Правителства и минстри идват и си отиват, епохите се менят, ветровете вият, а г-жа Елена Поптодорова е посланик на България в САЩ. С тези няколко думи най-кратко можем да опишем една от константните величини в българо-американските отношения за последните две десетилетия. Със смяната на караула в посолството ни във Вашингтон това лято, г-жа Поптодорова се завръща в страната и вече влезе в уравненията на политиканите за предстоящите президентски избори.

 

Родена на 31 август 1951 г. в София, Елена Поптодорова е възпитаник на Първа английска гимназия, един от инкубаторите на интелектуалния и номенклатурния елит на България за времето си.

 

След две висши образования по английска и италианска филология в Софийския университет, от 1975 г. г-жа Поптодорова започва работа като преводач в Министерството на външните работи.

 

От тази си позиция има възможността да практикува и разширява придобитите езикови познания с курсове в университетите на Лийдс и Сиена.

В България завършва паралелно и двугодишно обучение по международни отношения и дипломация през 1979 г. На следващата година получава дипломатически ранг Трети секретар и започва изкачването й по кариерната стълбица на МВнР.

 

През втората половина 80-те изпълнява и първия си задграничен мандат като пълномощен министър на Народната република в Рим. През този период е и преводач на тогавашния председател на Държавния съвет Тодор Живков.

 

С идването на демокрацията Елена Поптодорова се впуска в политиката и още 1990-та година влиза във Великото народно събрание от листата на БСП.

 

Демонстрирайки широка визия за пост-комунистическия свят, на следваща година г-жа Поптодорова става един от съоснователите на Атлантическия клуб в България.

 

Паралелно, бъдещият посланик в САЩ продължава политическата си кариера като народен представител от БСП в ХХХVІ и ХХХVІІ

 

Народно събрание и член на делегацията към Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, на която години по-късно ще стане и почетен член.

С Кирил Йорданов

Елена Поптодорова напуска Столетницата през януари 1997 г. в разгара на „Виденовата зима“ и месец по-късно влиза в политическия съвет на новосъздадената Българска евролевица (БЕЛ) на Александър Томов.

 

През пролетта на същата година г-жа Поптодорова се завръща в ХХХVІІІ Народно събрание от листата на БЕЛ и работи активно като член на Комисията по земеделието, горите и поземлената реформа. Евролевите в България съществуваха като хомогенна партийна единица до 2000 г. с отцепването от БЕЛ на „Социалдемократите“ Николай Камов, Ивайло Калфин, Елена Поптодорова, Филип Боков, Андрей Райчев и др.

 

Самата г-жа Поптодорова остава член на парламентарната група на БЕЛ в Народното събрание до изборите на следващата година, когато Симеон Сакскобургготски „пристигна със гръм“.

 

За незапознат от първа ръка с конкретни събития от лятото на 2001 г., авторът може само да спекулира за скоростта, с която политическата кариера на Елена Поптодорова престава да съществува, заменена от завръщане в активната дипломация.

 

Дни след едноличната победа на НДВС на изборите през юни, г-жа Поптодорова вече е началник на Дирекция „Международни организации и права на човека“ в МВнР, а през август е определена и за говорител на външнополитическото ведомство.

 

Няколко месеца по-късно е предложена и одобрена за извънреден и пълномощен посланик на България в САЩ, и от януари 2002 г. става „нашия човек във Вашингтон“, който пост ще заема два поредни мандата до 2008 г.

Със завръщането си в България дипломатът получава мандат на специален пратеник за Черноморския регион, а между 2009 и 2010 г. ръководи дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР.

 

След само две години на поста, приемникът й във Вашингтон, посланик Лъчезар Петков, пада жертва на политически скандал и е отзован.

 

Единственият кадър, с който новата българска власт, в лицето на ГЕРБ може да си гарантира легитимност пред американците е … Елена Поптодорова и от 2010 г. тя се завръща като посланик в САЩ, където ще остане следващите шест години. 

 

* Charge d’affaires – дипломатически термин, най-общо „постоянен пратеник“

 

С „нашивка“ за 3-ти Март

 

През пролетта на 2012 г. в българските медии се заражда скандал, предизвикан от поканите на посолството ни във Вашингтон за приема за 3-ти март. Сред различните спонсори на събитието е и американския енергиен гигант „Шеврон“ (буквален превод „нашивка“).

 

Събитието се случва във време, в което в България се води широкобществен дебат довел до мораториум върху добива на шистов газ. Кандидат за концесията в Добруджа е именно американската компанията, чието лого стои върху поканите, непосредствено до националния флаг. Неловко, някак си!?

 

За нея

 

Промени разбиранията ни за България

 

Нашата организация беше първата, която започна да търси връзки с България през 1989-90 г., когато страната напусна съветския блок и започна нова глава в историята си. Но едва когато посланик Поптодорова пристигна през 2002 г. и посвети много време на изграждане на отношения с еврейската общност в САЩ, стана нещо забележително: промени се разбирането ни за историята на българските евреи по време на Втората световна война. Честно казано до 1990 г. тази история беше почти неизвестна.

Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет

 

Лицето и гласът на страната ви

 

Ние преживяхме заедно големите неща, които се случиха докато тя беше тук, като разширяването на НАТО и присъединяването на България. Присъствието на посланик Поптодорова като лицето и гласът на България на масата за преговори имаше критично значение. Тя ни показа какво значи добър съюзник, който също представи България в толкова добра светлина, че приемането на страната за членка на НАТО изглеждаше като нещо съвсем естествено.

Джеймс Таунсенд, заместник-помощник министър на отбраната на САЩ за Европа и НАТО

 

Изпълни отлично ролята си

 

Елена Поптодорова изпълни отлично ролята си на посланик в две критично важни отношения: първо, тя представляваше много силно интересите на правителството и на гражданите на България. Второ, тя беше инициатор на връзки във всички сектори на нашите правителства, и особено в областта на сигурността. Познавайки отлично събитията в САЩ и американската политика, тя винаги е търсела начини да работим заедно за откриване и преодоляване на заплахи.

Алън Берсин, директор в Департамента за вътрешна сигурност на САЩ

 

Източник: Труд

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;