Отговорът на привидната „екзистенциална заплаха“ на Запада срещу «руската заплаха» беше изненадващо скромен.

Въпреки своите 480 000 войници, американската сухопътна армия, известна с удивителното си прахосничество (клозетни чинии за 640 долара, кафемашини за 7622 долара), разполага с ограничен боен потенциал.

Реймънд Одиерно, началник-щаб на сухопътните войски в периода 2011-2015 г., заяви, че тя би изпитала затруднения, ако трябва да разположи и да води битка за по-малко от месец с повече от една трета от хората си, макар да се предполага, че трябва да е готова за това.

Разтръбеният план за укрепване на източните отбранителни сили на НАТО се изрази в изпращането на батальон от 700 души в Полша и в Прибалтийските републики, уж заплашени от Москва. Военновъздушните подкрепления в Балтийско море също не бяха особено впечатляващи – малки контингенти от изтребители за ограничени периоди. Какво ли би станало, ако армията нямаше достатъчно пари…

 

Бюджетът само на сухопътната американска армия, около 150 милиарда долара, е над два пъти повече от това, което Русия посвещава на целите си въоръжени сили. Слабостите във военното планиране се обясняват преди всичко с приоритетите на Пентагона, който се занимава не толкова с истинските нужди на отбраната, колкото с вътрешни дърляния за поделяне на бюджета и с натиска на оръжейната промишленост, която си е поставила за цел да назначава пенсионирани генерали с четири звезди.

 

Изкуството да се разпалва страхът се е променило от Студената война насам.

 

Навремето данъкоплатците чувстваха, че получават нещо срещу парите си – деветстотин кораба, петнадесет хиляди самолета и всичко останало. „Войната срещу терора“ обаче струва на САЩ по-скъпо от всеки друг конфликт, в който са участвали (с изключение на Втората световна война), но никога не са имали толкова разходи, въпреки че в разгара на войната в Ирак мобилизираха едва една пета от изпратените във Виетнам войски, а военновъздушните операции бяха осем пъти по-малобройни. Оръжията струват все по-скъпо, а се произвеждат във все по-ограничено количество.

 

Тази промяна може да изглежда успокоителна, но изкуствената инфлация на заплахата продължава да захранва машината и катастрофата винаги е възможна.

 

Сред корабите, изпратени от НАТО в Балтийско или Черно море по време на украинския конфликт, е например един крайцер от типа „Aegis“. Ракетите, които той транспортира, са предназначени за противовъздушна отбрана, но ракетните установки биха могли да послужат и за конвенционални или крилати ядрени ракети и наблюдателите не са в състояние да видят разликата.

 

„Тези крайцери биха могли да изстрелят ракети „Томахоук“, способни да достигнат Москва, обяснява Брус Блеър. Само с няколко от тях може да се осъществи тежка атака над руската система за командване и контрол.“

 

Това обяснява защо руски самолети прелетяха над американския боен кораб „Доналд Кук“ на височина от около тридесет метра през април 2016 г. и създадоха напрежение между Вашингтон и Москва.

 

„В момента,продължава Блеър, руснаците подготвят подводници, които могат да неутрализират тези кораби. А пък американците мобилизират ескадрон от самолети P-8, за да неутрализират тези подводници…“.

 

Един безкраен цикъл.

Андрю Кокбърн

Превод: Павлина Колева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;