Бил обича Борис

 

Администрацията на Клинтън във външната си политика съсредоточва усилията си главно върху прехода на Русия към капитализма. Но президентският подход се базира не просто върху идеологически постановки, Клинтън изпитва лична симпатия към Елцин.

Борис очарова Бил по време на първата им среща през 1993 г.

 

«Той ми хареса, — пише Клинтън в мемоарите си «Моят живот». — Това беше голям мечок, пълен с противоречия. На Русия й провървя, че той застана на щурвала, защото реалните алтернативи бяха неугледни».

 

Той нарича Елцин «пълен с ярост и напор, смел и далновиден лидер, истински боец».

Същите качества Клинтън приписва и на себе си.

 

Не го смущава пиянството на руския президент. Веднъж след една пияна лудория на Елцин Клинтън казва на съветниците си да не се напрягат:

«Всъщност, той не е злобен пияница».

 

Макар взаимната лична привързаност между Клинтън и Елцин да не довежда до създаването на план Маршал за Русия, както се надяват някои, САЩ оказват мощна финансова и политическа подкрепа на «клана Чубайс».

 

През 1990-те години МВФ, Американската агенция за международно развитие  USAID  и другите спонсори от САЩ и Европа влагат в Русия десетки милиарди долари. Към юни 1996 г.  USAID  чрез Института за международно развитие (Institute for International Development) към Харвадския университет Русия бе получила 40.4 милиона долара под формата на извънконкурсни грантове. Голяма част от тези средства отиват за «помощ за развитието на частния сектор», само малка част за «съдействие за демокрацията».

 

Тези организации се намесват в прав текст в обществения и политически живот на Русия.

 

Институтът за международно развитие създава и финансира НПО, които провеждат семинари и разпространяват материали за това как по западен маниер да се провеждат предизборни кампании и избори.

 

Междувременно Клинтън непоколебимо подкрепя Елцин. неговата администрация твърдо застава на страната на Елцин по време на конституционната криза през 1993 г., когато конгресът на народните депутати застава срещу него. Клинтън тогава казва на Строуб Талбот:

 

«Считам, че трябва просто да напрегнем сили и отново да подкрепим Борис».

 

Клинтън се старае да изглади последствията от танковия обстрел над руския парламент по заповед на Елцин в резултат на който загиват 187 човека, а стотици са ранени.

 

Той заявява пред репортерите, че Елцин «с всички сили се опитваше да избегне насилието, подчертава: «Считам, че той нямаше избор….Ако такова нещо се бе случило в САЩ, щяхте да получите от мене също твърди действия».

 

 

Томас Пикеринг (Thomas Pickering), работещ по онова време като посланик в Русия, обяснява това така:

«Ние нямахме много алтернативи».

 

По ирония на съдбата елцинската война срещу Думата и неговия референдум през декември 1993 г. за новата конституция създават правовите основи за тази колосална президентска власт, от която днес се ползва Путин.

 

Администрацията на Клинтън се сблъсква с поредния «безалтернативен» момент през февруари 1996 г., когато Елцин обявяма, че ще се бори за преизбиране.

 

Той има достатъчно мрачни перспективи: според допитванията до общественото мнение той твърдо заема последно място, а рейтингът на неговата популярност се измерва с едно число. Неговият съперник от комунистическата партия Генадий Зюганов толкова уверено лидира, че много представители на световния елит и средствата за масова информация започват да считат, че победата му е гарантирана.

 

Съветниците от Белия дом предлагат на Клинтън да се дистанцира от руския президент, той решава да подкрепи Борис, независимо от рисковете. Както пише Талбот, Клинтън «дал да се разбере, че повече не са му нужни съвети по темата».

 

«Знам, че руският народ трябва да си избере президент, — му казва Клинтън. — Знам, че във връзка с това ние не бива да пишем на този човек речите. Но ние всячески трябва да му помогнем във всичко останало».

 

 

The Washington Times през март 1996 г. публикува попаднала им служебна бележка от Белия дом, в която се посочва че Клинтън и Елцин са се договорили да се подкрепят взаимно в процеса на преизбирането. Елцин казал тогава на Клинтън;

 

«Такъв лидер от международен мащаб, като президента Клинтън, трябва да подкрепя Русия, а това значи за подкрепя Елцин. Трябва да помислим как да направим това по-хитро».

 

Клинтън отговорил, че държавният секретар Уорън Кристофър и руският министър на външните работи Евгений Примаков «ще поговорят за това» по време на предстоящата среща в Москва.

 

Според тази служебна бележка, Клинтън след това е отбелязал: «Бих искал да съм сигурен в това, че всичко направено от САЩ ще окаже положително въздействие и няма да има никакви негативни последици. Главното е двете страни да не правят нищо във вреда една на друга».

 

Тази служебна бележка предизвиква възмущение в конгреса. Администрацията на Клинтън потвърждава нейната истинност, но изтичането на информацията е наречено «нарушение на федералния закон», започна криминално разследване. Прессекретарят на Белия дом Майк Маккъри обяснява, че Клинтън е считал, че изтичане означава «нещо по-сериозно, отколкото типично разгласяване на информация», защото «президентът има право да седне с президента на Русия и да проведе един приятен разговор».

 

 

Независимо от натиска вътре в страната, Клинтън изпълнил обещанието си, дадено на Елцин. В първата половина на 1996 г. Белият дом настоял за даването на кредит от МВФ, въздържал се от публични изказвания в полза на разширяването на НАТО, игнорирал мошеничеството и кражбите на руските олигарси, които се занимавали тогава с мащабен размах, мълчал по повод войната на Елцин в Чечня.

 

Клинтън положително откликнал също на молбата на Елцин да не се среща със Зюганов по време на визитата си в Москва.

 

Пикеринг убеждавал члена на либералната партия «Яблоко» Григорий Явлински да свали кандидатурата си на първия тур, за да повиши шансовете на Елцин.

Борис Елцин в Чечня, 1996 год

 

Твърдата подкрепа на Клинтън спрямо настъпателните действия на Елцин в Чечня стигнала до абсурд.

По време на визитата си през април 1996 г. президентът обяснил защо не критикува тази военна кампания:

«Длъжен съм да ви напомня, че някога в нашата страна имало гражданска война, тогава ние загубихме повече хора, отколкото по време на всяка от войните на XX век. Това беше войната, за която даде живота си Абрахам Линкълн — в името на идеята, че нито един щат няма право да излезе от състава на съюза».

 

Прочитайки пресссъобщението Клинтън разбрал колко нелепо звучи всичко това.

«Струва ми се, че с моето изказване за Линкълн аз нарисувах мишена на собствения си задник», казал той.

 

По-късно Клинтън добавил: «До болка искам този човек да победи. Струва ми се, че това се забелязва».

 

В същото време той убеждавал репортерите, че САЩ не трябва да се придържат към каквито и да било позиции по повод изборите в друга страна.

(край на 2 част, следва)

News Front

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;