След като цяла седмица телевизиите занимаваха народа с условията («капризите» по Борисов), които лидерите на двете водещи партии ГЕРБ и БСП си поставяха, за да благоволят да проведат предизборен дебат (или дебати — филолозите спорят дали е задължително множественото число на препирнята) накрая дебат нямаше в уж договорената сряда, когато уж щяха да го предават пряко трите национални телевизии — БНТ, БиТиВи и «Нова тв».

Не се разбрали за условията

Бойко Борисов искал да се явят с екипите си, Корнелия Нинова искала «очи в очи лидерите». Борисов твърди, че било постигнато съгласие (и посочва за свидетели трите телевизии), половин час да дебатират екипите, след това само лидерите. Нинова отказва — продължава Борисов, значи се страхува да влезе в дебат. Лидерката на БСП светкавично реагира — не, не е постигнато съгласие, неприемливо е за нас да се смесват формите. Да покаже кои ще са министрите, които ще изпълняват това, което обещават, настоява Борисов, защото иначе не било ясно кой ще ги назначава.

Дебат няма и да има, стана ясно в петък сутрин от телевизионно интервю на бившия премиер, в което темата отново е обилно обговорена.

От публичната препирня на лидерите е невъзможно да се открият истинските мотиви за провала на дебата, който този път уж изглеждаше сигурен.

Днешните дебати като българските дуели отпреди век

Българският партийно-лидерски манталитет е трогателно елементарен и определено непреходен, променили са се само думите и дрехите.

В следосовобожденска България новосъздаващият се политически и обществен елит, докато копира европейски порядки, сред тях и извикването на дуел, ги българизира до степен че се превръщат в пародия.

Всеки от спорещите големци си има и вестник, та докато едната страна приеме секундантите на опонента, когото извиква на дуел, за да договорят деня, часа и правилата, по вестниците на спорещите се излива цялата агресия и дуелът накрая се оказва излишен. Страхът от револвера на другия не се признава от никого, но пък се излива в живописна помия по вестниците, в която е овъргалян и спорът, и причината от която е тръгнала препирнята, и кой кого наклеветил най-напред…Познато, нали…

«Ще ми праща парламентатори /секунданти — бел. ред./ тоя серсемин Икономов /кмет на София, консерватор — бел. ред./», пише в своя вестник премиерът либерал Петко Каравелов. Цял месец (1880 г.) вестниците се разправят

кой какво кога казал за «оногова», какво другият отвърнал

а публиката — недоразбрала и непознаваща правилата на «аристократската измишльотина дуела», се тресе възбудено и съвсем забравя, че предстои да избира управници («ама ще се гърмят ли тез наистина, ама с револвери ли, олеле»). Гледа сеир народът и накрая прочита в същите вестници, че «дуелът не се състоява, онзи мизевирин го е страх», огледално отнасящо се и за двамата. И причината за кавгата е забравена, а изборите дошли.

Сто години по-късно двама партийни водачи не могат да се разберат

как «да дебатират». Не е безобидно, защото техният спор, транслиран напоително, се превръща в мощно средство за манипулация. Облъчването с проблемите и несъгласията на водачите на двете партии иде да покаже на насядалите пред телевизорите, че «то друго няма» — един е въпросът — кой ще победи — той или тя.

Не е безобидно и, че дебат между Бойко Борисов и Корнелия Нинова няма да има, само ще продължат да си прехвърлят вината. Причината няма да бъде изяснена публично, но една от хипотезите е страхът за рейтинга веднага след дебата, който може да се повлияе от един час публични пререкания. Нинова си дава сметка, че Бойко Борисов и дарен с непостижимия талант на монолога — да говори каквото си пожелае независимо какво го питат, да пуска лафове които публиката харесва, без да се задълбочава, и рейтингът му да скочи. Борисов пък си дава сметка, че Нинова не цепи басма, а двата негови мандата управление, и то недовършени, улесняват проявлението на силно изразената критично-политическа субектност на Корнелия Нинова. (Чух анализатори да я определят като «политическо животно».)

Най-реалистичната причина за провала на дебата обаче си остава

страхът от конкретика за «модела Кой»

който продължава да управлява България, а конкретиката може да дойде през въпросите, но повече през екипите.

Тази сутрин по «Нова тв» Борисов изреди своите експерти, които щели да се явят на дебата — «Влади Горанов, Томислав Дончев, Лили Павлова, Катя Захариева…» Ако медиите, които формулират въпросите, са си на мястото, и ако експертите на Нинова са свободни от «модела Кой» във всичките му аспекти, Борисов може да бъде размазан. Дори само с въпроса за «владеенето на съдебната власт от Доган /по самия Борисов/, който благодарение на това владеене и на медийната си империя можел да управлява». (А как е успявал да управлява Бойко Борисов — простият производен въпрос!). И в добавка питането защо Борисов остави подставените лица на Пеевски за синдици на КТБ. А към Нинова — ще ги остави ли и тя? Де ги свободните експерти на Нинова, които да отговорят — Драгомир Стойнев или Румен Гечев ли ще заведе тя в студиото, за да опонират на Влади Горанов за КТБ и «Пеевски»? Нали ще трябва да погледнат себе си…
Борисов иска екипите, за да се отърве от трънливите въпроси

(повтарям — ако медиите са си на мястото), Нинова не иска екипи, защото бяга от конкретиката по въпроса как ще се справи с паралелната държава (по нейното обещание). А бяга от конкретиката, за да не се конфронтира с… паралелната държава — в лицето на нейните крепители в съдебната власт, и съвсем конкретно — в Прокуратурата на Република България.
И Борисов, и Нинова се страхуват от конкретиката на публичното говорене, защото нито той, нито тя имат реални намерения и ресурс да побутнат паралелната държава. Страхът е, който невидимо ги съюзява зад завесата, а пререканията им на осветената сцена остават за примамка на публиката.

Така ще отидем и на тези избори без да чуем лично от лидерите, които претендират пак да управляват, позициите им по два от базисните въпроси, от които и двамата бягат: има ли на практика разделение на властите в България днес или се управляват скачено и противоконституционно, държейки се за гушите «чрез есемеси». И докъде ще ни отведе бедността наред със задълбочаващото се обществено разслоение…
Послеслов: По повод дуелите — любопитно е че в българската история е имало три извиквания на дуел, от които един все пак се е състоял. Освен споменатият — Тодор Икономов извиква Петко Каравелов /който отказва/, по-късно младият Иван Вазов извиква Петко Славейков заради обида — във вестника на Славейков народният поет бил наречен «случаен списовател» (Славейков не се явил под предлог, че сбъркал мястото и вместо в Пловдив, както било уговорено, чакал Вазов в София). Има и трето хвърляне на ръкавицата: Консулът на Австро-Унгария в София Доминик Кирали бил наречен бракониер от изявения политик и общественик Найчо Цанов и го извикал на дуел. Цанов дълго се колебал, но както пише той във вестника си «Народни лист» — «честта ми надделя, плюх си в пазвата и каквото ми е писано». Автриецът стрелял пръв, несполучливо. Българинът — с право на изстрел — не отвърнал, а хвърлил пистолета — «прекратявам». После обяснил, че така изразил протеста си срещу «варварските обичаи на всевъзможните аристократически глупци». А вестниците цяла година (1898 г.) качвали тиражите от възбудените коментари «за» и «против» постъпката на Найчо Цанов в единствения български дуел.

И все пак един дуел е имало… Но в новата ни история аз не помня нито един лидерски дебат…

Петя Владимирова

Дневник

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;