60 години след Римския договор разговаряме с един от бащите на Европа.

 

«Под общ знаменател трябва да бъдат поставени: дефицитът, данъците, дълговете. Всичко останало трябва да остане под ръководството на всяка отделна държава».

 

 

 

Валери Жискар д‘Естен е на 92 г. (Valéry Giscard d’Estaing). Той ратифицира през 1957 г. Римския договор, основополагащия документ на Европейската икономическа общност, която предшества създаването на Европейския съюз.

 

Бъдещето на Европа според Жискар д‘Естен

 

На 25 март 2017 г. се навършват 60 г от деня, в който към понятието «Европа», което преди това служеше само като географско наименование или по-често като постоянно поле за сражения, бе добавена думата «общност».

 

Ако оставим настрана кървавото минало, именно в онази година французите, немците, италианците поеха по общ път и благополучно бъдеще.

 

Този път, както се предполагаше, изхождайки от ситуацията на послевоенното време, се състоеше в доброволно постепенно обединение на икономическите, политическите и обществените организации.

 

Преди разпада на СССР Европа беше достатъчно еднородна и можеше да взема общи решения. Но през 1990-те години Европа бе разбита и оттогава съществуват две Европи. Журналистите и общественото мнение и до днес не се научиха да ги различават.

 

Журналистите наричат Европа зоната на еврото, т.е. Европа на страните-основателки, която намери своето отражение в Маастрихското споразумение през 1992 г., както и Европа на 28-те страни, т.е. Европа на Голямата експанзия от 2000-та година.

 

В нея влизат страните от комунистическите режими, т.е. бедните страни със значителни потребности.

 

Преговорите с тях не бяха проведени по коректен начин, защото не се подчерта, че Европа е в това число и политически проект. 

 

Ние позволихме те (бившите комунистически страни) да удовлетворяват само стремежа си към получаването на икономически изгоди.

 

  • Една от причините, поради които на източноевропейските страни предложиха спешно да влезнат в ЕС — това е, за да бъдат изведени те от сферата на влияние на Русия и да се върнат в западния свят…(това е реплика на изданието, бел.ред.)

  • ЖДЕ: Те можеха да бъдат изведени от тази сфера на влияние постепенно.

Страните от Източна Европа се стремяха към обединение с Европа, това са европейски страни, но ако на страните, които бяха станали първи членове на ЕС, им трябваха 30 години, за да пристъпят към икономически съюз с политически позиции, то останалите страни по никакъв начин не можеха да постигнат това за две години.

 

Те трябваше да поддържат своята независимост 15 години, за да изработят собствени организации, да създадат нови репрезентативни структури и профсъюзни организации, напълно да излязат от комунистическия режим преди да влязат в ЕС.

 

Бързото разширяване на ЕС беше политическа грешка.

(край на 1 част, следва)
News Front

 

Тагове: ; ; ; ; ;