Вассалитет Германии по отношению к США остаётся незыблемым

 

Завърши визитата на канцлера на Германия Меркел във Вашингтон, прехвърлена няколко дена по-късно след снежната буря в САЩ.

 

Пресата раздуваше около мероприятието нечувана шумотевица, изобразяйки Меркел като героична защитничка на ценностите на западния свят, застанала в решителна битка срещу «разрушителя» Тръмп.

 

Всъщност в отношенията между президента на САЩ и канцлера на Германия всичко е прозрачно, макар и трасето да не е много лесно.

 

Внимателна, както винаги, Меркел не тръгна на открит конфликт с Тръмп. Той не е по вкуса на тази чат от американския и евроатлантическия истаблишмънт, която бе на страната на Хилъри Клинтън по време на изборите в САЩ и към който елит принадлежи и самата Меркел. Но Тръмп е президент на огромна страна, а Белият дом във Вашингтон не е леговището на врага, а цитаделата на демокрацията…, както твърдят на Запад.

 

Меркел даде да се разбере: американските президенти идват и си отиват, но васалната политика на Германия си остава неизменна.

 

От своя страна Тръмп дори намери повод за създаването на лични отношения с Меркел.

 

«Вероятно между нас има нещо общо», — с оттенък на наивно лекомислие заяви той на Меркел, имайки предвид подслушването на телефоните от американските спецслужби при Обама.

 

Пресата мълчи по повод наличието или липсата на отговор на горното твърдение от страна на Меркел.

 

Впрочем, дори по времето на подслушването на телефоните Меркел продължи да се държи верноподанически към немския елит и към САЩ. Приятелите не се държат така, с укор отбеляза тогава канцлерът. И толкова по темата.

 

 

На съвместната пресконференция двамата политици заявиха за плодотворността на преговорите и готовността към по-нататъшно сътрудничество.

 

Както и трябваше да се очаква, Тръмп отбеляза задлъжнялостта на Германия за отбранителните й разходи.

 

Президентът с похвала се отзова за действията на бундесвера в Афганистан и «лидерството» на Меркел по разрешаването на конфликта в Украйна. Канцлерът отвърна, че регулирането на украинската криза трябва да бъде предшествано от възстановяване на нормалните отношения с Русия.

 

Впрочем, Украйна на пресконференцията беше спомената само мимоходом.

 

Журналистите ги подтикваха към изявления по разногласията им. Миграцията и промишлената политика. Тук и двете страни бяха на различна плоскост.

 

Тръмп е за мерки в защита на американските граници, а Меркел настоява за позитивната роля на мигрантите за развитието на икономиката.

 

Какво се крие зад тези дума в реалността, това може да се разбере от програмата на кандидата за президент на Франция Емануел Макрон.

 

Квинтесенцията на програмата му е свиването на парите за социалната сфера  под натиска на конкуренцията на пазара на труда от страна на евтината работна сила в лицето на мигрантите.

 

 

Тръмп потвърди курса си на връщане в САЩ на промишлените производства, на което Меркел възрази, че в постиндустриалния свят професиите могат да се окажат ненужни. Ако това се случи, то защо в Германия така страдат по повод вероятното прехвърляне на производството в САЩ?

 

Немците особено се гордеят, че в резултат на относително високия в сравнение с другите страни процент на преработвателна промишленост, страната по-леко и бързо преодоля последстивята от кризата през 2008-2009 г.

 

Що се отнася до взаимозависимостта между двете икономики, то тя си остава висока — немските инвестиции в САЩ са 271 млрд евро, а германските компании обезпечават работни места за 800 хиляди американци. С това се обяснява участието на преговорите на шефовете на крупните корпорации от Германия и САЩ: от немска страна —  — Siemens, Schaeffler и BMW, от американска — IBM, Dow Chemical и Salesforce.

 

«Жестовете им са несигурни, но Тръмп и Меркел подчертаха партньорството между двете страни», — резюмира Frankfurter Allgemeine Zeitung

News Front

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;