Отечеството ни  е първенец по загуба на територии.

 

За 139 години, милата ни майка България се е разделила с около 60 000 квадратни километра земя – площ близка до тази на Република Хърватия.

 

Драматичната ни нова история на, националните катастрофи и загубите в големите воини на ХХ век ни определят като апетитно териториално блюдо, от което всеки иска да опита. Северна Добруджа бе откъсната от румънците. Гърция прибра Западна Тракия, Турция – източна. И сърбите не се поколебаха да претопят Македония.

 

Санстефанският мирен договор е подписан точно преди 139 години. Той ни дава териториите, които сами сме очертали за българския етнос чрез създаването на Българската екзархия от 1870 г. Документът отстъпва на съседните държави чисто български земи – Северна Добруджа отива при власите, а сърбите получават част от западните територии. За България, обаче, се предвижда широк излаз на Черно и Бяло море.

 

Берлинския договор (13-ти юли 1878 г.) удря в сърцето идеята за обединяване на българските територии на Балканите. Споразумението забранява на Турция и Русия да държат войска на наша територия, но цената е висока – България се разделя с огромна част от предвидените земи. Западните велики сили не позволяват да се създава голяма славянска държава.

 

Следва една голяма победа за Отечеството – Съединението (6 септември 1885 г.), признато от Великите сили. Българите не спират борбата си за присъединяване на всички български земи и почти успяват в това начинание след Балканската война и подписването на Лондонския мирен договор (17-ти май 1913 г.) Според него територията ни трябва да бъде по-голяма дори от тази на Санстефанска България. Разбира се, от това решение има недоволни и това води до катастрофалните последици от Междусъюзническата война.

 

Румънците прибират Южна Добружда. Сърбия се сдобива с Вардарска Македония, а Гърция – с Егейска Македония и Солун. Дори победената Турция получава Източна Тракия. Ние се сдобиваме само с Западна Тракия и долините на Струма и Места – територия, в пъти по-малка от предвидената от Лондонския договор.

 

Последиците от Първата световна война не са по-благоприятни за нас. Ньойският договор (27-ми ноември 1919 г.) реже от територията ни около 11 000 кв. км. Македония е поделена между Гърция и Югославия. Вторите прибират и част от Западните покрайнини, а ние губим всички надежди за излаз на Бяло море. Южна Добруджа остава част от Румъния чак до Крайовската спогодба (7-ми септември 1940 г.)

 

След края на Втората световна война отново сме в отбор победените. Подписва се Парижкия мирен договор ( 10-ти февруари 1947 г.), който утвърждава границите на България от 1941 г. Южна Добруджа остава в територията на Родината.Гърция желае да получи част от Южна България, но искането им не е удовлетворено.

 

Това е и последната териториална промяна през ХХ век.

 

Сърбия продължава асимилирането на Македония, а Турция ислямизира Източна Тракия.

 

Днес, близо 80 години по-късно, също сме изправени пред сериозни проблеми – демографската криза и постоянната емиграция поставят под въпрос запазването на българския етнос, традиции и ценности.

България според Берлинския договор (13-ти юли 1878) Според предварителна уговорка не бива да се създава силна славянска държава.
Източник: Марица

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;