Трябвало да сме „научно коректни“ – ами коректността към Паметта на Сърцето?
Ако турското робство е „османско“ – тогава руско-турската война как ще префасонирате?

Как ще пренапишете Вазовото „Турция ке падне“?

Или пък стиховете, с които се изпъчвате по празници:
„Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът…“

Или онова заклинание от Батак:
„По-добре умирвах, но не ставах турка!“

Ами стиховете:
„Трепна всяко сърце и всякой живот,
огънят обхвана тия души горди.
— Да се не вдадеме на турските орди!“

А как ще редактирате Ботев и огнените му слова за „турския деспотизъм“?

И с каква гума ще изтриете Левски:
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци“.

Тъй че, говорете си за османско робство, но не забравяйте, че Апостола е казал:
„Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“.

***
Ние все не се уморяваме в нашето лекомислие – за радост на безродниците.

***

Тагове: ; ; ; ; ;