Господин министър, ограничава ли България правата на малцинствата, както твърди Турция и няма ли да има последваща реакция срещу опитите за намеса и влияние върху изборите ни?
— Няма ограничаване на правата на българските граждани, тъй като става дума за спазване на закона, което е в съответствие с демократичните принципи на всяка държава. Българските граждани са равнопоставени пред закона, независимо къде ще упражнят правото си на глас. Народното събрание прие миналата година правилата, по които ще се гласува в чужбина и в тях е предвиден максимален брой 35 секции в страни извън ЕС. Нашето задължение е да организираме изборите съгласно тези правила. В Турция е предвиден максималният брой секции, съобразени с подадените заявления. По отношение на опитите за влияние върху изборния процес, Външно министерство реагира по предвидения в дипломацията начин и категорично изрази позицията си. Изявленията на турския социален министър са напълно неуместни, но от тях не може и не бива да се правят генерални изводи за двустранните ни отношения.

 

-Доколко все пак обаче трябва да се проявява търпимост в името на двустранните отношения при очевидната намеса на Анкара в изборния процес у нас?
— Аз смятам, че най-важното между две съседни държави е развитието на добрите им взаимоотношения. Винаги трябва да слагаме акцент върху важното, устойчивото и конструктивното. България и Турция са имали различни моменти в историческото си развитие — на по-голяма близост или по-голямо раздалечаване. През последните години имаме добро партньорство, което трябва да надграждаме — Турция ни подкрепи със специален закон за членството в НАТО, имаме турски инвестиции в страната, които създават работни места, българи посещават Турция като туристи. Не трябва да допускаме отделни изявления на политици в предизборна ситуация да повлияят на постигнатото досега.

 

-Българи в Германия и САЩ протестираха заради по-малко избирателни секции. Ще протече ли нормално изборният процес в чужбина на 26 март?
-Изборният процес ще протече така, както е предвидено в закона. Министерството на външните работи ще създаде оптимални условия на гражданите ни в чужбина да упражнят правото си на глас. Още като посланик, а сега и като министър, заявих, че начинът, по който организираме изборите в чужбина е твърде остарял. Има много неща, които биха могли да се направят, за да се улесни процесът. Искрено се надявам, че след тези избори ще се предприемат мерки за по-ефективен и модерен начин на гласуване в чужбина. По отношение на гласуването в Германия, там има разрешителен режим и ние изцяло се съобразяваме с решенията на германската страна. В САЩ, както и във всички страни извън ЕС, законът е предвидил откриване до 35 изборни секции.

 

-Стана ясно, че България се противопоставя на идеята за ЕС на две скорости. Коя от петте, представени от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер визии за бъдещето на съюза, се доближава най-много до нашето виждане?
-Ако разбираме понятието „две скорости» като едно бързоразвиващо се, капсулирано ядро и една периферия с неясна обвързаност при вземането на решения, то тогава сме срещу такъв сценарий.

 

Ние сме за вариант, при който се запазва единството на ЕС и кохезионната политика.

 

Сценариите, представени от Жан-Клод Юнкер, са по-скоро начало на дебат за бъдещото развитие на съюза, а не готови модели, от които трябва да избираме.

 

Те могат да са не само пет, може да има смесени варианти. В момента не става дума за промяна на договорите за ЕС и статута на държавите – членки, а за търсене на ефективни и гъвкави форми на сътрудничество.

 

Принципът най-вероятно ще бъде на избор на отделната държава-членка за участие в определени интеграционни структури. Т.е. от нас ще зависи къде ще се поставим. Трябва да работим повече и по-ефективно и да се включим в тези сфери, в които страната ни има интерес.
Различни скорости в ЕС има и в момента. Не всички държави са част от еврозоната или Шенген. По-скоро основният въпрос, който е поставен и при този дебат, е къде е мястото на Европа в глобалния свят.

 

Имаме нужда от силен ЕС, в който ще бъде запазено единството на база на принципите, които обединяват държавите-членки.

 

Въпросът е как той да функционира занапред, така че да бъде ефективен. Иначе рискуваме ЕС да се обезличи и да не бъде един от глобалните играчи в съвременния свят.

 

-Безапелационно ли е членството на България в ЕС и НАТО, имате ли притеснения, че в близко бъдеще то може да бъде поставено под въпрос?
-Категорично не.

 

България ще бъде член на ЕС и НАТО. Социологическите проучвания отпреди членството ни и досега показват нагласите на българското общество, а политиците винаги се съобразяват с тях.

 

Независимо от нюансите в дебатите, които са обичайни, особено в предизборни кампании, аз смятам, че ние сме направили нашия цивилизационен избор.

 

България винаги е била част от Европа, а сега е и активен член на ЕС.

 

Разликите в начина на живот сега и преди 20 години и мястото на страната ни като уважаван партньор до голяма степен се дължи и на членството в ЕС.

 

Вариантите са два – България като страна-член на ЕС и НАТО и като самостоятелна, отделна държава.

 

Представете си отношенията на България, с нейните седем милиона жители и БВП, с големите световни сили и си я представете като говореща от името на ЕС с петстотин милиона граждани. Мисля, че това е достатъчен пример колко е важно и перспективно членството ни в Евросъюза и НАТО.

 

-Как бихте коментирали твърдението, че България е предимно русофилска нация и на когото това не харесва, трябва да си смени народа?

-Русофили и русофоби, германофили и германофоби — това са понятия, принадлежащи на миналото.

 

В днешния глобален свят има страни, с които сме съюзници, и страни, с които сме партньори. България е направила своя избор и ние сме част от интеграционни структури, т.е. политиката на държавата се определя в рамките на политиките, които се водят в ЕС и НАТО.

 

Падането на санкциите спрямо Русия не зависи само от България.

 

С всички останали държави ние поддържаме партньорски отношения, което предполага да зачитаме техните интереси и те да зачитат нашите.
Разбирам и уважавам симпатиите и антипатиите на отделните личности към една или друга страна. Това е нормално за едно демократично общество.

 

Имаме историческа близост не само с Русия, но и с много от държавите в Европа.

 

Вместо да се делим на „фили» и „фоби» обаче, нека да имаме своите осъзнати национални интереси, да ги защитаваме и да се стремим да ги съчетаваме с интересите на другите държави, така че да имаме добро сътрудничество с тях.

 

 

-Част от националния ни интерес ли е да паднат санкциите срещу Русия?

-Въпросът за санкциите не е въпрос на двустранни отношения България-Русия. България е част от ЕС и се придържа към общите решения, които се взимат в него.

 

Санкции се налагат, когато възникнат силни проблемни въпроси, но паралелно с това е важно да се запази диалогът и да се върви към решения.

 
Бих искал да обърна внимание на това, че в икономически аспект щетите от санкциите към Русия не са най-големи за България. Страната ни разви икономическите си отношения през последните 10-15 г. приоритетно с държавите от ЕС. Ще дам само един пример — миналата година стокообменът между България и Германия достигна рекорд от 6,6 млрд. евро. Отношенията в рамките на съюза трябва да се стимулират. Разбира се, връзките с всяка една партньорска страна са важни и не бива да ги ограничаваме, напротив трябва да ги развиваме.

 

-Вече трети месец нямаме еврокомисар. Това създава ли някакви трудности за България?
-По-добре щеше да бъде, ако имахме еврокомисар. Вече са известни позициите и на президента, и на премиера по този въпрос. Бих апелирал да изчакаме още две седмици до изборите. Вярвам, че след това въпросът ще намери своето решение. Изборът в момента е по-сложен от една страна, заради предизборната кампания, а от друга — заради това, че трябва да излъчим комисар, който ще е с мандат само от година и половина. Т.е. той трябва да бъде много бързо интегриран в работата на ЕК и добре подготвен за функциите, които ще бъдат разпределени в рамките на ЕК. Изборът е по-труден от обичайния и затова вероятно се стигна до това забавяне за определянето на най-подходящата личност.

 

-Сега ли е удачният момент за заявка за членство в еврозоната и икономически готови ли сме за това?
-В разговорите ми досега с представители на деловите среди и бизнеса надделява мнението, че страната ни трябва да представи своето формално искане за включване в зоната ERM2 възможно най-бързо. Отнасям се с разбиране и към хората, които проявяват известна скептичност – това е един по-консервативен кръг от хора, които искат да имат пълните гаранции, че когато подадем нашето заявление, ще имаме консенсусна подкрепа за включването на страната ни. Нормално е да има различни мнения и вярвам, че решението ще се вземе на базата на добър анализ. Трябва да се има предвид, че подготовката за това започна през 2009-2010 г. Но дойде икономическата криза, измениха се някои параметри на развитието на българската икономика. Това, съчетано с проблемите в самата еврозона, доведе до едно по-бавно третиране на този въпрос в страната. Може би и затова той не беше така публично дискутиран, бяхме концентрирали усилията си върху преодоляването на щетите от икономическата криза. Но този въпрос не е слизал от масата на разговорите, защото е важен за страната ни и е предвиден в договора ни за членство. Аз съм убеден, че участието ни в тази интеграционна структура ще бъде от полза за България.

 

-Притеснявате ли се, че инцидентът с Елена Поптодорова може да се отрази на имиджа на дипломатическата служба?
— Елена Поптодорова е дипломат, който се ползва с много добра репутация сред повечето от колегите ни. Аз също я познавам лично, работили сме заедно, когато страната ни се подготвяше за членството в ЕС и НАТО и също съм с отлични впечатления от нея като колега дипломат. Тя даде своето становище във връзка с инцидента и с това аз бих приел въпроса за приключен. Всеки гражданин отговаря за своите действия и си носи последствията, независимо дали е дипломат или не.

Източник: Стандарт

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;