Време е да се появят различни политически лица и личности, твърди в интервю на Цоня Събчева по „Фокус“ политологът, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

 

Политическата класа се е откъснала непоправимо от обществото и е време да се появят различни политически лица и личности, заявява в интервю за „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов.

»

Преди това бяхме свикнали да има един, що годе ясен победител или ясна група победители, отбелязва проф. Маринов.

 

„Сега практически нищо не е ясно, включително и какво управление би могло да се състави след изборите. И това, според мен, повишава и залога, и напрежението от страна на участниците“, продължава той.

 

Ето и цялото интервю:

 

— Какво е характерно за тази предизборна кампания, проф. Маринов? Тя продължава вече 6 дни и можем ли да говорим за ясни, конкретни нейни очертания?
— Все още за ясни очертания едва ли, но някакви характеристики или някакви тенденции се забелязват. Първо, все пак тази кампания започна на основата на едно противоборство и политическо напрежение, което продължава повече от половин година. Ако си спомняте последните месеци и седмици на отишлия си парламент, той работеше по-скоро като някаква трибуна за предизборни сблъсъци, а не като законодателен орган. И въпреки че това би подсказвало логично, че може да настъпи някаква умора от напрежението, виждаме, че точно обратното се случва.

 

Напрежението, конфликтността се покачват.

 

Нашите изборни кампании никога не са се отличавали с особена елегантност, но сега ми се струва, че нападките, сблъсъците са особено остри и предполагам, че това ще продължи до края на кампанията.

 

Второ, виждаме, че тази кампания, тези избори са за първи път толкова оспорвани, изключвам президентските. Преди това бяхме свикнали да има един, що годе, ясен победител или ясна група победители.

 

Сега практически нищо не е ясно, включително и какво управление би могло да се състави след изборите. И това, според мен, повишава и залога, и напрежението от страна на участниците.

 

И трето, виждаме една много голяма степен на персонификация, особено в сблъсъка между двете големи партии, които са напълно изравнени. Една размяна на лични атаки, на ниво, което на мен лично не ми допада.

 

Но общо взето много малко се говори за сериозни намерения, политики.

 

Има една голяма сергия, която всички са опънали и предлагат най-различни чудеса.

 

И имаме един цял куп от нови лица, на които явно партиите разчитат, но в маркетингов смисъл, да могат да привлекат повече гласове.

 

На мен лично не ми е ясно как голяма част от тези нови лица, без да имам нищо против тях по принцип, ще могат да се занимават със сериозна законодателна и политическа дейност.

 

Всичко това, според мен, от една страна нахъсва избирателите, а от друга страна ги обърква или най-малко затруднява техния избор. Това бих могъл да кажа за кампанията дотук. Вероятно ще видим и нови, още по-интересни неща.
—  Но имат ли политическите сили различни послания, говорим за основните играчи? Разбират ли хората каква е разликата между тях?
— Ами, хората едва ли разбират, тъй като и специалистите трудно се ориентират.

 

Има доста сходства, независимо от нежеланието да се извадят на преден план различията.

 

Но от една страна има сходства, и те са донякъде обясними с оглед на големите проблеми и заплахи, пред които е изправена България.

 

Партиите в предизборна обстановка не могат да си позволят да ги игнорират, напротив, опитват се да ги експлоатират.

 

Второ, поради голямата неустойчивост на партийнополитическата система, всяка партия се стреми да грабне колкото може повече избиратели, включително от други сектори, където не би трябвало да поглежда, ако имаше някаква реална идентичност.

 

Но програмите, разбира се, много малко хора ги четат, но дори и тези, които ги четат, едва ли ще могат да си извадят заключения, да направят избор на основата на програмите. А, както виждате, самите политици по-скоро се нападат взаимно, нападат, казват другите защо са лоши, какво не са направили. А много малко говорят за това какво смятат да правят. Изключвам обещанията ще ви дадем това, ще ви дадем онова.
— Кои тези според вас не се чуват в тази кампания, какво политиците не ни казват?
— Ами, доста неща ни спестяват и те са все неприятни.

 

Първо, това, което на мен най-много ми липсва в кампанията, е едно държавническо мислене и идеи какво ще правим в една, очевидно усложняваща се и внушаваща се, европейска и световна среда.

 

Ясно е, че в Европейския съюз предстоят съществени промени.

 

Дори да не се случат апокалиптичните прогнози за по нататъшния разпад. Дали това ще бъде на много скорости или по друг начин, но явно няма да бъде това, което сме мислели, когато сме стъпвали в ЕС.

 

Много илюзии би трябвало да бъдат оставени настрани и трябва да мислим какво ще правим като държава, като общество, при положение, че ролята, която ни се отрежда, едва ли е толкова розова, толкова поетична. Заплахи има най-различни, те изискват обществото да се консолидира около много разумни, макар и трудни, политики.

 

Но вие виждате, че за тези неща или не се говори, или се говори по един, такъв, катастрофичен начин, който по-скоро да използва страха на хората. Ние имаме нужда от сериозен обществено-политически разговор. Най-вече това трябва да свършат политическите и други елити, но заедно с обществото да решим какво ще правим, защото наистина се задават много трудни времена.
— Можем ли да говорим, проф. Маринов, за изчерпване на партийния и политическия пейзаж?
— Ами, той пейзажът отдавна е разклатен, ако мога така да се изразя. Изчерпана е партийно-политическата система в този си вид, според мен. И тук не става въпрос просто да се появи някаква нова партия, те такива често се появяват, става въпрос за това, че политиката се прави по лош начин, а трябва да започне да се прави по друг начин, който да отговаря на националните интереси и на потребностите на народа.
— Какъв начин?
— Много по-открит, честен и основаващ се на практически полезен диалог с хората и с конкретните общности, които са засегнати от различните политики.

 

Сега политиците ни се държат като, разбира се изключвам предизборния период, когато искат нашето доверие, иначе те се държат като недосегаеми, правят това, каквото са си наумили и не се чувстват въобще длъжни да аргументират своите постъпки, да признават своите грешки и да търсят по-добри решения.

 

Когато нещата се разклатят, когато всичко започне да се разпада, тогава се сещат за това.

 

Този начин на правене на политика, това високомерие, тази дистанцираност, това демонстриране, че те са едва ли не на друга планета, че не ги засяга, те не разбират проблемите на голяма част от хората, нищо, че много говорят за тях. Това е проблемът.

 

Политическата класа се е откъснала непоправимо от обществото, от народа и мисля, че е време да се появят не просто нови лица, а различни политически лица и личности, не само лица, личности.

 

— Има ли интриги зад тези избори при това положение?
— Пълно е с интрига във всеки смисъл на думата. Първо, нищо не е ясно, нищо не е сигурно и това е възможно най-голямата интрига, разбира се, ако не се пече на главата ни тази интрига. Второ, виждате, че непрекъснато се извършват различни опити за подмолни действия, задкулисни договаряния. В обществото се е настинало едно усещане за някаква тежка конспирация и тя се привижда дори там, където не съществува. Аз затова казвам, че нещата в българската политика са и много по-сложни, но могат да бъдат и много по-прости. Просто трябва да се говори истината за повечето неща, да се очертаят ясно позициите, да се каже: „Ние сме такива. Може да имаме 90% различия, но ако се наложи под 10-те процента, можем открито и честно да водим преговори“. Тоест, да се премахне това усещане, че сцената нищо реално не се случва, а всичко се случва зад кулисите. Това е според мен. Интригата е огромна в смисъл, че цари неяснота, несигурност. И ако питате хората, според мен, 90 от 100 души ще кажат, че ни чакат не просто по-трудни, а много по-объркани времена.
— Каква картина се очертава? Какво ни очаква след 26-ти – коалиционно правителство или спирала от избори?
— Българските политици нямат навика да правят избори след избори. В някои страни това се случва без да се драматизира. Аз лично не мога да си представя как би могло да се състави стабилно управление след изборите след очертаващата се картина на резултатите. Дори да се получи някакво аритметично комбиниране, и тук ГЕРБ имат малко повече възможности, това управление в никакъв случай няма да бъде по-стабилно от предишното управление.

 

Така че за дадения момент аз не виждам, няма политическа основа, няма обществена основа да се състави стабилно управление. Една от причините за това, както сме говорили с вас, е тежката криза и системната нестабилност на партийно-политическата система. Така че аз не виждам какво правителство може да се състави.

 

Разбира се, винаги може да се намери компромисен вариант, едно т.нар. „програмно правителство“, което да изкара примерно около година във връзка с българското председателство, във връзка с промените в изборното законодателство, за което всички говорят. Ще се намери някакъв претекст, убеден съм, но то ще бъде слабо правителство, няма да може да решава реалните проблеми, защото ще има остри противоречия. Не знам колко реално работа ще свърши. Иначе смятам, че може би неведнага, но скоро ще се наложи пак да отиваме на избори, поне както изглеждат нещата към днешна дата – всичко може да се случи изненадващо, но към днешна дата е така.
— Вие вече говорихте, но аз бих искала да ви върна отново към тази тема, отворихте я – адекватна ли е политическата ситуация у нас в България спрямо дневния ред на Европейския съюз? разбират ли нашите политици какво реално се случва в Брюксел и какво реално ни чака тук?
— Това е много интересен и труден въпрос, защото понякога ми се струва, че разбират, а просто нямат смелост и самочувствие да заявят позиция. От друга страна, пречка е това, че е много раздробена политическата ни система и няма поне това минимално поле на съгласие, на единство, когато става дума за интересите на България. Всеки си ги тълкува по своему и за своя изгода. Обаче като слушам и гледам една голяма част от политиците се опасявам, че те наистина не разбират. Въобще не могат да проумеят, спипват на някакви надежди ,на някакви криви и дребни сметки, които нищо добро не вещаят. Няма какво да се учудваме. Едва ли може да се спори, че сегашното качество на българския политически елит е много ниско. Има разбира се, една част от политиците, които са и образовани, и умни хора, но дали поради малодушие, дали от зависимост от определени интереси, те не правят това, което би трябвало да правят. Ние сме в някакво европейско безвремие да ви кажа, така бих се изразил – все едно, че нищо не се случва сериозно и реално, просто все едно гледаме някакъв мач отстрани, ужким сме ме запалянковци на този или на онзи отбор, но той мачът не ни засяга, защото след това ще се приберем в къщи. Не знам, аз смятам, че в Европа, пак казвам – независимо какъв сценарий ще се реализира…
— Да, много сериозни процеси вървят – ето, Бялата книга на Юнкер. И недвусмислено вътре има Европа на различни скорости с интегриран център и държави в периферията, сред които очевидно и България. Няма ли да сме си виновни ние в този случай?
— Точно така е. Ние най-малкото трябва първо да си дадем сметка какво означава това, защото аз не чувам – има някакви леки възклицания на уплах или на изненада, но не се осъзнава какво реално ще последва с оглед на интересите на държавата. Няма дискусия. Аз не знам да има дискусия във висшите политически и експертни среди. Хайде, оставете публичната дискусия. Публичната дискусия трябва да дойде тогава, когато елитът е изработил някаква идея и предлага нещо на обществото. Но аз не чувам, не виждам такава дискусия. Ние се готвим за председателството все едно, че това едно време от преди 10 или преди 5 години.
— С ремонта на НДК.
— Да, точно така. И с осигуряване на преводачи и на шофьори, моля ви се. И се констатира, че една голяма част от държавните служители, които осигуряват, кръшкат от различните занятия и обучения, които трябва да ги подготвят за тази работа. Тоест, някакво такова небрежно, глупаво, неангажирано поведение, което отгоре до долу е много опасно. Защото вие сте абсолютно права – много вече държави в Европа започват да се пренастройват, търсят свои коалиции, свои групи с други сродни държави, с които заедно да защитават интересите си, мислят за диверсифициране на своите политически, икономически отношения без да скъсват с Европейския съюз, но в същото време да търсят резервни варианти и допълнителни варианти. Ние така се държим все едно, че нас ще ни отмине.
— Снишаваме се.
— Ослушваме ли се, снишаваме ли се, но много потискащо е впечатлението отстрани. Защото тези въпроси би трябвало по един или друг начин да бъдат сред основните теми на предизборната кампания, но тях ги няма или се представят изключително примитивно.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;