ДА НЕ РАЗДЕЛЯМЕ БЪЛГАРИТЕ — ТОВА Е ИСТИНСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

С огромна тревога чета «бойките», ентусиазирани и «сиукски» възгласи за разделянето на българите; за забраната на тези в чужбина да гласуват за бъдещето на своята родина.

 

В 21-я век, да разделяме българите на такива, живеещи на територията на България и такива извън нея, е не само глупава, това е крайно опасна политика, особено за една малка и слаба икономика, със срутена индустрия и земеделие, с колапсирал публичен сектор, с анемичен растеж, дължащ се на кредити-инжекции и с едно застаряващо и обедняващо население.

 

Крайно опасна политика за една нация, в остра, съдбовна демографска криза; за нация, чиято социална тъкан е болезнено разкъсана от икономически и социални неравенства и чиято динамика на живот се измерва или с индиферентност или с отчаяние, но не и с движение към хоризонта, защото за съжаление такъв няма.

 

Страннна, учудваща е липсата на капацитет на политическата класа взета заедно, да разбере колко опасно вреден е разколът между българите, живеещи в чужбина и тези в България; разколът между синове, дъщери и внуци, напуснали България не от любов към чужди светове, и между техните майки, бащи, баби и дядовци, останали в България.

 

Защото даже и да приемем аргументът „Избори” , 28-годишният политически и икономически ландшафт в страната ни, не дава никакво основание на никого от лагера на „ту-земляните” да счита, че техните политически избори са били правилните.

 

Не пропускам, нито отхвърлям, аргументът «влиянието на Турция». Но за мене, колкото и да разочаровам много хора, това не е сериозен аргумент.

 

Сериозният аргумент, който ние, вече 28 години преход не желаем даже да докоснем, да разберем и да решим, е — как да живеем с един от нашите съседи, с който имаме сложна и тежка история, но който не можем нито да изместим като съсед, нито себе си да изместим. Просто сме принудени да живеем като съседи.

 

Е, научихме ли се толкова години да живеем като съседи с Турция?

 

За тези 28 години, до нас израсна с всички противоречия на своя културен и институционален растеж — един политически и икономически гигант. Но. ние, по най-елементарния популистки начин продължаваме да искаме да го игнорираме, без да помислим как да се кооперираме сс този гигант.

 

И докато тази, Нашата, от Векове уж Европа се правеше на горда и поставяше изисквания на по същество 6-тата най-голяма икономика в региона, то стана така, че самата Европа обсебена в своята интеграция и крепостна затвореност, взе да се събаря сама.

 

Но, не виждайки нищо, в късогледството си, ние единствено сме вторачени как да попречим на този съсед-гигант да ни влияе.

 

Счупвачите или чупачите на една плачеща за обединение в своята воля за прогрес България, не си дават сметка, че искат да наложат едно несравнимо още по-сложно бъдеще пред българската държава; обречено на некоординирани и непродуктивни нападки; бъдеще цинично разголено за една чисто пазарна и неконтролируема имиграция, но отделено с Берлинска Стена за българите по света. Бъдеще, което няма начин «пуритански» да запази България само за българите, живеещи в нея,

 

Шокиращо и безумно е това, към което някои политически лидери ни тласкат. Помислете само — Те, Чупачите, приемат, и то с охота, политическият, икономическият и монетарен суверенитет на България да бъде изнасилван (и това е нежна дума!) ежедневно от бюрократични европейски институции, но не приемат синовете и дъщерите на България, живеещи по света също да имат своята дума по отношение на бъдещето на своята родина.

 

Абсурден е подобен подход.

 

И тук въобще няма и да приведа аргументите за това как отвън българите помагат на своите родители и т.н. Даже и тези аргументи са дребни на фона на изключително глупавото искане за разделяне на българите.

 

Кажете ми коя нация иска да раздели своите граждани от тези, които живеят на територията й от тези, които живеят по света?

Коя? Америка ли? Русия ли? Великобритания ли? Франция ли? Турция ли? Китай ли? Коя?

 

Всички те са силни, защото с всички възможни политики обединяват във всичко своите граждани, независимо, къде се намират те, особено в един свят ставащ със своите граници и култура все по-малък.

 

Крайно време е да се отърсим от нашата вече станала опасно дълга и международно известна политическа простотия. Да не изравяме днес една нова експлозивна пропаст между българите. Да не даваме възможност на поредното опасно късогледсво.

 

И този мой апел, имам претенцията да го нарека такъв, е към всички. И ОСОБЕНО — към Президентът на Република България.

 

Един президент – трябва да бъде обединител на всички българи; един президент, милеещ за България – трябва във всичко да прави България голяма и велика.

 

Голяма, издърпвайки, развивайки и уважавайки нейните «граници» до всяко кътче на планетата, където има българин, до всяка държава. Велика, в искрените и дълбоки желания на всеки българин България да стане истински демократична, просперираща, независима и уважавана в света.

 

И това е истинското предизвикателство пред бъдещето на българската цивилизация и пред нейното развитие.

проф. Димитър М. Иванов
д-р на икономическите науки
Лондон, 6 април 2017 г.

Тагове: ; ; ; ; ;