Сътресенията на Балканите се превърнаха в тема №1 за европейските дипломати и най-авторитетните медии в ЕС.
Това обаче не пречи на българското външно министерство, правителство и президент да мълчат или в най-добрия случай да преповтарят стари клишета, които нямат никакво значение за случващото се около нас.
Нещо повече — липсата на позиция отдалечава България от ролята, която трябва да заеме на Балканите.
Нито подкрепата за «евроинтеграцията», нито «спазването на демократичните принципи» са позиция.
Подобни постановки издават или тотално подчинение на външната ни политика /въпросът е и на кого/, или бягство от отговорност.
Има и междинен вариант «и…и».
Проблемът за България е, че нито едното, нито другото могат да бъдат оправдани със «служебно правителство» или пък «предстоящите избори».
Има ли сблъсък между България и Турция?
Въпросът може би изглежда налудничав.
Само че има челен удар между ЕС и Анкара.
Е, след като България е член на ЕС и защитава /поне на думи/ ценности като «единство» и «солидарност» как го правим?
За разлика от Холандия, която е на хиляди километри, ние сме на един хвърлей разстояние от Истанбул.
И от милионите бежанци в Турция.
И не Амстердам, а София ще понесе тътена от този сблъсък.
Гръцкият външен министър Никос Кодзияс кацна пръв във Вашингтон от ескадрилата на балканските политици и «разясни положението на Балканите на новата администрация в САЩ»?!
Как да разбираме това ли? Ами «по гръцки»: Атина защитава интересите си на Балканите; гради в очите на Белия дом образ на добра, хрисима и верен съюзник; ще се възползва от всички плюсове…
А останалите балкански страни, включително и България? Кучета ги яли…
Политиците от «братската сръбска нация» не могат да излязат от амока си на антибългарската истерия, която достигна нови върхове на 3 март.
Как така се случи, че тогава нито един сръбски държавник не уважи приема, организиран от българското посолство?
Това обаче не пречи на посланика ни да използва всяка своя изява, за да потвърди «безрезервната подкрепа на България за членството на Сърбия в ЕС».
Ние дори благодарим за «антибългарските книги предназначени за нашите сънародници в Западните покрайнини, защото …те вече били на български».
Ама проблемът не е само в посланика, а и в «централата» — а тя е в София.

Мълчим за призивите да бъде осъден геноцидът над албанците в Македония, в който е забъркана и България.

В същото време обаче вицепремиер и служебни министри призовават за спазване на демократичните процеси и подкрепа за Зоран Заев, който се коалира с тези, които ще ни обвиняват в геноцид?!
Вероятно това е «интерпретираният факт», наричан иначе национална отговорност и патриотизъм в София, нали?
Балканският музикален мотив доби европейска известност.
Е, малко преди конкурса на «Евровизия». Ама защо обръщаме внимание на турските политически зурни по отношение на Холандия, а пък мълчим за албанската «музика» в Македония?
А тя е богата на идеи: Тирана изработи платформа за управлението в западната ни съседка, нещо повече — има призиви «албанците да вземат нещата в свои ръце и да създадат нова албанска държава — Илирида».
Всичко това се прави не от публицисти или някакви маргинални лидери, а от премиера на Албания, президента на Косово и депутати от управляващата коалиция в Тирана.
И ние проявяваме «здрав разум» — няма да се разправяме с Тирана заради Македония, Албания не ни е съсед, не ни бърка.
Я някой от София да прескочи до Куманово и да види кой живее край границата ни…
Г-н президент, нито липсата на редовен кабинет, още по-малко пък предстоящите избори може да бъдат оправдание за мълчанието ни.
Това поведение не е унизитално, а безотговорно и обслужващо чужди интереси на Балканите. И в България.
И? Накъде оттук насетне?
Пламен Йотински, главен редактор на Агенция БГНЕС

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;