Само с един ракетен удар по летище на сирийската правителствена армия президентът Доналд Тръмп съумя да демонстрира слабостта на други страни, но при това той най-вероятно провокира забавяне в постигането на заявената цел, която се изразява в разгром на «Ислямска държава» (ИД). Ракетният удар по военното летище «Шайрат» трябва напълно да опровергае версията, че Кремъл по някакъв начин контролира Тръмп или разполага с компромат срещу американския президент. Човек, закачен на куката на шантажиста, никога не би предприел такава стъпка.

Освен това поведението на Русия след ракетния удар на САЩ не трябва да се смята за потвърждение на широко разпространената версия, че това е бил просто рекламен ход, одобрен от Кремъл, който предварително бил евакуирал от летището своите военни (и предупредил Асад). Според тази теория тайно споразумение между Тръмп и Кремъл, а също и извършения в негов резултат ракетен удар ще позволи да бъде намалена интензивността на предполагаемите връзки между екипа на Тръмп и Русия и да бъдат отстранени част от препятствията по пътя към бъдеща грандиозна сделка между страните.

На пръв поглед изглежда Русия е била готова да разглежда този удар като изолиран инцидент, особено като се имат предвид мерките, които САЩ предприеха за осигуряване безопасността на руснаците. Такъв инцидент е къде по-лесно да бъде простен, отколкото инцидента със сваления от Турция руски бомбардировач. Пропагандистки източници настояват, че Русия не се е опитала да защити «Шайрат», защото руските военни не са били заплашени по никакъв начин. Освен това военният потенциал на Асад също не понесе някакви особени щети.

Само че, ако се дистанцираме от напълно предсказуемата антиамериканска реторика и отрицанията на това, че режимът на Асад е използвал химическо оръжие, заявлението, с което в петък, 7 април, излезе министерството на външните работи на Русия, съдържа един много важен момент.

 

В него се говори, че Русия преустановява действието на меморандума за предотвратяване на инциденти и осигуряване безопасността на полетите на авиацията при операции в Сирия, сключено със САЩ през 2015 г. В този меморандум се съдържат протоколи за пилоти, изисквания за използване на определени честоти за комуникация в моменти на приближаване и комуникационни линии на земята.

Това е край не само за действието на конкретния документ, чийто обхват беше разширен от момента на идването на Тръмп на власт, но и на периода на сътрудничество, което американските и руските военни наложила в Сирия през последните няколко месеца.

 

С други думи Москва излезе с едва прикрито предупреждение към САЩ: от този момент нататък вашите самолети се превръщат в потенциални мишени.

Американските пилоти нямаше от какво да се притесняват от страна на сирийските и руски системи за противовъздушна отбрана, доколкото се смяташе, че всички мисии на САЩ са насочени срещу силите на ИД, а не против сирийското правителство. Режимът на Асад не би посмял дори и сега да атакува американски самолети, но Русия разгърна ракетни системи С-300 и С-400, за да защитава своите военни обекти в Сирия.

Ако Русия действително е готова да прекрати сътрудничеството за безопасността на полетите със САЩ, вероятността за мащабен сблъсък сериозно нараства.

 

Може ли Путин да си позволи открит конфликт със САЩ — това вече е друг въпрос. Макар сега военната мощ на Русия да не е достатъчна, за да води война със САЩ, а Путин не е толкова жесток и луд, за да използва ядрени ракети, Кремъл може да приеме, че за него няма друг вариант, който да му позволи да запази престижа си, освен да отговори.
Опонентите на Путин вече бурно се радват на това, че руската противоракетна система не успя да предотврати американския удар по «Шайрат». «Това е пълно дискредитиране на цялата путинова авантюра», каза твърдият критик на Путин Андрей Пионтковский в интервю за украинската медия InfoRest. «Че къде бяха знаменитите С-300, С-400 доставени за защита, които по съобщението на МВнР бяха разположени за защита на сирийските летища от американски крилати ракети?».

В петък, на фона на новината за удара, курсът на рублата падна, което беше отражение на възприемането на руска слабост. Сами по себе си системите за противовъздушна отбрана, които Русия разгърна в Сирия, не могат да отразят пълномащабна и продължителна ракетна атака от американските кораби, намиращи се в този район. Те няма да бъдат достатъчно, за да защитят територията на цяла Сирия и доставката на боеприпаси за тези системи би изисквала от Русия доста повече усилия, отколкото доставката на крилати ракети «Томахоук» на САЩ.
Само че една от задачите на намесата на Путин в сирийския конфликт беше демонстрацията на оръжие за потенциалните близкоизточни купувачи., а също и укрепването на Русия в образа на надежден партньор, готов да оказва поддръжка в кризисни моменти. Ако Русия не помогне на Асад да нанесе ответен удар, тези цели ще бъдат компрометирани. От момента на анексирането на Крим през 2014 г. Путин всячески се старае да покаже, че няма намерение да отстъпва.

Сега Тръмп форсира събитията. Отстъплението — само година преди президентските избори през 2018 г., едва ли може да бъде наречено приемлив вариант за Путин. Той вече нарече атаката срещу «Шайрат» «нарушение на международното право». Сега Путин преди всичко ще приеме като необходима поддръжката на режима на Асад в неговите опити да си възвърне териториите от въстаниците. На него му е необходимо провеждането на някаква успешна военна операция, за да разсее подозренията, че го е обхванал страх.

Опасността тук се изразява в това, че е възможно Тръмп да не успее да спре до постигнатото. Ако САЩ не започнат още повече да се намесват в сирийския конфликт, настоявайки за смяна на режима, тези, които обвиняваха Тръмп, че е марионетка на Путин, ще се прегрупират и отново ще започнат да го критикуват.

Сега опасността от непосредствен военен сблъсък между Русия и САЩ достигна най-високото ниво след края на Студената война.

 

Лидерите на двете държави се ръководят от вътрешнополитически съображения и от своите мачистки инстинкти — това е достатъчно опасна комбинация. Единствен победител в тази ситуация се оказа «Ислямска държава».

През последните няколко месеца с поддръжката на Русия и САЩ сирийският режим успешно водеше настъпление срещу позициите на ИД от различни посоки. Сега е възможно на режима да му се наложи да се съсредоточи върху собственото си оцеляване пред лицето на американската опасност,

 

а САЩ трябва да се замислят над вероятните мащаби на заплаха от страна на Русия, с която те може да се сблъскат в Сирия.

Работещото в подкрепа на Асад издание «Ал-Масдар» вече съобщи, че, според някои източници, екстремистите от ИД са започнали мащабно настъпление в района на «Шайрат». При такъв сложен конфликт, какъвто е войната в Сирия, ударът по една от страните — независимо от това доколко тя е агресивна и жестока — неизбежно провокира други агресивни страни.

Тръмп няма да успее да победи ИД, атакувайки Асад. Така той само ще постави в неудобно положение своята опозиция в САЩ и — в някаква степен — Путин. И нищо от това не отговаря на интересите на САЩ.

БГНЕС

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;