Писах веднъж за Плевнелиева, че намирам поведението й за възхитително, заради нежеланието й да седне на първия ред на Времето и да ни се натрапва оттам – амбиция, която у мнозина в наши дни е взела болестни размери.
А тази жена правеше точно обратното — усилено криеше образа си и не желаеше никаква публичност, в никаква степен.
Само че, по-късно същата дама тръгна по протести — мъжът й президент някакъв, а тя протестира по софийските улици.
По-добре да беше хвърляла чаши у дома по него.

 

***
Що се отнася до самия Плевнелиев, някой трябва специално да изследва причините за късната подлизурщина по негов адрес.
Тя пък върви ръчичка за ръчичка със забравата: на някои сякаш им е трансплантиран специален мозък – без онзи дял, който формира паметта. А казват, че това е най-важната му част – сърцето на мозъка, ако ми позволите да се изразя така.

 

***
Медийният кантар често е направо фалшив.
И затова не може да има разумност и балансираност в оценките дори за онова, което буквално до вчера е било под носа ни.
Особено се проявяват в това отношение телевизиите.
Покажат нещо, което е наистина важно – например онова, което се случва в Елин Пелин — и вместо трезво да го изследват, решават да го „балансират“.
И заснемат някакъв жалък „контрамитинг“ в полза на сирийското семейство там, „протест“ от цели шест човека — и за капак някаква чужденка, която храбро мачка българския език.
Дошли от някъде в Елин Пелин да се покажат — и веднага ги снимат.
Имитацията на протести направо е отвратителна, още по-нетърпима е фалшивата съпричастност.
Тия неща отблъскват обикновените хора, енергията им се пресича още в зародиш.

 

***
Наскоро стреляха по един бус с нашественици и раниха един от тях – отгоре на всичко, шофьорът-трафикант се оказа пиян.
История, направо за Костурица.
Показаха тази история, и я „балансираха“ с репортаж от процеса срещу Перата: него пък го съдеха, защото „лишил от свобода“ няколко нашественика, като им сложил „свински опашки“.
Помните, каква олелия се вдигна около тия пластмасови белезници – сякаш бяха опекли прасе в софийската джамия.

 

***
А кокошките от „правозащитните“ организации веднага закудкудякаха, че – О, Боже, прости ни! — не можели да помогнат, понеже ония със „свинските опашки“ били в неизвестност.
Каква драма – те вече пият бира в Мюнхен и закачат местните момичета, а пък Перата го правят на Филип Тотю, понеже отнел свободата им.
Наказателният кодекс трябва спешно да го редактират: нарушителите на държавната ни граници да са предварително амнистирани, ако носят в джобовете си „свински опашки“.

 

***
Телевизиите уж „балансират“ – а, всъщност, се юркат от едната в другата крайност, в зависимост от това, какво са сънували репортерките.
Наскоро „Панорама“ на Би Би Си излъчи разследване за градчето Слау – то се намира на 35 километра от Лондон.
Там човешкият пейзаж през последните години напълно е променен.
Безработицата е едва 1,4 процента, средната седмична заплата е 558 паунда – на трето място във Великобритания; в града се говорят 150 езика.
Белите британци вече са малцинство – 34 процента от населението.
И нещо се мъти.
Бомбата цъка.
Гледайте такава телевизия – и тогава правете репортажите си.

 

***
Тия дни стана ясно, че сме в челото на още една срамна класация: били сме на второ място по замърсеност на въздуха.
Имаме и друг напредък — той пък свързан с гробищната практика.
До скоро във фамилен гроб можеше да се направи ново погребение, едва след като минат 7 години от предишното.
Сега увеличили този срок на 10 години.
Обяснението: труповете на погребаните, Бог да ги прости, се разпадали все по-бавно.
А това, според някои специалисти, се дължало на консумацията на храни с консерванти.
Това за консервантите със сигурност е вярно — нали тия дни стана ясно, че някои членки на Европейския съюз се движат към Светлия Разпад направо с вагони за животни – страните от първия вагон им пробутвали храни второ качество.
Пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни.

 

***
А Вяра Деянова /Би Ти Ви/ намерила в Лондон Брад Пит, който се представяше за финансов министър в София.
Той пък твърдеше пред нея, че Цветан Василев бил причината да го подгонят – Дянков беше почти непрекъснато в несвяст, докато беше в България, и изглежда още не е излязъл от това блажено състояние.
Иначе няма да твърди, че въпросният банкер има влияние над прокуратурата.
Това е същият Дянков, който нямаше да плати нито лев на руснаците по договора за ядрения реактор и дори щеше да ги наплеска по дупето.
Наплеска ги, в смисъл, че им платихме един милиард и двеста милиона – и с това се похвали Бойко на една среща в Пазарджик.
Но поне успял да спаси 90 милиона от лихвите – молел се като дете – той го каза – на Путин, и накрая онзи кандисал.
Такива са великите ни български работи – един пляска по дупето, друг спасява дупето си, а руснаците ни се хилят.

 

***
Същата Деянова, която има предостатъчно качества, но си е сладко-доверчива, ни съобщи — пак от Лондон, че „принц“ Кирил дошъл с колело за интервюто с нея.
Не гледах интервюто, щом разбрах, че велосипедистът щял да говори за корупцията в България.
Нали правителството на татко му направи някои от най-скандалните сделки – не с юрганчета, ами с БТК, примерно, та сигурно щяхме да чуем истината.
Продадоха телекома за едни мижави пари, а само година и нещо по-късно той беше препродаден пет пъти по-скъпо.
А вие се заплесвайте по бициклетистите.

 

***
Навремето и Симеон предизвикваше интерес с това, че караше в Мадрид някакъв малък автомобил.
Но това не му се отрази на апетита като премиер.
Малкият автомобил може би беше причината покойният Желю Желев да го нарече „дребен комерсант“ – много се беше ядосал от интервюто ми със Симеон и измъкна от някъде този русизъм.
А пък тия дни акад. Сендов каза, че след унгарските събития /1956/ Желев, като комсомолски активист, настоявал „врагове на народа“ като Сендов да не бъдат допускани в Университета.
Но и това мина и замина – все едно, че не е било, обаче така кантарът съвсем се разхлопва.
Важното е, че Кирил върти педалите из Лондон.

 

***
На онази среща в Пазарджик Бойко говореше като Живков – забавляваше аудиторията с шегички, хората уж се смееха – както при Живков, а той се радваше.
Леко подмина магистралите и основната му теза беше, че младите трябва да се образоват – макар и с принуда.
Но нито веднъж не спомена циганите.
Фиксирал се беше в Нинова, което е приятно занимание – доста по-безопасно от циганския въпрос.
Обаче беше сигурен, че се движим на първа скорост – което е невъзможно, при положение, че ни хранят с всякакви боклуци, не само хранителни.

***
/с големи съкращения от «Уикенд»

Кеворк Кеворкян

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;