Вътрешнополитическата криза в Македония трябва да се разреши по демократичен път, отчитайки интересите на етническите албанци.
Това заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск по време на срещата си с президента на страната Георге Иванов.
Туск добави, че кризата спира Македония по пътя й към евроатлантическата интеграция.
Политологът Мартин Мокколи твърди, че по такъв начин ръководството на Македония бива подтиквано към предаването на властта в ръцете на опозиционните албански партии, които ще бъдат по-лоялни към Брюксел и ще отдалечат страната от Москва.

Битва за Македонию: почему ЕС поддерживает албанское меньшинство в стране

Повод за изявлението на президента беше подкрепата на СДСМ към партиите на етническите албанци «Демократичен съюз за интеграция», партия «Беса» и «Алианс на албанците». Тези политически сили предлагат промяна на конституцията на Македония, давайки на албанците статус на държавообразуваща нация и въвеждайки особен режим с Косово и Албания.

 

Според президента, това ще доведе до федерализация на страната.

 

Албанската платформа се подкрепя активно от прозападни политици вътре в самата Македония.

 

Доналд Туск проведе в понеделник среща с Иванов, след което заяви за необходимостта от демократично решаване на въпроса.

 

«За излизането от кризата е необходимо демократично решение, базирано на достойнството и здравия разум. Само такова решение може да е устойчиво. Ако го намерите, то можете да разчитате на нашата подкрепа», заяви Туск.

 

Туск заяви също, че кризата пречи на процеса на евроатлантическа интеграция на Македония.

 

«Работата в посока членството в ЕС и НАТО по-рано беше фактор за единство, той е нужен за страната ви. Кризата е пречка за държавата ви в процеса на евроатлантическия път», заяви Туск.

 

Политологът Мартин Мокколи счита, че, подкрепяйки албанската платформа, ЕС съзнателно се опитва да създаде такова правителството в страната, което може да се управлява по-лесно.

 

«Македонското правителство се тревожи от албанската етническа група в страната, която е около 25 % от населението. Това малцинство предложи да се промени конституцията на страната така, че албанците да имат такъв статус, какъвто имат и македонците. Разбира се, властите на харесаха това. Външният министър на Албания заяви, че няма повод за безпокойство, защото това ще съдейства за развитието на дипломатическите отношения и няма да доведе до федерализация», поясни политологът.

 

Макколи припомни, че Брюксел отдавна се намесва в политиката на Македония — през 2001 г. с подкрепата на ЕС бе разрешен въоръженият конфликт между албанците и македонците.

 

През 2015 г. бе прието съглашението в Прищина за оставката на премиера Никола Груевски и смяната на правителството.

 

«За последните 10-15 години Брюксел ухажва Македония и я подготвя за влизането й в ЕС. Ако между македонците и етническите албанци отново се изостри конфликтът, това ще се отрази силно върху шансовете на Македония да стане член на ЕС и НАТО», отбеляза Макколи.

News Front

Тагове: ; ; ; ; ;