• Днес (25.03.2017 г.) в България е ден за размисъл преди парламентарните избори. Размисъл за избора на партия. Но в Европа има нужда от размисъл за избора на бъдеще. И Европа ,и в България, има крещяща потребност от промяна на неолибералното статукво.
    Главните проблеми и на Европа и на България са три: намаляване на неравенството в доходите и равнището на живота на хората, повече социална справедливост и социална солидарност; съхраняване на националните особености, традиции, приоритети и националното достойнство, развитие и достойно място на всички нации в Европа; опазване и съхраняване на природната среда и природните богатства както в отделните страни, така и общо в Европа.
    Особено опасно за българите и въобще за европейците е загубата на цивилизационният християнски облик и място на Европа в световното развитие чрез замяна на европейските национални ценности с ислямски или други чужди на европейците ценности. Поводът за общоевропейски размисъл вече дадоха преминалите парламентарни избори в Нидерландия.

    Изборите в Нидерландия отминаха, вълната от политическото напрежение сред брюкселската администрация и триото Меркел-Оланд-Юнкер спадна. Политиците, пресата, телевизиите, политолозите и социолозите, дори и Интернет, вече започнаха да забравят, че в ниската страна (Нидерландия, т.е. „ниска страна“) е имало избори за парламент. Оскъдната информация, беглите и тенденциозни анализи и оценки на станалото се сведоха до една: националистите на Вилдерс не победиха. И почти бе обявена „великолепна победа“ на „европейската демокрация“, победа на глобалисткия неолиберализъм над „популизма“ и радикалния национализъм. Рюте го обявиха едва ли не за герой. И май че само малцина искат да видят истината зад мнимите победоносни фанфари на еврооптимистите.

    Защо е важен анализът на резултатите от изборите в Нидерландия?

    Всеки анализ на обществото, и най-вече – политическият, има за задача да разкрие не само и не толкова моментното състояние, но и причините за определени основополагащи проблеми и да очертае възможните тенденции и сценарии за по-нататъшното политическо развитие. Нидерландия е средно голяма страна в Западна Европа. Тя е на 65 място по население в света (ок. 17 млн.) и 41.5 хил. km2 по територия. Тя по данните на МВФ е на 18 място в света и на 6 –то място в Европа по произведен БВП, а на глава от населението е на 14 място. Член е на Европейския съюз от 1 януари 1958 г. , на еврозоната от 1 януари 1999 г. и Шенгенското пространство от 26 март 1995 г.

    Като цяло в Нидерландия, както и в другите западноевропейски страни, демографската ситуация се характеризира с ниска раждаемост, застаряващо население и голям брой чужденци. Населението почти не нараства или ако нараства, то е за сметка на даване на гражданство на чужденци. С това се променя етническата и религиозната картина и редица страни, включително и Нидерландия, започват да се превръщат от еднонационални в полинационални и полирелигиозни държави. По различни данни в страните от ЕС има над 50 млн. души чуждестранни граждани и граждани на ЕС, родени в други страни. В Нидерландия само родените извън тази страна вече са над 2 млн. души. Те са от три основни групи. Първата са жители на бившите холандски колонии и най-вече Суринам и Индонезия.
    Втората група са сунитите – турци и араби (предимно от Северна Африка). Третата група са преселници от бившите европейски социалистически страни, най-многобройни от Полша, Русия, Румъния и т.н. В някои градове има голяма концентрация на преселници и потомци на преселници от отделени страни. Например, само в Амстердам турската диаспора е вече над 300 000 души.

    Исторически Нидерландия се е оформила като страна, в която стават важни политически събития, които имат отражение и в другите европейски страни. Така е още от времето на обявяването на независимостта от Испания, а актът (Plakkaat Van Verlatinge) за самостоятелността е и образецът за Декларацията за независимостта

  • на САЩ. В Нидерландия е първата в света буржоазно-демократична революция. В тази страна твърде отдавна се е утвърдила формата на държавно управление, известна като конституционна монархия. Редица социални движения, които обхващат цяла Европа се зараждат или се развиват интензивно в Нидерландия – протестантство, феминизъм, права на малцинствата, национализъм. конституционализъм и т.н. Тази страна се възприема от другите страни и народи като либерална, миролюбива, спокойна и толерантна към чужденците, с ясно оформено и през столетията провеждано дясноцентристко партийно управление. Но още първата нидерландска политическа партия, „Антиреволюционната партия“ (1879-1890 г.), има силни националистически изяви.
    Вътрешнополитическата обстановка в Нидерландия

    Заселването в Нидерландия (подобно на това във Великобритания, Германия и Франция, Белгия) на множество хора от колониите, особено от Индонезия, Суринам и т.н. формира в страната пъстра етническа картина. И се създава икономическо и социално неравенство. И след това започват различията в политическото поведението на населението. Започва да избуява холандският национализъм. Още през XX век (1925-1945 г.) в страната действат профашистките националистически партии „Национален съюз“ и „Холандска фашистка лига“ и други пронацистки движения и обединения. След Втората световна война в Нидерландия се разви (подобно на североевропейските страни и Германия) социална пазарна икономика, с високо равнище на доходите и висок жизнен стандарт. Високият жизнен стандарт и високото равнище на социални грижи и помощи за безработните формираха две противоположни тенденции. Първата е бягство на местните работници и специалисти от обслужващата сфера, осигуряваща по-ниски доходи и непрестижен вид труд. Това поражда потребност от внос на непретенциозна и неквалифицирана работна ръка от други страни с по-ниско икономическо и социално равнище. Втората тенденция е стремеж към по-високи доходи и по-високо жизнено равнище на милионите бедни хора от другите страни. За тях главната ценност е не престижността на труда, а по-високият размер на заплащането на труда в сравнение със собствените им страни.

    И така, в Нидерландия се формира огромен приток на образно казано бедни и гладни пришълци от бившите колонии, от други европейски страни и предимно от Турция, но и от Северна Африка. Този миграционен процес бе улеснен от глобалисткото разбиране за свободата за движение на хора. Във високоразвитите западноевропейски държави, включително и в Нидерландия, този приток на работна ръка през последните години нараства. Това започна да влияе пряко върху размера на трудовите възнаграждения на местните работници. Започна и продължава процес на понижаване или поне спиране и или само забавяне повишаването на доходите на местните работници и специалисти. В същото време огромната част от пришълците са с друга религия, друг специфичен за тях традиционен начин на живот и ценности, различни от тези на местното население, с друг начин на общуване. Налаганата в западноевропейските страни политическа концепция за мултикултурализма на съвременните общества, за възприемане от чужденците на местните традиции и начин на живот се провали.

    От мултикултурализма останаха само хилядите джамии из Западна и Централа Европа и емигрантските гета. Но останаха и хладните или дори враждебни отношения между местните традиционни жители на Нидерландия и преселниците (мигрантите, пришълците, номадите). Това е хранителната среда на възникването на противоречащи си политически настроения и първоначално националистични местни организации и партии, а вече и на такива на преселниците.

    От края на XX век в Нидерландия се развиха мощни националистически движения. Те пробиха най-напред в управлението на местно равнище. В Утрехт се наложи националистическия „Нидерландски блок“. След това Фортейн създава дясното национално движение с искания за отказ от Европейския съюз, против Шенгенските споразумения, елиминиране на

  • мюсюлманския фактор в живота в Нидерландия. Новосъздадената от него партия побеждава на местните избори в най-големия и важен град на Нидерландия – в Ротердам. Националистическите настроения в Нидерландия се разрастват. И малко преди да бъде убит Фортейн (2002 г.) холандската телевизия прави социологическо проучване с основен въпрос – кой е най-известният холандец. На първо място холандците поставят Фортейн, следван от Вилхелм Орански (освободил Нидерландия от Испания), Рембранд и Ван Гог. След убийството на Фортейн дясното националистическо движение се оглавява от Вилдерс. В Нидерландския обществен живот остават актуалните трите теми, заложени от Фортейн: евроспектицизъм; антиемигрантство, антиислям. Привържениците на Марк Рюте въвеждат ново разделение в обществото по линията на „популизма“. Оказва се, че Герд Вилдерс и дясната националистическа партия са „неправилни“ популисти, а привържениците на дясната либерална партия „Народна партия за свобода и демокрация“ (лидер Марк Рюте) са „правилните популисти“.

    Традиционно, до изборите през 2017 г., натурализираните чужденци, получили нидерландско гражданство и родените в Нидерландия потомци на емигранти поддържат други политически партии и предимно тези от левия спектър, понеже левите партии провеждат политика на високи данъци, но и на социално ориентирана политика, подпомагаща предимно бедните. А сред тях са голямата част от установилите се в Нидерландия имигранти. Поради това голяма част от тях гласуват за социал-демократическата „Партия на труда“ и за Социалистическата партия.

    В навечерието на изборите се формира нова партия от турските преселници с името ДЕНК (DENK) с лидер Тунахан Кузу. Името на тази партия на турски означава „равенство“. Това е същият подход, както при образуването в България на протурската партия ДОСТ („приятелство“). По аналогия, можем да направил предположението, че и в Нидерландия партията ДЕНК е създадена с прякото участие на държавата Турция. Към тази партия бързо бяха приобщени мюсюлманите преселници от Мароко. Подобно на приобщаването в България на ромското малцинство към ДОСТ и ДПС. На изборите в Нидерландия новата протурска партия (ДЕНК) получи над 200 000 гласа и три места – двама турци и един мароканец влязоха в парламента. ДЕНК си поставя като най-важни политическите цели: да противостои на „расизма и дискриминацията“ в Нидерландия; контрол над представителните органи на местната власт; да бъде изразител на „тези, чиито глас сега не се чува“. Избирателната маса от преселници от Турция и Мароко в Нидерландия надхвърля 800 000 души. Сега е реализирана само една десета от този потенциал. В бъдеще той ще нараства и ще обхваща все по-голяма част от това население, но ще нараства и поради много по-високата раждаемост сред турските и мароканските преселници в Нидерландия. Влизането на ДЕНК в парламента е пробив в политическата система на Западна Европа. Тя за пръв поставя и етнонационални политически искания. За пръв път етническа проислямистка конфесионална партия става парламентарна сила. Досега такива имаше само в страните от Балканския п-в, но в него те са от местно мюсюлманско население.

    Едновременно с това се забелязва значителното отслабване на традиционните за Нидерландия леви партии като социалистическата и Партия на труда, с огромна загуба на гласове и местата в парламента. Независимо от получените най-много гласове и места в парламента, отслабва и влиянието на Народна партия за свобода и демокрация. Едновременно с това силно нараства влиянието на партията на „Зелените леви“ от 2.9% на над 11% от гласовете. В тази лява партия членуват и редица представители на преселниците. Новият и млад лидер е потомък на индонезийка и мароканец. Зеленшите леви обединяват предимно бедните етнически холандци и бедните преселници и техни деца на основата на социални и екологични искания.

    Основни изводи и прогнози за промяна на политическата система в Европа

    В Нидерландия националистическите и национално-патриотичните

  • настроения са на традиционно високо равнище и с голям електорален обхват. През последните година и месеци те имат и значим ръст, дължащ се на: мигрантската вълна, заливаща Европа; последиците от Брекзит и развитие на евроскептицизма; изборите в САЩ и налагането там на пронационалистическа политика; противоречията между Ердоганова Турция и Европейския съюз. Старата практика политическите партии в западноевропейските страни, включително и в Нидерландия, да използват гласовете на преселниците в подкрепа на традиционните политически партии започва да се руши. Преселниците и техните потомци в Нидерландия вече придобиха самочувствие и формираха собствена сила за отстояване на етнико-националистическите си интереси в политическото поле. Партията, която имаше най-много гласове сред преселниците и емигрантите – Партията на труда се срина – от 38 депутати остана само с 9. Местното коренно население се отдръпна от нея поради участието на тази партия в наводняването на „ниската земя“ (Нидерландия), не от Северно море, а от емигрантската вълна. Преселниците, в голямата си част отказаха подкрепата си за тази партия поради антисоциалната неолиберална политика на коалиционното правителството на Рюте, поддържано от Партията на труда.

    Изборите в Нидерландия показват и че национализмът се развива на основата на противоречивите интереси за мястото в обществото на различните етноси, на различията в начина на живот, различията в народностните обичаи, традиции и религията между коренното местно и преселеното население. Националистическият език на Вилдерс и този на Кузу твърде много си приличат, независимо от противоположните си позиции. Но по същество главен фактор са не само етническите и религиозните противоречия между етносите, а предимно различията им в мястото на хората в обществото по отношение на: доходите и жизненото равнище; собствеността на средствата за производство и в управлението на страните. Влизането на ДЕНК в парламента крие опасност и за националната сигурност на Нидерландия чрез използването на държавните тайни на Нидерландия от Турция. Апропо, този проблем стои и пред България, при влизането на ДОСТ в Народното събрание.

    По същество позабравените резултати от изборите в Нидерландия разкриват несъстоятелността на коалицията между десни (Партията на свободата) и леви (Партията на труда), водеща до загуба на влияние на десните и повече на левите.

    Изборите в Нидерландия показаха, след провинциалните избори в Германия, изборите в Испания, Италия и Гърция, че има разширяване на влиянието на новите леви партии в Европа. Старите леви партии от системата на ПЕС и Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент губят почва поради идейното преминаване от социалистически и социалдемократически позиции към социаллиберализъм, известен още и като Третият път на Блеър и Шрьодер. Неолиберализмът се проваля и заедно с него се понижава политическото влияние и поддържащите „Третият път“ партии, т.е. поддържащите в скрита форма на неолиберализма.

    Подобни проблеми има и в другите западноевропейски страни – предимно в Белгия, Германия, Франция. В Германия предстоящите избори са огромно изпитание за ГСДП, подкрепяща неолибералната политика на Меркел, понеже около 40% от нейните традиционни избиратели са от имигрантските среди, а от поддържащите я преселници 70% са турци. Опитът на ГСДП чрез промяна на ръководството (вместо Габриел да е Шулц) да увеличи привлекателността на избирателите може и да не успее. И в Германия вече има създадени емигрантски партии, които подобно на Нидерландия най-напред се проявяват на регионално равнище. Подобен е проблемът във Франция, където разликата е, че доминиращата група преселници са араби от Северна Африка.

    Огромният ръст на преселническите движения към Западна Европа, провалът на мултикултурализма (по същество асимилацията на преселниците), особено тези от ислямските страни, нарастващите и изострящи се противоречия между коренното местно население и

  • преселниците създават ново политическа обстановка в цяла Европа. Още повече, че огромната част от преселниците в Западна Европа идва от Турция или през Турция. Политическата, социално-икономическата, етнико-конфесиалната и културната стабилност в Европа са заложени на непечелившата карта на стимулиране на емигрантската вълна.

    Търсеният от Меркел, Оланд и Юнкер приток на емигранти е крайно необходим за развитието на мощната германска и другите развити западноевропейски икономики и за нископрестижните обслужващи дейности. Но тази необходимост в близко бъдеще ще се окаже крайно деструктивна за повечето развити западноевропейски страни. Потенциалът за използване на трудовите ресурси от Източна Европа вече е незначителен. Милиони източноевропейци бяха засмукани на трудовия пазар в Западна Европа. Сега остават само възможностите на Турция, арабския свят и страните от Централна и Южна Африка. Това в повечето случаи са бедни мюсюлмани, които са привлечени от богатството на Европа, но не желаят да се откажат от своя начин на живот и да се приобщят към европейската култура и цивилизация.

    В Европа поради засиленият приток на мигранти и поради много високата раждаемост на преселеното население етническият състав много бързо ще се промени. Утвърждаването н Европа на съвременните „евроатлантически ценности“ крайно негативно се отразяват на равнището на раждаемостта на коренното население. В същото време ислямската ценност е високата раждаемост. Неслучайно Ердоган призова турците в Европа и в Азия да раждат по 5 деца.

    В такава ситуация след около две поколения в редица европейски страни ще доминират и ще са на власт партиите, основани на етноконфесионален признак. И те ще започната да ръководят съдбините на Европа. В малко по-различна ситуация е България. В нашата страна доминиращата раждаемост на българските турци и българските роми е решаваща за подмяна на етническата и конфесионална структура на българското общество. Миграционният поток за сега е незначителен, но в бъдеще може да стане решаващ.

    Съвсем естествен е въпросът “Превземат ли мигрантите властта в Европа?“ Ако европейските политици продължат досегашната си линия на социално-икономическо глобалистко развитие, бъдещето на Европа е застрашено, най-напред в Нидерландия, Белгия и Германия, а след това и в другите европейски страни.

    Автор: Анко Иванов – д-р по философия

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;