Бойците от женския отряд на кюрдската народна самоотбрана  (YPG) в сирийския Монбидж изразиха готовност заедно с коалицията да се сражават с «кучето Ердоган» и ИД.
Според една от бойците от женския отряд Рафика Малик, техният отряд е настроен решително:

«Ще се бием и ще защитаваме нашата страна до края. Заедно с коалицията ще се сражаваме с кучето Ердоган, с ИДИЛ и срещу посягащите към Манбдиж и Сирия окупатори.

Ще защитим правата на жените, нашата свобода и тези, които обичат свободата», каза тя.
Според думите на друго момиче от силите на самоотбраната, тяхната цел е да «изтласкат турците от нашата страна».
По-рано се съобщи, че в Сирия за подкрепа на операцията по освобождаването на Рака от бойците на ИД е пристигнала група американски морски пехотинци, чиято численост е около 400 човека.
Кюрдите са древен народ, чиито корени стигат назад до времето на Вавилон и Асирия, но никога не са имали своя държава. Тяхната история може да се определи само с една дума — война.
Затова и на езика им «корд» означава меч. Историческата орис и страданията родеят този народ с евреите, но кюрдите и днес остават разсечени между четири недемократични държави: Иран, Турция, Ирак и Сирия.
Земите на Кюрдистан обхващат територия с големината на Франция, а кюрдите, които я населяват, наброяват 35 — 40 милиона. Това ги прави четвърта по численост нация в региона след араби, турци и перси, така че е трудно да се говори за малцинствени проблеми. Става въпрос за нация, която би трябвало да има право на своя държава.
Вековните битки донесоха капка суверенитет само за 4 милиона от тях чак в края на XX век.
«Бурята в залива» осигури мир и относително спокойствие за кюрдите в Ирак, макар че това отново бе платено с безброй жертви и 2.3 млн. бежанци след жестоко потушеното въстание в края на първата персийска война. Северната зона, «забранена за полети», която САЩ и Великобритания установиха над земите им — и над кюрдските петролни полета при Мосул и Киркук, спря настъплението на армията на Саддам срещу бунтовниците.
Под щита на контролираната зона за 12 години кюрдите изградиха своя автономия. Тук се провеждат парламентарни избори, има свобода на словото, на вероизповеданията, равноправие на етническите общности, десетки вестници и тв станции, макар двете основни партии — Демократическата партия на Барзани и Патриотичният съюз на Талабани, да са си поделили властта.
Едната управлява от Сулеймания, другата от град Арбил. Но след драматичните им сблъсъци, при които Масуд Барзани поиска през 1996 г. дори въоръжена подкрепа от Саддам, те все пак успяха да постигнат съгласие и да изградят един истински оазис на демокрацията в региона.
Фиксираният финансов дял от 13%, който областта получава по програмата на ООН «петрол срещу храна, помогна на автономията да се превърне от изостанала мизерстваща зона в процъфтяващ район с перспектива и надежди за по-добро бъдеще.
Но всичко това се случи преди сирийския военен конфликт.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;