ОТ XVII до XIX век град Уида бил главен център на търговията с роби в Западна Африка. От този град, намиращ се в днешен Бенин, били отведени като роби повече от един милион души. Африканците често разменяли свои сънародници за неща, като алкохол, дрехи, гривни, ножове, мечове и особено за пушки, които им били необходими заради междуплеменните войни.

Между XVI и XIX век 12 милиона африкански роби били превозени през Атлантическия океан, за да работят на плантациите и мините в Новия свят. В книгата „Робството в Америка — 1619–1877 г.“ се казва, че около 85 процента от робите „били отведени в Бразилия и в различни британски, френски, испански и холандски колонии на Карибските острови“. Други 6 процента били изпратени в колониите, които след време станали част от Съединените щати.

В началото на своето пътуване много от робите — оковани, пребити и жигосани — изминавали разстояние от 4 километра. Днес този път започва от Историческия музей в Уида, представляващ възстановена крепост, до т.нар. „Врата на незавърналите се“, която се намира на брега. Тази врата бележи края на „Пътя на робите“, но тя е по–скоро символична, тъй като не всички роби били отведени от едно и също място. Защо робството било толкова широко разпространено?

Дълга и жестока история

Още от най–ранни времена африкански управници продавали военнопленници на арабски търговци. По–късно в търговията с роби се включили европейски влиятелни личности особено след като установили колонии в Северна и Южна Америка. По същото време от междуплеменните войни се набавяли голям брой роби, вследствие на което войната се превърнала в доходен бизнес както за победителите, така и за алчните търговци на роби. Някои били отвличани, за да станат роби, а други били водени от вътрешността на Африка от местни търговци. Почти всеки можело да бъде продаден като роб — дори и благородници, загубили благоволението на краля.

Един известен търговец бил бразилецът Франсиско Феликс ди Соза. През 1788 г. той поел командването на крепостта, която била център на търговията с роби в Уида на Бенинския залив. По онова време градът бил под управлението на Дахомейското кралство. Но между Ди Соза и дахомейския крал Адандозан възникнал голям спор. Ето защо Ди Соза, вероятно докато бил в затвора, скроил заговор с брата на краля. През 1818 г. те успели да свалят Адандозан от власт. По този начин било поставено началото на взаимноизгодните отношения между новия крал Гезо* и Ди Соза, който бил назначен да ръководи търговията с роби.

Гезо искал да разшири границите на кралството си, но за тази цел се нуждаел от европейски оръжия. Затова той назначил Ди Соза за вицекрал на Уида, за да му помага в търговията с Европа. Тъй като упражнявал пълен контрол над продажбата на роби в тази част на Африка, Ди Соза бързо натрупал богатство, а пазарът за роби, разположен близо до дома му, се превърнал в център за чуждестранни и местни купувачи.

Път, пропит със сълзи

В наши дни туристическата обиколка на „Пътя на робите“ в Уида започва от възстановената португалска крепост. Построена през 1721 г., тази крепост сега служи като музей, както беше споменато в началото на статията. Пленниците, определени да бъдат роби, били затваряни в нейния голям вътрешен двор. Преди да достигнат града, повечето от тях били вървели много нощи, оковани един за друг. Защо ги принуждавали да вървят през нощта? Търговците се възползвали от тъмнината, която пречела на робите да се ориентират и на избягалите да се върнат у дома.

Когато група роби пристигала в града, се провеждал търг, след който търговците жигосвали новата си собственост. Определените за износ роби били отвеждани на брега, където ги качвали на канута или малки лодки, с които ги превозвали до корабите.

Друга забележителност в обиколката по „Пътя на робите“ е „Дървото на забравата“. Днес има паметна плоча на мястото, където се намирало това дърво, което робите били принуждавани да обикалят. Предполага се, че мъжете го обикаляли девет пъти, а жените — седем. Казвали им, че по този начин ще забравят родната си земя и така вероятността да избягат щяла да бъде по–малка.

Пътят минава и покрай паметник, който напомня за вече несъществуващите колиби „зомай“. С думата „зомай“ се има предвид тъмнината в претъпканите колиби, където пленниците се учели да свикват с ужасните условия, които ги очаквали на корабите. Те вероятно били държани там месеци наред, докато чакали да дойде корабът, с който щели да бъдат превозени. Онези, които умирали в колибите, били хвърляни в общ гроб.

Особено въздействащ е паметникът, наречен „Зомачи“, който е символ на разкаяние и помирение. На това място всяка година през януари потомците както на робите, така и на търговците се молят за прошка за хората, отговорни за тези несправедливости.

Последната забележителност в обиколката е „Вратата на незавърналите се“ — паметник, символизиращ последните мигове на робите на африканска земя. На тази голяма арка има барелеф, изобразяващ два реда оковани африканци, вървящи към брега на Атлантическия океан. Смята се, че на това място някои отчаяни пленници ядели пясък, за да може винаги да помнят родината си. Други избирали смъртта, като използвали собствените си вериги да се удушат.

Освобождаване!

В началото на XIX век се увеличили усилията да бъде премахнато робството. Последният натоварен с роби кораб, който отплавал от Уида за Съединените щати, пристигнал в град Мобайл (Алабама) през юли 1860 г. Но робството на тези хора не продължило дълго, тъй като през 1863 г. правителството на САЩ издало Прокламация за освобождаване на робите. Робството в западното полукълбо било напълно премахнато през 1888 г., когато Бразилия забранила търговията с роби.

Най–ясната следа за търговията с роби е огромната африканска диаспора, която е оказала значително влияние в демографско и културно отношение в много страни в Северна и Южна Америка. Друга следа е разпространението на вуду — вид религия, свързана с магии и заклинания, която се практикува най–вече в Хаити. В „Британска енциклопедия“ се казва: „Думата ‘вуду’ произлиза от думата ‘вудун’, която в езика на народа фон в Бенин (предишен Дахомей) се отнася за божество или дух.“

За съжаление днес също има жестоки форми на робство, макар и не в буквален смисъл. Милиони хора например извършват робски труд, за да оцеляват в тежки икономически условия.

На някои им се налага да живеят под потиснически политически режим.

Тагове: ; ; ; ; ; ;