През последните четири десетилетния, МВФ беше основната финансова институция, чрез която държавите от Латинска Америка търсеха изход от фи­нансовите си кризи.

 

Резултатите обаче отдавна са доказали неефективността на фондовата политика.

 

МВФ се провали в опитите си да изправи на крака икономиите в развиващите се страни. Задълбочиха се диспропорциите в тях и се ускориха темповете на изоставането им от развитите държави.

 

Фондът не успя да помогне за разрешаването на най-важния въпрос – външния дълг. След всяка негова „помощ“, задлъжняването на страните се увеличава и в много държави, стана невъзможно дълъг да бъде изплатен.

 

Историческата практика, от шестдесетте години, доказа, че „стабилизаци­онните“ мерки на Фонда се предлагат винаги, когато интересите на САЩ в латиноамериканските страни са застрашени от някои радикални мерки на мес­тните правителства

 

Така например, за да не загубят високите си доходи от олово в Боливия, след решението й да национализира оловните рудници, САЩ търсят начин да свалят „неудобното“ правителство. 

 

Като осигуряват успеха на ген. Бариентес, в изборите през 1952 г., САЩ се надяват военната диктату­ра, „за награда“, да отвори широко вратите за чуждия капитал. Така и става, ноамериканските инвестиции не ускоряват развитието на икономиката. Настъ­пилата криза заплашва страната с поредното народно въстание. В тази обста­новка, предложението на МВФ да стабилизира положението в Боливия се при­ема като единствен изход.

 

 

Стабилизационният план включва задължителни клаузи, като свободен курс на валутата и въвеждане на специални митнически тарифи. МВФ изисква зам­разяването на работните заплати, което води до масова безработица.

 

Разоре­ните национални предприятия се продадат на безценица на чужди фирми.

 

Гла­дът се оказва най-страшния бич за населението.

 

Старателното изпълнение на програмата на МВФ обаче, не разрешава този основен проблем.

 

 

Социалните програми не влизат в плановете на Фонда, поради което правителството няма никаква възможност да облекчи социалната цена на „стабилизационната“ прог­рама. В никоя област на икономиката не се забелязва подобрение.

 

Боливия е доведена до такъв икономически срив, че е невъзможно по-нататъшно догова­ряне с МВФ.

 

Вината за ситуацията, Фондът прехвърля на правителството, което си е позволило да национализира оловните мини, без да „съгласува“ решението си със САЩ .

 

 Един от коментарите на американския вестник „The Wall street Journal“, от­разява традиционното високомерно отношение на болшинството американс­ки бизнесмени и политици, от времето на 50-те години, към населението в латиноамериканските държави:

 

„Индианските селяни в Боливия, свикнали на много ниско жизнено равнище, престават да работят, щом задоволят прими­тивните си потребности, а това дава лоши резултати в селскостопанското про­изводство“.

 

При тази оценка, общественото мнение в САЩ не би трябвало да се настройва съчувствено към „туземците“, които, според американците, не знаят нито как да работят, нито как да живеят.

Тагове: ; ; ;