01229983102alldayru3420Разследването на една от най-загадъчните трагедии на миналия век – гибелта на първия космонавт на планетата Юрий Гагарин – може да бъде възобновена, “по силата на новооткрити обстоятелства”. За възобновяване на следствието настоява бившият авиационен техник на руските ВВС Игор Кузнецов, който през 1968 г. е изяснявал причините за катастрофата на самолета на Гагарин Миг-15.

 

 

 

 

 

Разгледани са немалко версии около причините за аварията, но на главния въпрос – какво се е случило със самолета и екипажа в последните 68 секунди на полета – отговор няма. Кузнецов дълги години събира материали за трагедията. За изминалите години техническият прогрес се придвижил далеко напред, но Игор вече е проанализирал данните от съвременна гледна точка. Изводите, които направил, са наистина сензационни: Гагарин и другия пилот Серьогин в момента на падането на самолета са се намирали в безсъзнание, затова и не са могли да предотвратят удара със земята. А вината за това е в незатворения от някой вентилационен кран в кабината.

 

gagarin 29,5х40,2_enlНа 27 март 1968 г. полковник Серьогин, като инструктор и проверяващ самолета Миг-15, излита заедно с Гагарин. Този полет е последния за тях. Щателните изследвания на мястото на падането на самолета и огромния обем събрани материали нямат аналог в световната практика при разследване на авиокатастрофи. Около мястото на падането на самолета са събрани около 90 % от останките на катастрофиралия самолет, а обикновено необходимия процент е 60. Открити са части и от тялото на мъртвия Гагарин също е открита – дланта на лявата му ръка и част от крака му. Дланта е била открита в останките на левия панел на първа кабина. Сред останките са намерени и част от обувка и ходило на Гагарин.

 

 

 

 

 

119499-1920x1200Медиците се оказали в изключително трудна ситуация – от тях изисквали да установят кой от пилотите е управлявал самолета в последния момент. Точният анализ на намерените ходила от обувки не позволявали да се направи изводът, че самолетът е бил управляван от Серьогин.

 

 

На 18 август 1968 г. държавната комисия на СССР направила заключение и подготвила текст за публикуване в печата. Но официално документите така и не били публикувани. Започнали събитията в Чехословакия, СССР въвел войски там, и вниманието на обществеността било отклонено от темата за Гагарин. Но фактите си оставали факти: разследването така и не довело до отговор на главния въпрос – кой е причината за катастрофата? Когато за това – още през май 68 г. – доложили на ръководителя на комисията Дмитрий Устинов, той възкликнал: “А вие какво мислите? Някаква нечиста сила ли е предизвикала катастрофата?” И продължил работата на комисията още три месеца.

 

32Първите 20 години мъглата около катастрофата на самолета на Гагарин фактически била пълна. Материалът, събран от държавната комисия, видял бял свят едва през 1987-1989 г. в статиите на проф. Белоцерковски. На него, заедно с космонавта Леонов, му разрешили да се запознае с отчета на комисията. Професорът изложил една от многобройните версии, които подкрепила някога и държавната комисия, но също липсвали факти.

 

 

 

 

 

Държавната комисия повела безпрецедентни по обем и дълбочина разследвания – казва Игор Кузнецов, – но препъни камъкът, на който се натъкнали и спрели работата, била невъзможността да се получи достоверна информация за аварийния участък от полета на самолета – от момента на последния радиообмен на екипажа с ръководителя на полета до момента на блъскането на самолета със земята. Тези последни 68 секунди от полета и до днес си остават неизвестни.

 

759e23132031Оказало се, че тогавашните научни умове и практици нямали достатъчно знания. Някои параметри, факти, показанията на приборит не можели да бъдат обяснени от специалистите. И едва днес се оказало възможно да се разбере всички, за което свидетелстват фактите. Игор Кузнецов определил най-главното – траекторията и параметрите на движението на самолета на Гагарин в аварийния участък на полета.

 

 

 

Знаейки как се движил самолета в този участък, станало възможно да се разбере причината за аварийната ситуация, да се оценят действията на летците, да се определят факторите, които довели до трагичната развръзка, да се възстанови реалния маршрут на полета на самолета от излитането му до точката на сблъсъка му със земята.

 

kosmo3Това, че кабините били разхерметиризирани, било установено още от държавната комисия. Кранът на вентилацията на първа кабина, на Гагарин (в самолета имало само 2 крана, в първа и във втора кабина), бил отворен на 48%. Това означава, че кабината не е била херметизирана от самото начало на полета. Летците, разбирайки това, могли да издигнат самолета само на 2 000 метра – по показанията на приборите. Те, видимо, са узнали това, когато са правели маневри на височина 4200 метра. Установявайки, че са попаднали в извънредна ситуация, летците започнали да действат съгласно инструкциите. Както тогава, така и сега те са били задължени да прекратят изпълнението на задачата, спешно да снижат височината на полета до 2 000 метра и да се върнат на летището.

 

Траекторията показва, че Серьогин и Гагарин направили точно това – маневрирали, за да снижат спешно височината на полета. Летците решили да обърнат самолета на 320 градуса, т.е. да завият наляво. Но направили завой само на 180 градуса. Това се обяснявало лесно – от лявата страна на височина 3 000 метра имало друг учебен изтребител Миг-15. Серьогин и Гагарин знаели, че към него е опасно да се лети – можели да се сблъскат. Те не можели веднага да се спуснат – там долу скачали парашутисти – летците-космонавти под ръководството на Алексей Леонов. Леонов тогава казал: “Нашите летят!” И се оказал последния, който чул самолета на Гагарин.

 

20060412115822443_1Може със сигурност да се каже, че маневрата за пикиране е била направена от Серьогин, за да понижи височината на самолета, – казва Игор Иванович. – Той я направил енергично. Гагарин още не бил подготвен за изпълнение на подобна сложна маневра. Само при този вариант за снижение на височината приборите биха показвали това, което било установено след катастрофата.

 

 

 

 

 

 

А по-нататък се случило непонятното – самолетът тръгнал надолу (уредите потвърждавали това) и не пикирал. Всички се изненадали – защо опитният Серьогин не направил опит да избегне катастрофата? Нито на 2 000 метра, нито в непосредствена близост до Земята. Експертите от държавната комисия сметнали, че летците късно са се опитали да издигнат машината. Сега вече с увереност може да се каже, че никакви опити не били предприемани.

 

Какво се случило?

 

Летците се намирали на височина 4200 м в нехерметизирана кабина повече от 6 минути, кислородни маски не използвали – това установила комисията. Следователно, може да се говори за кислороден глад (хипоксия). За тези 6 минути пилотите имали свръхнатоварване. А след това започнали бързо да се снижават, а свръхнатоварването продължавало да расте.

 

0137xsfyВ нехерметизираната кабина налягането растяло равинообразно. Може да се твърди, че в първите 5-7 секунди летците получили т.нар. аеродинамичен удар: налягането в кабината растяло със скорост 9-14 мм в секунда, защото вертикалната скорост била 140-150 м/с – това показвали приборите. Представете си само, че летите със самолет –  ушите заглъхват при снижаване с 5-7 метра в секунда. А тук става въпрос за 150! Последствията от аеродинамичния удар може да бъде оглушаване или смъртен изход. Има основание да се предполага, че за първите 3-7 секунди пилотите са загубили работоспособността си и самолетът е полетял към земята в неуправляем режим. А след още 22 секунди той се разбил.

 

 

 

 

Само през 1991 г. медиците успели да установят следното: ако летецът е бил в безсъзнание, съзнанието се възвръща след 5-15 секунди, способността да се оценява обстановката – след 15-20 секунди, двигателната активност и способността да се управлява самолета – след 30-120 секунди. Гагарин и Серьогин просто не са имали достатъчно време да дойдат на себе си и да хванат управлението на самолета в ръцете си. Игор Кузнецов смята, че полуотвореният вентилационен кран в първа кабина (който е бил причина за разхерметизирането) и високата вертикална скорост при снижението в пикирането в никакъв случай не могат да се смятат за вина на екипажа. Кранът е можел да бъде отворен и от техник, и от пилот, летяли на същия самолет преди Гагарин.

 

gagarin_080320061623Може да се предполага, че Гагарин не е пипал този кран. Летците възприели разхерметиризираната кабина като неизправност на авиотехниката и по-нататък действали строго по инструкции, – резюмира Игор Иванович. – А инструкцията от онова време не ограничавала големината на вертикалната скорост за снижаване при подобна ситуация. Ограниченията били въведени чак през 1975 г. – не повече от 50 метра в секунда (а те се снижавали със скорост 140-150 м/с). Ограничението действа и до днес. Опасността от съвкупното въздействие на височинните фактори при полета върху организма тогава също не била толкова очевидна, както днес.

News Front

Тагове: ; ; ;