Коментар по ситуацията в Сирия на ръководителя на центъра за ислямски изследвания към Института за иновационно развитие Кирил Семьонов:

Генерал Али Шамхани, който е секретар във Висшия съвет за сигурност на Иран, и който неотдавна даде интервю във френското издание «Le Monde», в което твърди, че цялата въоръжена сирийска опозиция са «терористи» и е на мнение, че войната в Сирия трябва да продължи, със свойственото за иранците лукавство се опитва да манипулира информацията и за размеси всички щекотливи теми, например —  де-факто за сътрудничество на Иран и САЩ в Ирак.

Той намеква в прав текст за това, че срещу Асад уж не са само «терористи», което, разбира се, няма нищо общо със сирийската действителност.

Колко процента всъщност подкрепят Асад, това може да се разбере само в един случай — ако се проведат свободни избори без каквото и да е влияние върху тях от страна на партията Баас и ако се отчетат гласовете от териториите, в които живеят нелоялните към режима сунити.

А това практически е невъзможно.

Затова различните сили с пропагандни цели активно манипулират тази тема, макар съвсем не всички алавити да подкрепят безпрекословно съществуващия режим, към който, меко казано, всички имат огромен брой въпроси.

 

Да, не е възможно да се оспори това, че изборът на нов президент на страната трябва да бъде направен от самия сирийски народ. Но трябва да се мисли адекватно по темата. Нещо повече, налице е подкрепена от всичките страни резолюция на Съвета за сигурност към ООН, в която се посочва, че след преходния период трябва да бъде формирано ново независимо правителство.

Ясно е, че това правителство по никакъв начин не бива да бъде свързано със старото, както и да манипулират по темата в Дамаск и Техеран.

Али Шамхани си противоречи. От една страна се съгласява с това, че решението на конфликта може да бъде само политическо, а от друга — нарича цялата опозиция «терористи», в това число участващите в преговорите в Астана.

Докато иранците са въвлечени в сирийския конфликт и имат на земята голям брой контролирани от тях сили, не може да се установи каквото и да е дългосрочно примирие. Не се опитвам да оправдая опозицията, която е нееднородна и с която също е трудно да се постигне споразумение, но да се опитваме безразборно да наричаме всички противници на режима терористи — това е деструктивна позиция. Тя постоянно ще изостря конфликта и ще подгрява неговия етноконфесионален оттенък.

Според Иран, цялата опозиция трябва да се държи като «опозиционери». Но смисълът на преговорите в Астана е установяването на примирие.

А Техеран всъщност възприема преговорите не като стъпка към постигането на компромис, а като прелюдия към капитулация на въоръжената опозиция. За съжаление, таза теза активно се натрапва в проасадовските части на Сирия и в Русия. Макар сирийците, живеещи на територията на режима и на територията на «терористите» могат да си ходят дори на гости…

Доколко реалистично е искането на Шамхани опозицията да се дистанцира от «Ал Кайда» и да премине към политически лозунги?

Искането още веднъж демонстрира, че за иранците мирният процес — това е прелюдия към капитулация.

По логиката на Шамхани, трябва да се продължи с операциите срещу опозицията, за да бъде тя принудена да приеме този политически дневен ред, който искат да видят Дамаск и Техеран. Оттук и мантрата — всички опозиционни групи са пряко или опосредствено свързани с Ал Кайда.

Но например «Джейш ал-Ислам», чийто лидер оглавяваше делегацията на опозицията в Астана, може ли да се откаже от връзките с Ал Кайда, ако той въобще няма такива?!

Нещо повече, той воюва с «Нусра» в същата тази Източна Гута, отказва да формира с нея каквито и да е коалиции и действително иска преговори. Затова такива искания към «Джейш ал-Ислам» и други фракции, които подкрепиха примирието в края на 2016 г., носят чисто пропаганден характер, но те се поемат като щит от проасадовските и ирански СМИ, транслират ги също много руски експерти по Близкия Изток.

Уви, такава позиция не само няма да съдейства за мира, тя въобще поставя под заплаха световната сигурност.

САЩ вече демонстрираха своята готовност да използват сила, те явно нямат намерение да отстъпят пред сирийците, а значи и пред Иран, да установят контрол над цялата територия на Сирия. Такава тупикова ситуация може да доведе до сериозна ескалация и да донесе рискове и за Москва, а Русия не се нуждае от подобен сценарий.

Затова Москва трябва да се дистанцира от иранската риторика, ясно трябва да раздели опозицията, а не да върви като на верижка от страна на съюзниците си. Москва трябва да се придържа към грамотна стратегия в контратерористичната борба.

В дадения случай трябва да се използва «американската заплаха» в своя полза, за да се контролират действията на сирийската авиация и да не се допуска тя да нанася удари в интерес на Иран по тези групировки, с които Москва и Турция водят диалог.

News Front

 

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;