Нашите политици още ги е страх да кажат, че са направили преход не към друго, а към „капитализъм“

 

По време на изборната кампания двете основни партии се захапаха взаимно за т.нар. демокрация и дали тя ни е „отнела“ нещо. В този нашенска кавга нито едните, нито другите бяха прави. Не става дума за „преход към демокрация“ през последните 27 години, а на първо място за „преход към капитализъм“ и ако някой нещо е „отнел“, това е капитализмът, и то в определена неолиберална версия.

 

Но нашите политици ги е страх да кажат, че са направили преход към „капитализъм“, и предлагат на българите либералната идеологема за „преход към демокрация“ изобщо, прикриваща реалностите на истинския „преход към капитализъм“, ограбил от почти 9 милиона български граждани през 1989 г. собственост за над 100 млрд. лв., принадлежаща на всички нас, и сринал страната от 27-о място по индекс на човешко развитие през 1988 г. на 56-о през 2015 г. Дори в класациите за развитие на науката ни доведе от 34-то място през 1985 г. до 58-о място днес, пред нас са даже Нигерия, Алжир и Катар.

 

Освен това моля политиците, ако продължат да се дърлят на тази тема, поне да не говорят неграмотно изобщо за демокрация, тъй като има множество видове демокрации – пряка и представителна, формална и реална, либерална и нелиберална, партиципаторна и колаборативна, и пр. Това, в което живеем днес, е „либерална демокрация“ – многопартийна, представителна демокрация, в центъра на която стои защитата на базисно либерално право – частната собственост върху средствата за производство. В този смисъл тя е обслужващ частната собственост на капитализма инструмент.

 

Проблемът е, че неговите противоречия днес са такива, че тя все по-трудно си върши работата. Либералната демокрация е на смъртен одър, колкото и скандално да изглежда това в очите на купищата нароили се „демократи“, преродили се от някогашни „нови социалистически човеци“ у нас през изминалите 27 години.

 

Това го казвам не аз, а Джордж Сорос. През 1998 г. той написа книга, озаглавена „Кризата на глобалния капитализъм“ – употребява думите „капитализъм“, че и „криза“, които не сте чували досега от устата на политиците, калесани от българите за днешния български парламент. За тях „преход към капитализъм“ няма, те прехождат към „демокрация“ и се дърлят дали тя ни е „отнела“ или не ни е отнела нещо. А Сорос още тогава им говори, че живеем при капитализъм, който е в криза.

 

„В глобалната капиталистическа система – казва той – липсват силите, които да тласкат отделните страни в демократична посока. Международните банки и мултинационалните корпорации често се чувстват по-комфортно със силни, макар и автократични режими…

 

Трябва да си кажем истината, че връзката между капитализъм и демокрация е в най-добрия случай съвсем слаба. Капитализмът и демокрацията се подчиняват на различни принципи. При капитализма цел е богатството, докато при демокрацията това е политическата власт. Критериите, чрез които те се измерват, са различни. При капитализма основна единица са парите, а при демокрацията – гражданския вот. Интересите, на които се предполага, че служат, са различни. При капитализма това е частният интерес, а при демокрацията е публичният интерес.“

 

Това противоречие според него е било отслабено донякъде след Втората световна война с всеобщото избирателно право, което е наложило социалната държава, смекчила крайностите на капитализма. Глобализацията сега обаче слага край на това и ни завръща към острите противопоставяния на капитализъм и демокрация. Това се проявява в такива факти например, че навсякъде товарът на данъците се измества от капитала към гражданите (данъците върху капитала намаляват, докато другите форми на облагане и особено върху потреблението нарастват).

 

В т.нар. Световно изследване на ценностите питат поколението млади хора в развитите страни в Северна Америка и Западна Европа, родено след 1980 г., доколко важно е за тях да живеят при демокрация; едва около 30% отговарят, че това за тях има някакво значение, а в Холандия те са само един на трима. Всеки шести американец смята, че много по-добре би било, повече ред, порядък, сигурност, липса на корупция, компетентност би имало, ако се живее при военен режим.

 

„Американската демокрация умира и тези избори няма да я оправят“, обяви американското списание „Форин полиси“ на 7 ноември 2016 г. У нас от началото на 90-те години на ХХ век новопокръстените „демократи“ обясняваха как с либералната демокрация ще постигнем небивали икономически успехи и ще настигнем Запада, което „комунизмът“ не успял да направи. Но се оказа, че в гигантската глобална надпревара между икономическите възможности на два типа политически системи – на Китай и на САЩ – големият победител е китайската нелиберална политическа система начело с комунистическа партия, претендираща да изгражда „социализъм с китайска специфика“.

 

У нас трудно ще намерите някой от новородилите се и пренаписали биографии след 1989 г. „демократи“ да признае това, но в САЩ не кой да е, а Франсис Фукуяма бе интелектуално честен да го направи, казвайки, че китайската система „може бързо да взема големи, сложни икономически решения, сравнена с агонизиращата политическа парализа, овладяла САЩ и Европа през последните години.“

 

По подобен начин, ако сравним Виетнам – разрушен между 1956 и 1973 г. от страшната война със САЩ, когато бяха избити милиони хора – и станалото за 27 години преход към капитализъм в България, ще се окаже, че моделът на нелиберална демокрация във Виетнам му е донесъл през последния четвърт век по-голям икономически успех, отколкото наложеният корумпиран компрадорски модел на българска либерална демокрация, прикриваща пладнешки капиталистически грабеж.

 

Затова и Сорос се жалва:

 

„Институциите на представителната демокрация, които задълго функционираха добре в САЩ и по-голямата част от Европа, са все по-заплашени, а гражданските добродетели, веднъж загубени, е трудно да бъдат възстановени.“

 

Не съм соросоид и никога няма да бъда, но не мога да не се съглася със Сорос. Голямо изследване на Принстънския университет през 2014 г. завърши с категоричната оценка, че САЩ са олигархия.

 

Е, ако те са олигархия, представяте ли си какви наивници са политиците у нас, които ни обясняват от сутрин до вечер как ще променят съдебната система и вече няма да сме корумпирани, няма да сме олигархия, няма да има „паралелна държава“, няма да има модел „Кой“ и ние ще сме една хубавичка „демокрация“?

Проф. Васил Проданов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;