При анализа на изборите е прието да се счита, че на първи тур се гласува със сърцето, т.е. гласуват за този, който им харесва, — каза експертът от Института за Европа към РАН Юрий Рубинский. — Във втори — гласуват срещу този, когото най-много не им харесва. Тази донякъде непривична логика в мажоритарната система е много важна: много избиратели ще гласуват не «за», а «против». Струва ми се, че и левите, и десните избиратели ще обръщат внимание не само на въпросите за сигурността, борбата с тероризма и международните отношения, французите на първо място ще се ръководят от убедителността на социално-икономическите програми на кандидатите».

Експертът от РИСИ Надежда Узунова отбелязва, че «традиционно във Франция побеждава тази, който е победил на първия тур».

«Освен това, зад Макрон стоят много и много сериозни представители на елита, неговата загуба е малковероятна», — счита тя.

Старши научният сътрудник от Центъра за европейски изследвания към РАН Андрей Кудрявцев отбелязва, че «всички допитвания до общественото мнение, които са проведени преди първия тур и които се отнасят за втори тур, показват, че всеки, който е против Льо Пен на втори тур, допринесе за нейната загуба».

«Ако се доверим на резултатите от допитването, то Марин Льо Пен гарантирано ще изгуби от Макрон на втори тур», казва той.

«Победата на Емануел Макрон на втори тур е по-вероятна», — казва Кудрявцев, но пояснява, че много ще зависи от труднопрогнозируемото поведение на електората на втори тур.

«Има един момент: той е свързан с диференцираното неучастие, т.е. на втори тур ще се въздържат от гласуване хората, които например гласуваха за Фийон и които нямат доверие на Макрон, възприемат го като ляв кандидат, независимо от това, че той се позиционира като центрист. Има и крайно леви избиратели, които гласуваха за Жан-Люк Меланшон. За тях Макрон е нито десен, нито ляв, а някакъв непонятен центрист».

«Тези избиратели — и в десния, и в левия политически спектър — могат да не участват в гласуването, — продължава експертът. — Те просто няма да гласуват. И ако това се превърне в масово явление, то при определено стечение на обстоятелствата, този фактор може съществено да повиши шансове на Марин Льо Пен: за нея ще гласува тази ядка, която гласува и на първи тур, плюс неголям брой такива, които са били срещу Макрон. По такъв начин диференцираното въздържане от гласуване може да повиши нейните шансове».

Експертът от РИСИ Надежда Узунова също е склонна да счита, че към Льо Пен може да премине този електорат, чийто кандидати бяха отстранени от президентската гонка.

«Във философски план по отношение на френската идентичност, платформата на Фийон се пресече с платформата на Льо Пен, а в икономическата и социалната част програмата й беше близка до избирателите на Жан-Люк Меланшон, — отбелязва тя. — За Льо Пен гласуват много работници, така че не може да се изключи, че много наемни служители, работещи за заплата и подкрепящи Меланшон, на втори тур ще дадат гласовете си за Марин Льо Пен».

Паралелите между изборите през 2002 и 2017 години са неуместни

Надежда Узунова счита, че не трябва да се правят паралели със ситуацията през 2002 г., когато бащата на Марин Льо Пен, създателят и до неотдавна лидер на «Националния фронт» Жан-Мари Льо Пен неочаквано за много отиде на втори тур на изборите, където се бори за президентския стол с Жак Ширак.

«Не считам, че могат да се правят паралели, — каза тя. — Първо, вече не сме 2002 г., много неща се промениха в света. Второ, Марин Льо Пен не е абсолютна последователка на баща си. Трето, Емануел Макрон — съвсем не е Жак Ширак, неговата фигура във френското общество предизвиква много въпроси, той е поставен от олигархията, което нито той, нито самата олигархия са криели някога».

«Но неговата фигура устройва съвсем не целия крупен френски бизнес, — продължава Узунова. — Част от най-крупния бизнес подкрепи Франсоа Фийон, за което нееднократно го упрекваха опонентите. Това съвсем не значи, че този бизнес ще подкрепи Льо Пен, това означава, че в тази част от бизнес-елита ще възникнат разногласия с тези, които подкрепиха Макрон».

Разпределението на политическите сили на втори тур

Ръководителят на Центъра за френски изследвания към Института за Европа към РАН Юрий Рубинский е убеден, че най-важният въпрос е разстановката на политическите сили на втори тур.

«Най-главният въпрос — как ще се разпределят политическите сили, т.е. тези избиратели, които са гласували преди всичко за двамата кандидати от втората редица, Франсоа Фийон и Жан-Люк Меланшон. Какво ще бъде разпределението, това ще реши изхода от изборите. Главното е — кой от излезлите на втори тур ще получи болшинство».

«Eдно е ясно — социалистическата партия и нейният кандидат загубиха с гръм и трясък, партията в настоящия й вид няма бъдеще», подчерта той.

Отношенията с Русия

Според Рубинский, «фактът, че  общо 11-те кандидати, а и дори четиримата водещи кандидати се изказаха позитивно към Русия, вече говори много: който и да победи, тази позиция вече трябва да се има предвид».

Екпертът Андрей Кудрявцев от РАН, говорейки за перспективите в отношенията между Франция и Русия отбеляза от една страна позитивното отношение на Марин Льо Пен към възстановяване връзките с Москва, а от друга припомни, че  Емануел Макрон е «човек с категорично европейска и атлантическа ориентация».

«При всички случаи Русия ще има и ще развива отношения с всеки президент, когото изберат французите. С всеки президент на Франция Русия ще продължи да работи активно и да се стреми да изгради отношения на партньорство и сътрудничество», подчерта той.

Според междинните резултати от първия тур на изборите във Франция на база преброени 40 млн бюлетини, на първи тур печели Емануел Макрон с  23,54% от гласовете, а Марин Льо Пен получава  22,33%.

Втори тур ще се проведе на 7 май.

Петя Паликрушева за News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;