Със сигурност партиите спечелиха повече, отколкото обществото

 

След като стана окончателно ясно кой (партия или коалиция) колко гласове е спечелил, не трябва да се подминава и обратния въпрос: кой загуби най-успешно изборите ?

 

Индикаторите за голямата загуба са два: първо, колко гласоподаватели не намериха (въпреки задължителния вот!) своя политически продукт; второ, кои политически единици и коалиции не успяха да привлекат потенциалните си гласоподаватели на своя страна.

 

Ето резултатите:

 

1. Най-сериозна загуба инкасират българските граждани, които не припознаха в състезателите (програми, организации и личности) необходимия си политически продукт.

 

В условията на задължително гласуване около половината от избирателите (негласували и гласували с „Не подкрепям никого») бяха категорични – „Вие, партии или коалиции, програми и личности – вие не сте нашия желан избор! Да го знаете!».

 

Този факт не трябва да се подминава нито от победителите, нито от техните опоненти.

 

Той е знак, че при първите по-остри политически схватки и при първите по-отрезвяващи разклащания за икономиката и за обществото – а те се предполагат при икономика и общество от капиталистически тип – сегашната политическа архитектура може да се разпадне.

 

Стабилността ще отиде по дяволите, ако някой някога подхване „традиционните» за нестабилните демокрации протести и организира микро МайданBg.

 

Тогава танковете ли ще е най-добре да пристигнат?

 

2. По-високите изборни резултати на две от по-едрите политически тела – ГЕРБ и БСП илюстрират огромното разделение на българското общество (впрочем, за „компактно» общество не може да става и дума при такова разделение!). Но и сумарните резултати на останалите партии и коалиции – са убедително доказателство че обществото (пак, ако го е имало) се е разцепило не на две, а на N парчета.

 

Загуби обществото, спечелиха партиите.

 

Така нареченото „гражданско общество» не може да замени консолидираното общество. Впрочем, когато се каже „гражданско общество» е редно да се припомни че прилагателното „гражданско» има изсмукващи функции по отношение на съществителното „общество». Няколкото стотин най-различни партийни граждани – колкото и гръмогласни да са те – не сформират общество.

 

Но вече, освен цъфналите гербери и освежените рози близо до тях, от засъхналата политическа почва надничат кълновете на антикорупционерите, на възрожденците, на бурените и други подобни антропологични „храсти» и „треволяци», които, ако не се осмислят, може да задушат или избуят над споменатите първи две цветни растения.
В тази сложна ситуация единствената възможност за обединение под един национален чадър се фокусира в една единствена главна фигура – тази на президента. Не по генералски, а по Левски и по Ботевски. Румен Радев вече демонстрира че когато е необходимо, притежава мигновена реакция за действие.

 

Няма да е учудващо, ако той изпревари събитията.

 

3. ГЕРБ спечели нови пазарни сегменти, които преди принадлежаха на чужди политически субекти. С малко, но с достатъчно. БСП също постигна огромен количествен ръст, но не успя да разгърне потенциалните си възможности. Именно сред „унижените и оскърбените» от прехода – сред милионната армия от пенсионери с жалки пенсии; сред експлоатираните работници и селяни (незащитени от синдикатите); сред привържениците на другите многобройни партии и коалиции, разположени вляво; сред българските граждани – и най-вече младите – които са икономически или политически бежанци от родината си.

 

Потенциалните избиратели на една доста по-радикална лява политика са доста повече от реалните изборни резултати на БСП. И това си е загуба.

 

Какво не достигна на БСП, за да реализира избирателния си потенциал?

 

Когато застанеш пред дървото, не виждаш гората; когато застанеш пред гората, не гледаш отделното дърво. Със сигурност БСП гледа на изборните резултати като на голяма лична победа;

 

с още по-голяма сигурност негласувалите с №10 потенциално леви избиратели гледат на БСП като на партия, която още не е завършила докрай своя катарзис. Съединението на национална социалистическа партия и ляв електорат още не се е състояло в рамките на огромния си потенциал.

 

Какво не достигна на БСП? Едно по-солидно социологическо проучване ще илюстрира доста по-точно причините, но те се трупаха една след друга. С генерал Радев БСП направи крачка напред. С г-жа Нинова начело и със започналата вътрешнопартийна реформа БСП направи втора крачка напред. Промяната започна да прилича на радикална.

 

И до тук.

 

Със служебното правителство БСП – искайки или не искайки – направи първа крачка назад, показвайки че няма достатъчно влияние върху управлението. Самото служебно правителство се разглежда като стабилно, но в очите на повечето граждани то е неудачен временен сбор на личности, които по един или друг начин са се отърквали в бивши и не съвсем светли правителства. Служебното правителство забрави за съществуването на БСП, а когато БСП го констатира, беше късно. Промяната забуксува.

 

С партийната си предизборна платформа социалистическата партия се насочи към външни целеви сегменти, особено млади бизнесмени, желаещи да стартират някоя бизнес идея, както и към семейства, които работят и ще купуват жилище. Но класата на работниците и класата на селяните не намериха на предизборната лавица своите желания, обещавани от БСП. Не намериха – в лицето на БСП – своята закрилница и голяма част от пенсионерите. С двустепенния плосък данък социалистите съвсем се оплетоха. Платформата на други партии и коалиции, да спомена само „АБВ – Движение 21″ е доста по-лява и значимо по-радикална от платформата на БСП. Писалите предизборната платформа са длъжници на БСП за втората й крачка назад от очакванията за радикална лява реформа.

 

Третата крачка назад (пак спрямо очакванията) е самата листа на кандидат-депутатите от БСП. Макар и доста освежена спрямо предните избори с нови лица като Тома Томов, Елена Йончева и други, в листите намериха място и хора, които не само са ненаясно със социалистическата идея (едва ли знаят какво означава „социализъм»?!), но и са продукт на други идеологически фабрики, та даже и извън всякакви фабрики. Такива кандидати не привличат допълнителни избиратели от други целеви групи, но отблъскват от основната.

 

Да добавим и фактът че БСП продължава да се обгражда със сателити „в коалиция», но не може да надмогне ръста си и да се насочи към обединяване на разпокъсаната българска левица.

 

Четвъртата крачка назад бе отказът от диспут между БСП и основния й опонент – ГЕРБ. В случая не ставаше дума само за лидерски, а и за професионален партиен дебат; не ставаше дума за лидерски двубой „пръв срещу първа»; не ставаше дума за първа политическа сила срещу равна на нея политическа сила, а за първа срещу втора. Когато си втори, се налага да се съобразяваш повече с условията на първия. Отказът от диспут с два рунда – първи, между кандидат-министрите; втори, между водачите на партиите – можеше да се оцени и се оцени от избирателите като „недостатъчен капацитет» на кандидатите за властта.

 

БСП ще си осъществи своите анализи, но ще трябва да има по-изявен инстинкт на чуваемост на истинските нужди, потребности и желания на своите потенциални избиратели.

 

И така, загубиха гражданите индивидуално, обществото като цяло и потенциалният победител –идеята за радикална промяна.

Честито на победителите!

Стандарт

Тагове: ; ; ; ; ;