Русия няма намерение да моли за индулгенция или да търси одобрението на Запада за действията си по отношение на Крим.

Alea iact aest («жребият е хвърлен») и полуостровът вече е загубена геополитическа фигура на Голямата шахматна дъска на НАТО. В момента, евроатлантическият алианс е изправен пред тройно предизвикателство:

 

— как да защити икономическите си интереси в Русия (търговският оборот на ЕС с Русия е 500 млрд. долара, а този на САЩ — 40 млрд.);

 

— да продължава ли да наказва Москва, или онези, които не успяха да предвидят нейната твърда реакция на украинските събития;

 

— как да продължи процеса на интеграция след украинската «шокова терапия».

 

В началото на февруари 2014, по време на конференцията по сигурността в Мюнхен, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой лансира следната теза:

 

«Ние, американците и европейците сме икономики, основаващи се на силата на законите, и общества, базиращи се на общочовешките ценности — квинтесенцията на това, кои сме всъщност, какво олицетворяваме в очите на повечето хора и какво следва да отстояваме с обединени усилия в този свят».

 

Това са високопарни, но лишени от реален смисъл фрази, тъй като нито законите, на които се базира икономиката на държавите от Северноатлантическия пакт, нито т.нар. «общочовешки ценности», могат да се похвалят със сериозни успехи в преодоляването на реалните социално-икономически проблеми, политическия и интелектуален упадък, или пък за възстановяването на националната идентичност, морала и духовната мощ на европейските нации.

 

Днес основната идеология, която привлича вниманието на избирателите от Стария континент, е евроскептицизмът, тъй като поне за момента той представлява единствената възможност за преоценка на жизнено важните въпроси, които вълнуват обикновените европейци, лишени от възможността да участват в «сакралните» дискусии, водени в тесния кръг на наднационалните елити.

 

«Дефицитът на демокрация» е сурова реалност, която постоянно стеснява кръга на привържениците на мъглявите перспективи за бъдещето на обединена Европа, които се опитват да чертаят чиновниците от Брюксел.

 

Налице е своеобразен ментален капан, който започва да придобива очертанията на опасна геополитическа «мъртва примка» за евроатлантическия модел на маневриране макар да бе обявен за «глобално политическо пробуждане» от хора като Збигнев Бжежински например.

 

Като елемент от външнополитическата стратегия на САЩ, тази постановка беше лансирана първоначално в Близкия Изток, но завърши печалния си ход като «троянски кон» именно на киевския «Евромайдан».

 

На конференцията по сигурността в Мюнхен Херман ван Ромпой я формулира достатъчно ясно:

 

«без значение, дали става дума за геополитика, или не, фактът е, че предложихме на Украйна и на други държави от постсъветското пространство асоциирано членство в ЕС, като си даваме сметка, че времето е на наша страна и бъдещето на Украйна е свързано именно с Европейския съюз».

 

 

Брюкселските политици очевидно са пленници на идеологическата парадигма на Збигнев Бжежински, която разглежда Украйна като «преден пост на Запада, сдържащ опитите за възраждане на Съветския съюз, без чието участие в този процес Русия никога няма да може отново да стане империя».

 

 

Д-р Бжежински дълги години по наистина блестящ начин прокарваше тезата, че следва да мразим и да се боим от Русия, но геополитическите му постановки вече са остарели, тъй като съвременният свят вече не в състояние да се базира едновременно на две намиращи се в конфликт концепции, а именно на еднополюсния мондиализъм и на многостранния цивилизационен диалог.

 

Тежката артилерия на евроатлантическата пропагандна машина вероятно ще продължи да «обстрелва» Русия от всички възможни посоки, но Москва вече съумя да демонстрира на целия свят, че от момента на пробуждането на нейното дълбочинно подсъзнание, геополитическият дневен ред придобива нова визия, стратегии, символи и значение, базиращи се именно на диалога между цивилизациите.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;