На 16 март 2014 година се провежда общокримския референдум по въпроса относно статуса на полуостров Крим и град Севастопол. В хода не референдума Крим се върна в състава на Руската Федерация. Този исторически факт е предшестван от драматични политически събития в Украйна, които започват още през есента на 2013 година.

 

 

Политическата криза в Украйна, разрастваща  се от ноември 20 13 до февруари 2014 година, открива в страната нова сила- радикално настроените представители на националистични партии и движения. Представителите на тези движения се превръщат в движеща сила на опозицията не само в Киев, но и в много области в Украйна.

 

Провокационната им тактика, агресивните действия при противостоянието с правоохранителните органи на страната довеждат до масови кръвопролития в Киев, а след това стават  причина за незаконното сваляне от власт на тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович.


Тези събития обхванали постепенно и неусетно цялата страна донасят хаос и страх, а Украйна се превръща в жертва на чужди амбициозни планове, за да бъде използвана като интрумент срещу Русия.

Прокарването на националистични идеи и настроения имат за цел да наложат русофобска линия, и това явление е добре режисирано и финансирано от новата власт в Украйна.


На фона на борбата за власт, събитията в регионите на Украйна се развиват стремително, вследствие, на което възниква въпросът за необходимостта от федерализация на страната, изхождащи предимно от източните области и Крим, където русофобските настроения на новата власт, и намеренията на националистите предизвикаха справедливи опасения.

Населението от тези региони, опасявайки се от откритите заплахи на радикалите от „ Десен сектор“, въоръжените банд- формирования, които започват истински безпредел в западните области на Украйна, открито заплашвайки всякакви ценности по какъвто и да било начин свързани с Русия, и общото историческо минало на двете страни, преминават от мирни протести към открито противопоставяне на новата власт.


Новото правителство на Украйна категорично отказва да разглежда въпроса за възможността за федерализация и продължава да оказва натиск на своите противници, постепенно довеждайки ситуцията в Източна Украйна до състояние на гражданска война, когато започна противостоянието на въоръжените формирования на новообразуваните Луганска и Донецка народни републики и правителствените войски с подкрепата на въоръжените националистически формирования.

Събитията в Крим приемат друг обрат.

На 27 февруари 2014 година властите на Автономна Република Крим изнасят решение за провеждането на референдум насрочвайки го на 25 май 2014 година.


Първоначалният въпрос за провеждането на референдума не включва решение за излизане от състава на Украйна, а просто предлага връщането към положенията от Конституцията от 1992 година, предоставяйки на населението на Крим по-широки права, Основание за това решение е отказът за признаването на легитимността на новата власт, а също и резонните опасения за съдбата на населението на Крим в условията на радикализацията на политическите събития и ръста на националистичните проявления в средите на представителите на новите властни структури.

Понататъшната ескалация на кризата и заплахите от страна на правителството на Украйна доведохо до това, че в първите дни на месец март датата за насрочения референдум, е пренесена на 30 март 2014 гина, а вече на 6 март повторно е назначено пренасяне на датата за 16 март. На същата дата е насрочен и референдум за град Севастопол.

Решенията на властите на Република Крим и град Севастопол получават  подкрепата на болшинството от населението на тези два региона, и въпросът за тези региони беше или да влязат в състава на Русия, или да се върнат към Конституцията от 1992 година и да останат в състава на Украйна.

Едновременно с подготовката за провеждането на референдума Кримските власти се обръщат към правителството на Русия, с молба да се разгледа въпроса за възможността за влизането на Крим в състава на Руската Федерация.

 

 

Последвалата реакция от страна на украинската власт, която обявява решенията на кримските власти за незаконни и нищожни търси подкрепата на САЩ и Европейския Съюз ( които нямат никакво отношение и право да се намесват, но все пак го правят).

 


На 11 март 2014 година властите на Крим и Севастопол приемат „ Декларация за независимостта на Автономна Република Крим и град Севатопол“. Министерството на външните работи на Русия не закъснява да обяви, че смята Декларацията за правомерно решение и „ ще уважи резултатите от свободното волеизлияние на народа на Крим и Севастопол в хода на предстоящия референдум.

В деня на провеждането на общокримския референдум, на 16 март 2014 година, над 80% от населението излиза да гласува, от тях над 90% гласуват за възсъединяването на Крим с Русия.

 

 

 

 

На 17 март според резултатите от реферндума Крим приема постановление за независимост от Украйна, а на слеващия ден се случва тържествено и вълнуващо събитие- подписването на Договор за влизането на Република Крим и град Севастопол в състава на Руската Федерация.

Договорът получава одобрението на руския парламент, а на 21 март Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за ратификация на договора.

Общокримския референдум се превръща в историческо събитие от международен мащаб, независимо от това дали го признават САЩ или ЕС, честит празник Крим, честит празник Русия!

 

 

 

 

 

Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.


Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;