«Де е българското?“. Това питаме днес, на 3 март в едно от селата по Искърското дефиле — село Очин дол — селото на Вазовия герой дядо Йоцо.

«Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованието на нас живите, които гледаме.

 

Той беше 84-годишният старец дядо Йоцо.

 

Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един усоен валог на Стара планина над искърската клисура».

 

С тези Вазови думи отправяме взор именно към Искърската клисура, към едно селце там днес — село Очин дол, според някои от стотината му жители:

 

Тихо селце, спокойно, красиво, чиста изворна вода,  чист въздух, но няма млади хора, всички сме пенсионери, споделя жителка на селото. Няма деца. Всичко на всичко имаме 1 дете. То сигурно ще бъде сега 7 клас .Нямаме превоз и хората се изнесоха в града. Ние, пенсионерите се препитаваме със животновъдство.

 

Селото загива с всеки изминат ден, обезлюдява се. Има къщи, но хора няма. Лошо…

 

Преди десет години в Очин дол беше изграден туристически комплекс «Дядо Йоцо», в който централно място заема мащабна скулптура на слепия старец. Комплексът се утвърди като място за разнообразни културни събития. Наскоро в селото беше ремонтирана и сградата на бившето училище, която се превърна в младежки еколагер.

 

И днес, както във Вазовия разказ, пътниците, изправени на прозорците на вагоните, гледат живописните завои на пролома, съгледват учудени на един рът отсреща, че стои един човек и маха с шапка. Това е белокаменната фигура на дядо Йоцо. Той поздравява свободна България — тази, която нарича българското. Де е българското — питаше се той учуден с неугасен таен копнеж в сърцето да го види.

 

Българското вече е по града, тук в село няма българско. Българщината вече си отива, казват местните жители, които споделят, че няма голяма разлика между селото преди 100 години и сега.

Ива Антонова

Кор. на БНР от Враца

Тагове: ; ; ; ; ; ;