.. И властта на ПСР е като бюлбюл (славей, б.р.), изял черница!”.

Как ли ще се държат Ердоган, правителството на Йълдъръм и управляващата 15-а година самостоятелно ПСР, ако въпреки терора и заплахите, гражданите кажат „не” на предложените конституционни промени? Все пак не може половината от избирателите в Турция и в чужбина да бъдат обявени за терористи, гюленисти, превратаджии и сепаратисти.

Вероятността за победа на светските сили обаче, е малка. По-вероятно е с насилие и фалшификации референдумът да завърши „успешно” за управляващата клика. Това ще е и поредната победа над Ататюрк и западните „ценности” от страна на османското Средновековие.

Дали новият Меджлис ще се състои от 600, вместо от 550 депутати, е подробност от пейзажа. Само за 5 години новодошлите 50 депутати ще донесат на държавата допълнително бреме от най-малко 187 млн. турски лири. „И тази пара, казва Бюлент Тезджан, ще излезе от джоба на гражданина”. Макар че още по-важно е какво ще работят всички тези „народни избраници”… Но, времето ще покаже, а пък знаем, че историята се повтаря, често пъти… като фарс.

Петко Петков

Тагове: ; ; ; ; ;