— Г-н Райдовски, служебният кабинет се превръща в пристан за агенти на Държавна сигурност, защо премиерът Герджиков залага на такива „герои“?

 

— Не мога да оценявам решенията на служебния премиер – дали това е знак за промяна, не знам какво му е мисленото. Но възможните отговори са повече от един – заложил е на качествата на тези хора, които вероятно са експерти и добри професионалисти, но в същото време подобно решение е още едно доказателство за абсолютното лицемерие и демагогия във всичките измерения на понятията, през всичките години на новото време в България. Не че и по – рано не са съществували такива демагози, но нали сега говорят за ново време и нов морал…

 

— Говори се, че има много скрити агенти или пък с унищожени досиета, къде остава усещането за справедливост спрямо вече осветените?

 

— Лично за мен, така нареченият Закон за досиетата е една от най-големите законодателни полюции в България, базиран на идиотски антикомунизъм, който за определена категория е неразривно свързан с така наречената ДС.

 

Този закон е доказателство за различните стандарти, които използват смехотворните политиците.

 

Нямам обяснение как оценяват примерно, че агент „Х“ е по – добър от „Y“ или обратното – с какво се различават, или отново говорим за шуробаджанащина, лични взаимоотношения и разчистване на сметки.

 

Може пък сегашните назначения на кадри на ДС във властта да са и на базата на хомосексуални чувства.

 

Когато говоря за този закон и ДС, искам правилно да бъда разбран – той не почива на общи принципи, заради това не е справедлив.

 

Знам лица, които са били част от ДС, но кой знае защо не ги обявяват.

 

Тоест те се ползват с правото за чисто минало, а не са чисти.

 

Трябва да е ясно на хората – мръснишкото на този закон е, че не разграничава подлеца, класическия доносник от човека, който съвестно е работил – има и такива.

 

Къде е справедливостта, в която всички се кълнат – на едни хора досиетата бяха грижливо унищожени, като на агент Зингер – Атанас Тилев, независимо какво са вършили, те остават тайна за обществеността, а други са подложени на унижения и дискриминация.

 

— Но последните промени в закона ги направиха хората от „Позитано“ и НДСВ, а сега точно те ги нарушават?

 

— Така е, и това са най-бруталните промени. Никога съм нямал контакти с „Позитано“, но предполагам, че си купуват индулгенции за минали и бъдещи грехове, защото в критични политически ситуации и от „Позитано“, и от всичките партийни централи се обръщат към тази категория хора за помощ. На кого му дреме за така наречената национална сигурност, защото всичките тези недоправени български политици изобщо не могат да разберат какво означава това понятие и каква е връзката му със Закона за досиетата.

 

— И разкриването на новия шеф на пресцентъра на МС Иван Гарелов като агент на ДС ли е проблем за националната сигурност?

 

— Гарелов, без да се обижда, за мен лично е едно голямо изключение. Той никога не е свършил за пет пари работа като служител в ПГУ на ДС. Никога не съм казвал, че ние бившите служители в тази система сме върха на сладоледа. И ние сме хора, и нищо човешко не ни е чужда, но идиоти и сред нас колкото искаш.

 

Колкото и иронично да звучи – винаги на повърхността остават гнилите ябълки, които титанът на българската журналистика Беновска упорито размахва и хвърля напоследък.

 

Но проблемът с Гарелов е, че мен никой  не може да ме убеди, че този достолепен старец разполага с творчески потенциал и ще бъде полезен в МС повече от един млад професионалист.

 

Или, например, защо не назначиха Валери Найденов, който също е обявен за агент на ДС, но е поне талантлив и освен това, за разлика от Гарелов, няма да ръси гонококи по коридорите на МС.

 

И Гарелов, и Беновска – българската Жана д’Арк, за мен са ярки доказателства за това , което говоря – двойни, тройни лицемерни стандарти.

 

Ако друг журналист си беше позволил да направи това, което „сътвори“ Беновска на пресконференция на бившия президент Плевнелиев, а то никак не е оригинално, щеше да остане до края на живота си без акредитация за всички държавни институции.

 

Може тези хора да разполагат с качества, които никой не подозира, но ние не знаем и вероятно ще разберем през тези два-три месеца.

 

— На конгреса си вчера БСП обяви гръмко, че ще закрие паралелната държава на мафията – възможно ли е столетницата да извърши такъв подвиг?

 

— Меко казано, като знам какви прекрасни хора има в ръководството на БСП, подобни твърдения, закани и мераци звучат като приказки за идиоти и бавноразвиващи се. Това говорене е обидно за обществото.

 

— Не вярвате, че имат сили за подобна битка?

 

— Не само сили, те нямат и обективни желания, това са само вербални послания като знаем кой ги излъчва… Например Георги Гергов от Пловдив, по времето на Иван Костов си дереше ризата, че винаги е бил седесар и такъв ще остане.

 

Кирил Добрев пък вероятно е забравил, че с белезници в багажника на колата му го върнаха на ГКП „Калотина“.

 

Бриго Аспарухов трябваше да е все още  в затвора за противозаконното унищожаване на делото на агент Румянцев – Атанас Тилев. Тези хора ли ще преборят паралелната държава на мафията?

 

— Но Корнелия Нинова показва характер, скочи дори на генерала от КГБ Леонид Решетников – нарече го корумпиран лъжец?

 

— Не мога да знам от какво е породено поведението на г-жа Нинова, но за мен е актуална и меродавна оценката на Решетников, когото не познавам, но знам какво мисли за хора, които търсят само лични дивиденти и материализират и осребряват своето „русофилство“.

 

Но тук важи приказката за лудия и зелника. Тази категория люде за мен не представлява никакъв интерес, но добре ги познавам и мога да разказвам достоверни истории. От тях може да се очаква всичко.

 

Подобно публично поведение, според мен, е тяхно задължение. Преди години един от тези хора каза,  че ще нарита журналистите в задниците, ако не му бяха нужни. Но тъй като все още ги използва, затова не ги е наритал, но за сметка на това подари на една близка нему особа кобила за яздене.

 

Тези „герои“ ли са промяната в държавата?

 

И тъй като от БСП разтягат локуми за закриване на паралелната държава на мафията, имам личен въпрос към др. Нинова: Нямам обяснение как Шаренкова, върлата антикомунистка от началото на 90-те години, съпредседател на партия „Либерали“, стана член на ръководството на БСП? Този факт дава отговор каква партия е БСП и дали може да изпълни заканите. А този случай не е единствен. Да му мислят честните хора, които все още вярват на БСП.

 

— България е пред нови избори, може ли социологията да се окаже инструмент за смяна на властта?

 

— През годините имам наблюдение относно поведението на двамата титани на социологията на голфа, те винаги вкарват топката в най-лесната дупка или казано по-друг начин – присламчват се към всеки перспективен политик, очаквайки да осребрят своята идейна помощ.

 

Когато това не се случи, започват да работят срещу него и отиват при други перспективни господари.

 

Тези социолози единствено останаха верни на своя създател и духовен баща Луканов, до трагичната му смърт.

 

Социологическите им проучвания обаче са нож с две остриета, защото могат да доведат до успокояване, но и до насаждане на фалшиви нагласи сред хората, независимо от политическите им предпочитания.

 

Сами по себе си подобни проучвания са силен инструмент за оказване на влияние в желана насока, а тези са доказани майстори. От друга страна обаче ние вече не сме идиотите от 1989 година.

 

— Преди дни се навършиха 20 години от митичния 4 февруари – договорено съгласие и спазарен мир ли сервираха на гражданите БСП и СДС?

 

— Всичко се случи пред очите ми.

 

За мен 4 февруари е логичният край на действията и предателството на вътрешно- партийната опозиция, ръководени от противоречивата двойка Лилов-Луканов.

 

Спомнете си писмото на 19-те от БСП срещу Жан Виденов – да си подаде оставката.

 

Спомнете си твърденията на Андрей Райчев, че Луканов щял да отиде в САЩ, за да търси помощ да сваля Виденов от власт?

 

Спомнете си конспиративните срещите между покойния Кольо Добрев и Иван Костов, поведението на Първанов на конгреса и след конгреса от 26 декември 1996 г. – това беше мълчанието на агнетата, които и до днес не спират да блеят.

 

Истината е, че тогава преходът беше спазарен и за пореден път след 1989 г. бяха измамени всички българи.

 

Защото твърденията за гражданска война са митове и легенди, измислица, за да се осъществят едни схеми на едни хора, които днес ни се представят за герои.

 

Мая Георгиева

www.faktor.bg

Красимир Райдовски е роден през 1946 г. В Пловдив. Завършил е ВНВУ «В. Левски», Велико Търново и Висшия икономически институт в София. Работил е в София прес, Българска национална телевизия и в Министерството на външните работи. Сега е пенсионер. Райдовски е бивш ръководител на пресслужбата на Министерския съвет, при управлението на Жан Виденов, в периода февруари 1995 г. — ноември 1996 г.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;