60 години след Римския договор разговаряме с един от бащите на Европа — Валери Жискар д‘Естен.

 

«Под общ знаменател трябваше да се приведе политическата икономия: дефицит, данъци, дългове. Всичко останало трябваше да се провежда по усмотрение на всяка отделна държава».

 

2 част

 

  • Защо се случи тази грешка?

-Заради политическа слабост. САЩ и британците настояваха за твърде експресно и безотговорно решение, те дълго настояваха дори за влизането на Турция в ЕС — напълно нереалистично предложение заради съществуващите проблеми с идентичността. Госпожа Маргарет Тачър дори заяви, че разширяването на Европа ще завърши през 2000 г.

 

Те искаха да отслабят Европа, за да остане тя пазар за свободна търговия. По такъв начин ние пристъпихме към разширяването, към което и самите ние не бяхме готови. При това правителството на нито една страна не бе подложило на дълбока реформа своите държавни учреждения.

 

Договорът от Ница бе най-лошият европейски договор, който е подписван когато и да било, защото той предполагаше голямо разширяване без всякакви реформи.

 

Защо беше взето решение за въвеждането на единна валута?

 

През 1980-те г. ние с Хелмут учредихме комитет за разработването на валутния съюз, направихме извода, че се нуждаем от единна валута, определихме условията за нейното функциониране.
От самото начало беше ясно, че за функционирането  на еврото се нуждаем от обща икономическа политика.
За целта бяха определени стабилни условия в Пакта за стабилност за дефицита и дълга, който ратифицираше всичко.
По-късно, обаче, пактът бе употребен лошо, защото страни, свикнали към девалвация, решиха, че при надеждна валута няма да има никакви рискове, по този причина те провеждаха експанзивна финансова политика.
За съжаление, точно това се случи в Италия.
  • С други думи Европа умря?

— Реално съществуват две Европи — едната е от 28-те страни, това е излишно бюрократизирана зона на свободна търговия, а другата — зоната на еврото, която се стреми към интеграция с Европа, за да стане световна държава.

 

 

Това са два различни проекта.

 

Европа, състояща се от 28-те страни, винаги ще бъде технически проект на Големия пазар, предстои й да мине през следващите европейски избори и да изтърпи гнева на населението.

 

Тя е много уязвима и се намира в опасност.

 

Другата Европа, зоната на еврото, трябва да продължи проекта на голямата интеграция, започвайки с Маастрихт, последното вярно споразумение, да се стреми към перспектива на световно ниво, макар за това време светът да претърпя дълбоки промени.

 

Тя няма избор. Преди 20 години Франция, Германия и Италия бяха икономически държави от първи ешелон.

Сега те падат все по-ниско в световните рейтинги.

 

Трябва да се обединим, за да можем отново да станем глобална икономическа сила, способна да издържи конкуренцията от страна на Китай и САЩ.

 

Ако не направим това, икономиката ще се развива в други страни.

 

Днес ние оглавяваме световния импорт, но трябва да помним, че този импорт се постига за сметка на националния пазар на труда.

(край на 2 част, следва)

News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;