Спиро Гулабчев бил буден българин. Роден е в средата на ХІХ век в Македония, която днес е в Гърция, а пък Македония – извън България. Гулабчев обаче се считал за българин и поради тази причина създал “Приятелска дружина за унапредване на бъгарщината в Македония” в Киев, където учел. Използвал е и е създавал много нови думи, защото бил радетел за фонетична реформа в българския език. Това означава, че каквото чуваш – това пишеш… подобно на много ученици след реформите в образованието.

Гулабчев обаче остава в историята с пропагандирането и налагането на народнически идеи с българска подправка. Заразен с идеите на анархизма в Русия, той създава своя, българска версия и я нарича сиромахомилство. То най-общо се заключава в претенцията да ти е жал за бедните хора, да ги браниш и да громиш капиталитическите недъзи. Не знам точно как. Между другото най-големият му критик, който го млати под път и над път, е създателят на социализЪма у нас Димитър Благоев.

Точно лидерът на социалистите Корнелия Нинова върна модата на сиромахомилите в първата си реч в 44-тото народно събрание. Също в пламенна реч.

“БСП ще предложи замразяване на депутатските заплати със задна дата – на нивото от края на мандата на 43-тото народно събрание. И това не е популизъм, а солидарност с хората”, заяви тя. Права е, не е популизъм. Чисто сиромахомилство си е.

Няма никакво съмнение, че доходите на огромната част от българите са в зоната, на която има табелка “глад”, а животът им протича между болката и припадъка. Но какво точно ще донесе едно замразяване на 240 заплати, при това не с много? Напредък ли? Смирение и мъдрост ли? Самата Корнелия Нинова едва ли вярва в това и то може да се прочете в друга част от нейната реч.

“БСП ще подкрепи ГЕРБ в увеличението на учителските заплати, но това няма да реши проблемите в образователната система”, казва тя.

Точно така, заплатите сами по себе си не решават нищо, освен битовите сметки. А пък популизмът не решава кардиналните проблеми на страната. В случая още откриването на новия парламент социалистката залага капан в авторитета на най-важната институция. И без това рейтингът на Народното събрание не е от най-високите, но за да се надгражда държавата в законодателно отношение, за да се правят реформи, доверието е изключително важно. Доверието е основният капитал на един политик, а тези депутати – добри, лоши, тепърва започват работа. И е важно да помним, че ние сме си ги избрали.

Ако подобни сиромахомилски идеи надвият в политиката, съвсем скоро ще станем свидетели на епидемия. Един ще каже “А защо не ги намалим”, трети ще каже “Ами направо да вземаме инвалидна пенсия” (на народа ще му хареса – нали са малоумни тези депутатини), а четвърти политик ще възкликне: “Аз си дарявам цялата заплата, не ме интересува дали ще я замразят.”

Не вярвам на хора, които се отказват от законните си доходи. Ако се огледаме по света какви хора не получават заплата, ще ни стане ясно и кой може да си позволи да си реже от парите.

Вземете например царете. Те не вземат заплати. Не съм срещал информация какви са били заплатите на цар Симеон Велики, на Елизабет, на крал Артур и на цар Киро. И да дават някаква субсидия на двора.

Папата – убеден съм, че не взема заплата. Той обаче от какво има нужда? Храна? Лукс? При условие че живее във Ватикана? Транспорт? При условие че има папамобил, папасамолет и папарак. Има дори запазено място на небето и гарантирана титла “Светия”.

Наркобароните и бандитите. Те също не получават заплата – каквото падне, това е. Някои красиви жени също не получават заплати, но това е друга тема.

Ако на един политик наистина му е жал за бедните, не собствената му заплата е залогът за добруването им. Както е посочено в Светото писание – не три риби ще нахранят хората, а ако ги научиш как да ги ловят сами. Ако законодателната и изпълнителната власт успеят да създадат много по-добри условия за бизнес, заложат на индустрията, хората ще се оправят сами. За да има високи пенсии, да се преизчисляват нагоре, за да има по-висока минимална заплата, някой трябва да напълни хазната. Това не става само с борба с контрабандата, а с производство, съзидание.

Залитането в дебрите на популизма може да прелее само в гротеска. Така както се е изродило сиромахомилството. Спиро Гулабчев изповядвал милост и състрадание към сиромасите и затова обявил война на дамската мода. Смятал, че да се харчат пари за висше образование, докато народът тъне в бедност, е престъпление. Хвърлял вратовръзките и ходел със запретнати крачоли и бил много примамлив с бунтарския си нрав. В ранните си години дори социалистите искрено му вярвали.

После се захванали с далеч по-практични неща като национализацията и колективизацията.

Eмил Спахийски

Труд

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;